Доста работи и суматохи - весели и тъжни, радостни и тревожни, оптимистични и отчайващи, позитивни и обезверяващи - видях за 24 години във, със, над, под, зад, край и около политиката. Предполагах наивно, че вече нищо не може да ме изненада, учуди, порази или шокира.
Излиза, че съм се лъгал.
Умът ми не го побира, разумът ми отказва да го приеме, здравият смисъл ми се губи:
Оказа се, че у нас е препълнено, претъпкано, претоварено и пренаселено от хора, които изживяват себе си и преживяват България като абсолютна, преднамерена, целенасочена и отдавна планирана жертва на заговори, завери, конспирации, чужди интереси, лоши хора, тъмни сили, агенти на злото, агресивни сатани, алчни луцифери, агресивни разрушители на страната ни!
Отприщи се едно всенародно самоовайкване, самосъжаление, самооправдание...
Парадоксалното е - и това също не мога да го проумея, колкото и да се опитвам - че в същото време всички онези, които се виждат като жертва на дългата ръка на мрака, на грабливата лапа на международното положение, на хищната десница на враговете на злощастната ни държавица,
смятат също така, че България се разпада (аз също мисля, че България се разпада), че нещата у нас вървят на зле (аз също мисля така), че си изпускаме държавата (аз също мисля така)
и заедно с това са агресивно ПРОТИВ, не крият омразата си СРЕЩУ, не пестят злобата си ПО АДРЕС на протестиращите,
като отричат самата мисъл за промяна и бранят с нокти и зъби продължаването на статуквото, олицетворявано безпощадно ясно и от сегашните управляващи!
▪ Наистина не мога да проумея как живеят хора, който не дирят никаква вина, ама грам вина не дирят за случващо се у себе си и се изживяват само като жертви? Какво ли става в техните глави, как намират душевен покой когато се мислят единствено за потърпевши, за обект на вредни влияния и зловреди планове?
Когато се чувстваш постоянно, непрекъснато, винаги невинна жертва на натрапени обстоятелства, заговори и конспирации, едва ли ще се бориш да промениш нещо, ще живееш с отпуснати ръце и непрекъснато някой друг ще бъде причинителят на собствения ти личен, семеен, професионален и житейски провал, затова няма нужда да се вземеш в ръце и да се опиташ да живееш различно...
▪ Наистина не мога да проумея как се свързват в едно и пълното отчаяние от сегашното положение, и категоричната съпротива срещу самата мисъл за промяна?
Това е някаква тежка форма на социална шизофрения, на социална епилепсия, на социопатия...
▪ Наистина не мога да проумея как смяташ, че обичаш България и в същото време според теб тя е безнадеждно и неспасяемо сграбчена от непобедими външни интереси, агресивни империалистически заговори, сороси и соросоиди (впрочем, без да съм му фен ще кажа в интерес на истината, че Сорос в момента е най-яростен противник на начина, по който САЩ управляват света политически, икономически и финансово), меркантилни западняци, самодоволни европейци, нагли американци, транснационални изедници и брутални глобални чорбаджии?
За мен най-висшата форма на родолюбие и патриотизъм е да направиш всичко възможно да помогнеш на родината си да бъде по-свободна, по-европейска, по-демократична, по-модерна и по-развиваща се.
А най-лошият антипатриотизъм, най-гадното анти-родолюбие е да смяташ обречено и подшмъркващо, че България няма никаква шансове да оцелее в днешния глобализиращ се свят, защото присъдата й е окончателно прочетена и неподлежаща на обжалване!
▪ Наистина не мога да проумея как хора от моето поколение и от поколението преди мен
(а това сме двете поколения, прехвърлили билото на живота и имащи само една цел – да намалим скоростта на плъзгането, на свличането, на свлачването надолу; това сме двете поколения, които искаме да забавим времето; това сме двете поколения, които се събуждаме с тревога всяка сутрин и си казваме – дявол да го вземе, колкото повече живея, толкова по-малко ми остава!)
си присвояват правото да се разпореждат с бъдещето на България, като му пречат да се случи, като стопират всяка надежда за промяна, да освиркват, охулват, омаскаряват, овикват младостта на България, излязла по площадите!
Да, младите са понякога по-дръзки от нормалното - сякаш дързостта има нещо общо с нормалността, така, както я разбира втората възраст.
Да, младите са понякога по-безотговорни от псевдоразбраната отговорност на онези, които се водят от правилото Да не би да стане нещо по-лошо!
Да, младите са понякога по-палави, по-игриви, по-стряскащи, по-възбудени, по-нахъсени, по-смели, по-смайващи. Но те са такива не защото са зле възпитани (ех, ама как добре бяхме възпитани ние едно време!!), а защото са млади – само веднъж и само сега!
Да, младите са понякога по-несправедливи като ни показват, че нашето време изтича и днес е тяхното време. Но времето е наистина на тези, които искат да го ускорят, а не на онези, които искат да го забавят.
България принадлежи на всички ни, но бъдещето принадлежи на младите!
Затова трябва да се радваме, че те от няколко месеца показват първите симптоми и синдроми на неистово желание да си подредят бъдещето, да си го направят такова, че да го живеят тук, в България, а не да се махат от нея, обръщайки се с гняв назад и казвайки с обида и огорчение (понякога и с омерзение): Няма да ви живея в скапаната държава!
Ето защо конфликтът сега в най-главното, в най-важното, в най-същественото и най-съкровеното, не е между жълтите павета и Бузлуджа.
Конфликтът, който ние всички съзерцаваме, но и подклаждаме, в който ние всички участваме, съучастваме или безучастваме е между ДНЕС и УТРЕ.
ДНЕС е станало такова, че да не ти се живее в него – то ни води ускорено и освирепяло към ВЧЕРА.
Нека се опитаме поне да не пречим на онези, които искат УТРЕ да е по-различно, по-хуманно, по-проспериращо, по-европейско и по-българско, вместо да стане и то някой ден – заради нас! - същото грозно и гротескно, ориенталско и опростачено, безпространствено и безвременно ДНЕС.
Николай Слатински
30.07.2013 г.
Саша Безуханова загрява за властта
Антон Тодоров, специално за в. "РЕПОРТЕР"
Един призрак броди из България – призракът на новите ментета "вдясно".
Честно, тези, които се вихрят в колодата нови проекти на българското задкулисие оставят впечатлението за истински маниаци на властта. И без никакво въображение. Как не се умори българският д-р Франкенщайн от ДС да кърпи едно и също вече двадесет и четири години?
Доскорошен директор за публичния сектор на "Хюлет-Пакард" за развиващите се пазари, каквато позиция заемаше Саша Безуханов, явно е получила предложение, на което не може да откаже. Казано иначе, задействали са я.
Такива като нея са обикновени "офицери" на повикване – преди 10 ноември на тъмната страна, след това – пак.
Нямат никаква идеологическа или ценностна хигиена. Саша Безуханова е особено добър пример за това, въпреки че ни проглушиха ушите какъв всепризнат гении е.
Когато обаче човек се зарови в детайлите, картината съвсем не е толкова отполирана, колкото от кръга "Капитал" и техният назначенец Росен Плевнелиев се опитват да ни я представят. Съдете сами. Четем документ от служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност:
ЗАПОВЕД, № 101, 09.02.1989 г. на министъра на вътрешните работи
Съдържание: Приемане на действителна военна служба в МВР и назначаване на служители в ПГУ – ДС На основание чл.12, буква "в" и чл. 13, буква "в" от ЗВВС в ТРБ, приемам на действителна военна служба в МВР, назначавам в ПГУ – ДС и присвоявам военно звание на специалисти от гр. София, считано от датата на встъпване в длъжност, както следва:
Станислав Константинов Безуханов, специалист с висше образование, инженер за разузнавач в УНТР, със заплата за длъжност 205 лева и звание лейтенант.
Както научаваме от този документ, братът на новата кандидатка за слава в българската политика Саша Безуханова - Станислав Константинов Безуханов - е бил кадрови офицер на Първо главно управление на Държавна сигурност, УНТР. Саша Безуханова се пише днес дясна, Станислав Безуханов - също. Тя служи на други господари, той – вероятно прави същото. Иначе е консултант. Няма да престана да се удивявам колко е несправедлив този свят и българският преход в частност. Защо винаги става така, че като свалиш маската на българското "дясно" и под нея веднага се озъбва грозното лице на ДС. Също като при Иво Прокопиев, безскрупулният демиург на уродливото българско "дясно" днес. Бащата на Иво Прокопиев е бил дълги години управител на любимия резерват на диктатора Тодор Живков "Воден". Толкова любим, че там се е срещал с Леонид Брежнев и цяла плеяда знайни и незнайни функционери на Съветите. Братът на Прокопиев е служител на ДС-Разград. Такава мерзост на квадрат вече трудно се понася.
Същото е при Безуханови - вижте датата, когато е назначено лейтенантчето. 9 февруари 1989 г.
До падането на тоталитарния комунистически режим остават няколко месеца, в НРБ ври и кипи. Най-верният сателит на Съветите най-накрая започва да се пробужда, всеки, който имаше частица здрав смисъл беше разбрал, че с режима на БКП и Тодор Живков е свършено. Това обаче е непостижимо за Безуханови. Да станеш кадрови офицер в светая светих на комунистическите тайни служби и то няколко месеца преди да се сгромоляса режима означава, че всички днешни приказки, които ни разказват за Безуханови платените панагерици в лъскавите списания са вятър и мъгла. Прах в очите на българите. Възмутително е, че в платен журналистически портрет на Саша Безуханове пред две години в едно от бизнес списанията на България е написано, че нейното съкровено желание преди 10 ноември било да завърши външна търговия, но понеже родителите и не били партийци, тя не била приета в тази специалност. Тази още малко се изкара репресирана.
Как така нейният брат е приет за кадрови офицер в ПГУ-ДС тогава? Та там ги проверяваха за лоялност към режима до девето коляно.
Стига с тези измислени биографии на бивши, днешни и бъдещи десни мюрета.
Баста. Ще говорят истината, за да предположим, че биха могли и да действат според каноните на истината. Иначе всичко с десницата в България ще остане такова, каквото беше в началото – криво дърво, от което нищо право не може да излезе.
Саша Безуханова завършва електроника във ВМЕИ "Ленин", днес Технически университет. Тук дяволчето на съмнението ме загложди – след като нейният брат е станал в последните месеци на тоталитарния режим ченге в научно-техническото разузнаване – дали тази негова стъпка не е изкушила по някакъв начин сестрата? Само питам, нека проверката започне сега. Защото иначе след време пак ще се каем, че сме нямали информация (Лилов стайл, който нямаше информация за пуча срещу Горбачов на 19 август 1991 г.).
Саша Безуханова е част от фамозната организация КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Там е пълно с куки. Всякакви – кеф ти агенти, кеф ти секретни сътрудници, кеф ти ОРОН-и (оперативни работници на обществени начала) като Васил Василев например. В биографията на Безуханова не липсва и "соросовъдната" връзка – тя е била в Борда на Институт "Отворено общество" в България. Тези са сякаш изкарани под индиго – в биографиите им задължително присъстват определени задължителни жалони, които ги правят разпознаваеми за себеподобните им.
И накрая – един случай от бизнес биографията на дамата, която днес искат да ни инсталират като нов "десен" лидер. Айде холан, я четете това и пак помислете дали искате такъв човек за лидер.
Края на 90-те години е. Саша Безуханова и "Хюлет-Пакард" кандидатстват за изграждането на новата система за лични документи на МВР. В един момент представителят на МВР, който води преговорите с класираните в конкурса дава нишани на Безуханова, че без сериозно покровителство няма как фирмата, на която тя е шеф, да спечели. Безуханова бързо разбира намека и веднага се свързва с тогавашния посланик на САЩ Ейвис Боулън като й задава въпрос-парола: "Най-големият проект в IT индустрията в България се печели от американска компания, американската дипломация стои ли зад нас?".
Ейвис Боулън веднага се свързва с туземния министър на вътрешните работи – тогава Бонев – и скоро се разбира, че Саша Безуханова и фирмата НР печелят поръчката. А тя е за 73 млн. долара. Бизнес практика, която е като запазена марка на тези хора. Иначе си умират да говорят за свободното предприемачество. Тази практика обаче няма нищо с него. Точно обратното е. После защо сме били подозрителни към всеки и всичко, което задкулисието вади от ръкава като скрито тесте карти. Ето, заради това. Имаме право да сме такива. И основания – цял легион.
Част от интервю за “Шпигел” на Адам Михник от 29 юли.2013 г.:
http://www.dw.de/копелетата-на-комунизма/a-16984882
Шпигел: Г-н Михник, вече шест седмици хиляди хора протестират в България срещу прогнилата политическа система. Цели двайсет години политическият дебат в Източна Европа все още е белязан от окопни битки и омраза. Каква е причината?
А. Михник: Липсва политическа култура, липсва културата на компромиса. Ние в Полша, пък и унгарците, никога не сме се учили на това. В страните от Източна Европа наистина съществува мощен стремеж към свобода, няма обаче демократични традиции. Над тях все още е надвиснала опасността от анархия и хаос. Демагогията и популизмът са широко разпространени. Ние сме незаконните деца, кoneлeтaтa на комунизма. Нашият манталитет е продукт на комунизма.
Шпигел: Мнозина твърдят, че старите мрежи отново са на власт. Сред хилядите демонстранти в България на улиците са излезли и представителите на една нова, градска средна класа, които протестират срещу политическата класа в страната.
А. Михник: Да, но и в България се провеждат свободни избори, които наскоро бяха спечелени от опозицията. При демокрацията властта е огледално отражение на обществото: тези хора са избрани. Понякога изборите се печелят и от разни типове от стария апарат, които заслужават всичко друго, но не и симпатии. Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните.
Шпигел: В България се проведе само половинчато отваряне на архивите на тайната полиция, в Румъния пък навсякъде все още действат служители на печално известната Секуритате. Как се живее в едно общество, където някогашните извършители (на престъпления – бел. ред.) са по-добре поставени, отколкото техните едновремешни жертви?
А. Михник: Вие казвате това, което навремето повтарях аз за старата Федерална република Германия: “Пълно е с нацисти!”. Но това бяха бивши нацисти. Вярно е, че Румъния беше Оруелова държава, а Секуритате беше навред. Всички страни, които са били под диктатура, се сблъскват със същия проблем – това важи също така за Испания и Португалия. Но това не е достатъчна причина да се въведе антикомунистически апартейд.
Шпигел: Значи смятате, че призивите на Запада да се преосмисли историята са опростенчески?
А. Михник: Да.
Ще приема, че повдигнатите въпроси не са изцяло реторични, и ще се опитам да им дам отговор, използвайки прости наблюдения над собствените си колеги, доста от които, между другото, нямат 35-40 още.
"Парадоксалното е - и това също не мога да го проумея, колкото и да се опитвам - че в същото време всички онези, които се виждат като жертва на дългата ръка на мрака(...)
и заедно с това са агресивно ПРОТИВ, не крият омразата си СРЕЩУ, не пестят злобата си ПО АДРЕС на протестиращите,
като отричат самата мисъл за промяна и бранят с нокти и зъби продължаването на статуквото, олицетворявано безпощадно ясно и от сегашните управляващи!"
Хората са нещастни. Със себе си най-вече. Неудовлетворени от живота, неуспели да постигнат това, което искат. Тези хората просто мрънкат, защото не приемат идеята, че са виновни за собствените си провали. Когато говорят, че държавата я яде мафията, това винаги е в контекста на собствените им неуспехи. Това е удобно извинение за продължаване на цикъла работа-легло; това НЕ е израз на мнение или гражданска позиция, а просто оправдание за провалите им в личен план.
На тези хора протестиращите са им по-примамлива цел от управляващите.
Протестиращите навлизат в техния бит, в тяхното спокойствие. Те блокират центъра, докато въпросните хора се прибират вкъщи към Спиндермаан и ракията.
Те изпълват новините, които тези хора четат на работа, търсейки информация за кралското бебе.
Това е абсолютно достатъчно, за да привлече "вниманието" на тези хора. Защото това са хора, които така и така ще плюят. Протестиращите са просто по-лесната мишена, защото влизат в ежедневието им.
Точно толкова просто е. Не приписвайте повече повече висша мисловна дейност на мърморенето на тези хора против държавата, отколкото му се полага.