Уважавана заради анализите ѝ ФБ-приятелка (не се познаваме лично) написа коментар под мой статус и спомена в него Йошка Фишер. Аз ѝ отговорих.
А после реших, че вместо коментар на коментар под мой статус, може би е добре да пействам отговора си тук - за онези ФБ-приятели, които биха го прочели.
Ето моят отговор:
- На конференцията по сигурността в Мюнхен малко преди началото на Войната в Ирак, Ръмсфелд говорИ доста дълго как трябва час по-скоро да се нападне и въобще, и изобщо - незабавно и дружно. Няма вече имаме си НАТО, да му (ѝ) намерим работа. Има работа, трябва да намерим кой да я свърши и който е с нас, да се качва на борда и борта и потегляме към Ирак!
После Йошка Фишер взе думата за въпрос и рече:
- Имам не един, а два въпроса. Беше прекрасна, убедителна, вдъхновяваща, изключителна реч, Дон! Не разбрах само две нещица от нея и затова имам два въпроса.
Ръмсфелд се усмихна широко и направи щедър жест:
- Давай, мой приятелю!
А Йошка Фишер каза:
- Не разбрах само две неща: Защо сега? И защо Ирак?
Четири пъти поред бях на тази конференция като президентски секретар по националната сигурност и видях отблизо, а понякога като малко блуждаещо из Космоса на Голямата политика, тяло, бивах привличен от гравитацията на Онези, които правят големите неща в света и обменях по няколко думи с тях.
Видях:
-- има маса посредствени или поне просто средноаритметични хора, попаднали по някаква случайност по върховете;
-- но има и Избрани, които сякаш Господ ги е посочил и поставил там, толкова високо, над нас.
Малцина са те, но наистина сякаш имат малка нимба около главите си - на Избрани! На Избрани за Голямата политика, за Лидери!
Уви, през годините те постепенно ставаха все по-малко и почти изчезнаха.
Това е колосален дефицит и катастрофична трагедия за света!
26.09.2026 г.
