Фантомната болка България

  Не мога да кажа, че знам всичко за всичко, което се случва през последните десетина дни, но ще си призная, че изпитвам вътрешна съпротива срещу всеки опит нещата постоянно да се обясняват с някакви всесилни фактори, които могат във всеки един момент да натиснат даден педал и обществото ни веднага да пощръклее и изперка, с извинение за употребените думи…
  Ако има такива фактори с такава способност, то ние сме окончателно загубени като общество, време е да гасим лампата и да обявяваме закриване и затриване на територията, която по инерция все още ние заедно наричаме България!
  Някой организирал протестите, защото наближавали избори!
  Колко лесно, наивно, елементарно и утешаващо обяснение!
  Макар че ние винаги сме пред някакви избори. И въпреки че предстои лято, което ще спихне с жегата си сегашните емоции, ако те са дирижирани. Ако аз можех, бих натиснал въпросния педал 3-4 седмици максимум преди изборите…
  Така, с версията за дирижираните протести някак се снема общата политическа вина – на политиците и политиките – за агонията на България по етническото направление.
  Аз още 2002 г. бях подготвил за президента анализ по демографската криза, която превръщайки се в катастрофа става стратегически риск за националната сигурност, като посочвах крайно тревожното ромско измерение на тази катастрофа. Този анализ в леко „фризиран“ вид излезе в сп. „Международни отношения“ и после в книгата ми „Националната сигурност – аспекти, анализ, алтернативи“ (2004 г.) като цяла глава от нея „Демографска криза или демографска катастрофа – или как кризата става катастрофа“. Всичко това отдавна го има и на моя сайт.
  Аз не коментирам тук кой и за какво може да използва ескалацията на етническото напрежение, в която ескалация много силно е социалното измерение, взривоопасната смес между етническа изолация и социална маргинализация.
  Разбира се, че за повечето политици, за които няма нищо свято, ще използват тази етносоциална бомба с часовников механизъм!
  Но като си казваме с лека ръка, че ескалацията на напрежението е само защото някой умело го дирижира и ескалира, ние си казваме, че ексцесиите са конюнктурни и само да се докопаме до дирижиращия и ескалиращия и всичко ще заспи, а обстановката в България ще се нормализира, ще цъфне и ще върже.
  И така си заравяме главата в пясъка.
  Защото проблемите са тук, бомбата цъка и е въпрос на време кога тя ще се взриви със страшна сила. Тази бомба е от типа „мръсни бомби“. Т.е. това е своеобразен етносоциален коктейл „Молотов“, който освен че нанася щети със своите осколки, гвоздеи, игли, ръждиви железни скобки, разхвърля във всички посоки радиоактивни отпадъци, които със своите излъчвания и облъчвания правят поразеното пространство опасно за живеене за дълъг период от време.
  България е тежко болна. Не, не неспасяемо, но тежко болна. Туморът се ражда, храни и стимулира преди всичко политически. Циганите са част от проблема, но проблемът е много по-голям, много по-дълбок. Неотдавна използвах сравнението на мой колега и приятел – че по отношение на тези „цигански“ проблеми българското общество се държи като човек, който неистово мрази своя черен дроб, че страда от цироза. А цирозата е само следствие – тя е последица от злоупотребата с ментета политици и политики, от системния битов алкохолизъм с илюзии, комплекси, безхаберия и безотговорности спрямо България, нейното настояще и още повече – нейното бъдеще.
  
  - Проблемите на България се дължат на отказ от стратегическо мислене; от търсене и утвърждаване на общи ценности, цели и идеали, които да ни правят от сива маса спасяващи се поединично индивиди в общност и общество; от намиране на смисъл да се „ручат жабетата“ на безкрайния Преход – Преход, който в началото бе наистина Преход, но после настъпи подмяна и той се превърна в опазване на новото постпреходно статукво („открадналият – откраднал, богатият – богат, хитрият – хитър, загубилият – загубил, бедният – беден, битият – бит…) чрез пропаганадните и силовите ресурси на държавата, чрез медиите и финансите, културните псевдоартефакти и експлоатацията на носталгични соцобразци на имитационен, макар и словесно пищен патриотизъм и на жалба за тоталитарно минало, освобождаващо от индивидуалните рискове, независимости, отговорности и целеустремености, но гарантиращо обгрижването, подчинението на силова власт, липсата на редица права и сигурността на (под)платената с несвобода зависимост…
  - Проблемите на България се дължат на липса на съвременно и модерно управление, имитацията и симулацията на власт, на управление се ограничава само до обезпечаването на идеални условия за сладък живот на 10% от обществото и фактическо оставяне на произвола на съдбата на останалите 90%. А много добре се знае, че оптималната пропорция за подобно разделение е 20%:80%. Всеки процент изкривяване на тази пропорция означава израждане на социума и разкъсване на социалната тъкан. Какво да кажем когато у нас това изкривяване е почти чудовищно – то е 10%, а според някои социолози е дори 13-14, даже 15%, т.е. на практика ние имаме съотношение 5%:95%. Това вече не е общество, камо ли демократично, това е болен от социален рак с множество разсейки не-обществен, направо анти-обществен организъм.
  - Проблемите на България се дължат на превърналия се във властваща норма всеобщ цинизъм по отношение на абсолютно всичко, което се случва в страната. Цинизъм като отношение към България, цинизъм като снемане на лична отговорност за България, цинизъм като всеобщо усещана принуда да се живее в България, ако не може да се спасиш извън нея.
  - Проблемите на България се дължат на фактическата липса на България. Ние упорито отказваме да забележим, че вече няма България. Има самозаблуда България, има спомен България, има призрак България. Нашето сакрално обвързване с България е една много силна и ужасно остра фантомна болка – каквато е болката в крака, който всъщност вече е отрязан, но тялото го „помни“ и го чувства като болящ, като неистово болящ…
  
  В такава липсваща България първи се отказват, отлющват и откъртват, отделят, отвръщат и отвращават от нея именно маргиналите, аутсайдерите, лузърите, социопатите, изключените от социума.
  И да ги обвиняваме за това означава да не ги виждаме такива, каквито са – следствия, последици, симптоми и синдроми на болестта, а да ги набеждаваме за причина за болестта, за самата болест!
  Никакви програми и платформи, никакви стратегии и десетилетки на интеграцията няма да имат ефект, докато не се оздрави самият организъм, докато не си дадем сметка, че България липсва и не започнем да си я отвоюваме от разпада, от ада, от небитието, от несъществуването. Т.е. ако не започнем да атакуваме самата болест, нейните метастази и разсейки.
  Адски опасно е това, което тези дни се случва в страната ни, но случващото се има и един добър смисъл – то ни отваря очите за истината, за реалното състояние, за разпада, за липсата на България, за липсата на българско общество, за липсата на български народ.
  А за да има български народ, ние трябва да си дадем сметка, че той се състои от българи, турци, роми, евреи, арменци. И бедата му е обща – на българи, турци, роми, евреи, арменци. И няма как да се спасим и възродим без някоя от тези съставни части на българския народ. В това е и нашето проклятие, в това е и нашето спасение. Ако все още не е станало късно, много късно, фатално късно…
  
  17.06.2015 г.