Напоследък се опитвам да дам на всички, които се вълнуват и страдат за Украйна зрънце надежда, глътка оптимизъм. Защото разрушителните процеси в Русия набират стремглава скорост.
Русия се плъзга към пропастта и колкото по-близо е до нея, толкова по-бързо се приближава към нея.
При това деструктивните въздействия и разрушителните влияния за Русия са с произход както вътре, така и извън нея.
Вътре в Русия се надига цунами; извън нея се завихря торнадо.
Не е трудно да се предскаже това цунами и това торнадо какво ще причинят на Русия когато влязат в резонанс.
За Путин пък да не говорим. Вече писах тук, че с него и най-близките му роднини може да се случи нещо лошо, а най-лошото да бъде по-лошо от съдбата на последния руски император и неговото семейство.
Войната срещу Украйна надмина по продържителност (1418 дни) т.нар. Велика Отечествена война. Този печален факт доведе зет-русонацистите до „белой горячки“ (в превод на „моя“ ИИ, Орион: Делириум тременс, а простонародно: Алкохолен делириум).
В близките дни ще се навършат цели четири години от началото на Войната и вече жлъчната пяна задавя устата на зет-ниците.
Спирането на Старлинк от Мъск (а доскоро се вопеше Маск наш!) и още повече – нареждането на Путин за забавяне с последващо спиране на Телеграм, вбеси непоносимо масовия руснак. Един виден политик Миронов, цял лидер на парламентарна партия, крещеше по адрес на спрелите Телеграм Мерзавци!
Всеки рашистки подкаст, всеки рашистки статус в социалните мрежи сочи с нарастваща омраза Путин, само дето не му произнасят все още името, а говорят за Пупсик, Попкин, Писунчик, Пупушкин, Путанин, Пупарацци.
Да, те надбягават по злоба Путин по крайнодесния, велико-имперски, нацистко-руски коридор, но е факт, че се преодолява обетът на крепостно мълчание по адрес на ВВП.
Икономиката на Русия е в рецесия, инфлация, стагнация, стагфлация, спад, разпад. Приписва ѝ се ръст около 0.1%, но повечето признават, че статистиката (давана не от ГосСтат, а ЛожьСтат, както наричат държавната статистика) е пълна измама; затова мрачно се шегуват, че има устойчив отрицателен ръст.
Цели отрасли на промишлеността са в застой и заглъхване, пред фалит са структурноопределящи бизнеси и предприятия, руското БДЖ е с дефицит по-голям от доскоро възхваляваната руска касичка – Резервния фонд на благосъстоянието.
Фирми от национално и регионално ниво масово преминават на 4- и 3-дневна работна седмица, съответно с намаляване на заплатите с 20 или 40 процента. Започват първите плахи стачки. Отново – макар и плахо – миньори удрят по каските си и искат хляб и достойно заплащане.
Руските финанси се пръскат по шевовете. Държавата е на кърваво червено с 6 трилиона рубли (всъщност те са даже поне 9, но Ложьстат лъже на пропадия). Две трети от регионите в Русия са в остър финансов дефицит, а половината от тях са във финансов колапс.
Инфлацията е двуцифрена, а от началото на годината се вихри враждебно и в социалните мрежи не десетки, стотици и даже хиляди руснаци качват видеа за цените и плачат понякога с ред сълзи, ред...
Първите две години на Войната се изливаха полудели милиарди за производство на въоръжения, техника, дронове, снаряди, които формално увеличаваха БВП, но произвеждаха само разрушения, смърти, пепел и прах. Както каза един руски икономист – когато инвестираш в производство на прах, всичко се превръща в прах.
Наливаните по този начив безумни милиарди отиваха директно към пазара, харчеше се на пропадия, вземаха се ипотеки като при маниакална обсесия.
Всъщност макар Путин да говереше, а видни западни медии като папагали Ара да повтаряха след него за руското икономическо чудо, това бе всъщност живот на корем, плюскане на тумбак - за сметка и на кредит от Бъдещето.
А Бъдещето, ако се отнасяш зле с него и го товариш с грознш проблеми и безконтролни лудости и налудности, може – когато то настъпи – да бъде много жестоко и безпощадно към теб.
Пиша книга за Прогнозирането, т.е. за Бъдещето и мога да кажа – това се отнася и за България! – Бъдещето не прощава грешките и престъпленията на Настоящето.
Затова Бъдещето трябва да бъде ценено, уважавано, щадено и грижливо отглеждано! Ние сме отговорни пред и за Бъдещето!
Русия бе цинично и зловредо непочтена към Бъдещето си и ето, то вече настъпва и ѝ дири сметка. Ох, това ще бъде жестока сметка! Русия ще повърне с кръв и слуз всичко, което е нагълтала хищно и безчовечно.
Русия великоимперски и безнравствено оскърби Бъдещето и то се отказва от нея. То не иска да има с нея нещо общо, само ще си удържи с тежка лихва всички преразходи, които тя така дементно, алцхаймерски, паркинсоновски и сенилно направи.
Вътре в Русия се надига, както казах, цунами! Не, не казвам, че то ще изригне утре. Но то не може да бъде спряно. Както приблизително бе казал Мао – лястовичките пърхат тревожно с крилца, защото макар и да не виждат връхлитащия ураган, те долавят първия му мрачен полъх.
Така е и с руското общество. Подемът на бурята е тръгнал. И той не може да бъде спрян. Рушат се злокобно самите основи на Путинска Русия.
Но, както също така вече написах, освен трагични процеси вътре в Русия, набират експлозивна сила и трагични процеси за Русия и извън нея.
Аз обичам да гледам филми за животните. Обикновено когато главният лъв в прайда или в региона започне да става немощен, всеки гледа да го ухапе, да му отнеме храната и ролята, да избие до крак лъвчетата му, да заплоди лъвиците му.
Русия днес излъчва ужасяваща слабост на глобалната сцена.
Русия загуби окончателно Азербайджан и се стигна дотам, че Алиев принуди (изнуди) Путин безпрецедентно да му се извини за предизвиканата от Русия самолетна катастрофа.
Русия онемяла гълта жаби заради нарастващото охлаждане на Армения и Казахстан към нея.
Русия бе опозорена с падането на сирийския президент Асад.
Русия бе превърната в жалка карикатура с пленяването и отвличането на венецуелския сатрап Мадуро.
Русия ще съзерцава безпомощно предстоящото превземане на Куба от САЩ и откъсването на Иран от нейната орбита.
Русия не намери сила дори да протестира, да каже гък когато Индия започна да арестува нейните танкери.
Индия!!!! А какво е това БРИКС без буквичката И по средата?
Русия се превърна в суровинен придатък на Китай, който я търпи само защото я изнудва безпардонно да му продава нефт по начин, при който отстъпката е по-висока от цената. Ненапразно виден путински властник каза, че Русия днес е куп(ичк)а (миска) с ориз за икономиката на Китай.
Китай не даде за 4 години и 1 милион юани кредит на Русия и забрани достъпа на руски ценни книжа до китайските борси.
Русия бе държана от Китай като зло куче, което да стряска Европа и да се опитва да я захапе по-ниско от кръста. Но това зло куче постепенно стана бясно. А ако злото куче може да бъде контролирано и пакостите му държани под определено ниво, то бясното куче и леко да захапе по глезена някого, може да го зарази с бяс.
Към Русия разумните държави се отнасят като към бясно куче – никакво уважение.
А лошите държави не ѝ прощават слабостта и гледат да я нацелят с камък и да ѝ отмъкнат някоя паничка с подхвърлена от Китай или от природата каша.
Русия е токсична страна, губеща с всеки изминат ден уважението и значението сред останалите държави.
Путин строеше свят на правото на силния над силата на правото. Но той не можа да предвиди само едно – че Русия ще бъде слаба. И сега получава в пълна мяра отношението към нея като към слаба и слабееща територия със затихващи икономически, финансови, социалин и ресурсни функции (пример – колкото нефт Русия продава на световните пазари, толкова плюс още 25% е предлаганият на тези пазари нефт; с други думи, светът в един момент може да спре да купува нефт от Русия и няма да почувства изобщо какъвто и да било дефицит от тази свиваща се като потребление суровина от 20 век).
Ето защо на световната арена се надига буреносно торнадо на рязко понижаване на геополитическата роля на Русия - от регионална към под-регионална, субрегионална сила; на маргинализиране на геостратегическото значение на това ненормално и аморално териториално образувание.
Русия може да плаши Украйна с тактическо ядрено оръжие, но можеш ли целия свят да уплашиш с него? Не, напротив – именно словесната лудост на Путин и Медведев са допълнителен стимул за дистанциране от Русия, на която скоро няма да останат приятели, доколкото дори откачента Северна Корея е закачена за Китай и ще прави в общи линии това, което Китай ѝ каже.
Светът се преформатира от еднополюсен през двуполюсен към няколко-полюсен до многополюсен. И в нито един от тези „ипостаси“ няма място за Русия. Защото всяка геополитическа конструкция е символ и етикет на някакъв световен ред, на някаква геостратегическа СИСТЕМА. А Русия се държи като антисистемно изчадие.
Русия при Путин е опасна държава в областта на международната сигурност, отблъскваща страна в сферата на международните отношения.
Русия е болният човек на света. И към нея постепенно ще започнат да се отнасят като към болен човек:
-- поставяне в изолация;
-- поддържане в някакво състояние на будна кома;
-- надежда на организма в нея да преодолее смъртоносната зараза;
-- и после – ако я преодолее – подаване на ръка за постепенна рехабилитация и мъчително реинтегриране в световната система.
Дали за Русия има щастлив край в този най-вероятен за мен сценарий – един Господ знае.
Аз изпитвам огромни съмнения в това. Ако нищо не се получи с оздравяването, Русия ще се разпадне.
То и ако оздравее, пак ще е добре да се разпадне, но това, както би казал Модерния ляв, е само една възможна хипотенуза.
А сега можем само да наблюдаваме със свити сърца и предвкусвайки облекчението, какво ще се случи с Русия на Путин когато я връхлетят вътрешно цунами и външно торнадо.
Така ѝ се пада на Русия на Путин – да пада, запада, отпада и разпада...
Позволете си зрънце надежда и глътка оптимизъм!
13.02.2026 г.














