Преди малко повече от седмица публикувах на сайта си малък опус "Алкивиадно ми е...".
Накратко - как Алкивиад имал чудесно куче, но взел, че му отрязал опашката! И направил това за да даде на атиняни храна за безкрайни разговори защо и как, вместо да говорят за важни неща и лоши работи за него, за Алкивиад...
От "висотата" на моите натрупали се несправедливо бързо години и вглеждайки се в света, който се тресе:
-- когато един псuxопat (в прекия и в преносния смисъл) в Кремъл дрънка ядрено оръжие от сутрин до вечер;
-- и когато друг uдuot (в прекия и в преносния смисъл) в Белия дом плещи всякакви откачалщини и върши всякакви безумия;
-- и когато един вреден и грозно безотговорен премиер ни закача като пето колело на каруцата на псuxопаtа в Кремъл;
-- и когато е на път да стане президентка дама с объркана геополитическа, политическа, етична и нравствена ценностна система;
-- и когато в страната ни се осъществява опасно нормотворчество и близко с катастрофичното икономическо дилетанство;
-- и когато в администрацията на висши, по-висши и по-по-най-висши нива навлязоха не просто несъстоятелни безпросветни кариеристи, а управленски глупци...
то:
---- на обществото ни подхвърлят по метода на Алкивиад какви ли не дъвки и нескопосаници, пленителни митове и лишени от съдържание легенди...
---- карат народа в Отечеството ни нелюбезно да се взира опулено в огледалото за обратно виждане...
---- в средата на третото десетилетие на третото хилядолетие, на ИИ и квантовите компютри го занимават с мощи и кости...
---- накисват го в скандали без отговор (за отговорни да не говорим) и го връщат в 90-те...
Сякаш сме народонаселение, което като змия е захапало опашката си и я поглъща ли, погълща.
Моето въображение стига до момента, в който при поглъщането на опашката се стигне до главата.
Може ли главата да погълне сама себе си?
Да се погълне като същинска сингулярна тъпота на безхаберието към себе си и към Бъдещето си....
Така нашето общество дъвче и преживя сламата и сеното на своята безпросветност - и то точно когато преживяването му е под опасност, а оцеляването му става все по-малко вероятно.
Тъжно е, но върви някакво наше българско всеобщо затъпяване и изтрещяване.
Днес ми отнемат България, а аз нищо не мога да направя за да им попреча!!!!
Защото за каква България ще си говорим утре, когато това, за което ще си говорим утре е останало без Бъдеще????
02.10.2026 г.
