За четирите несъвместими части на нашето общество (Опит за обяснение на резултатите от парламентарните избори)

  Резултатите от изборите и преди всичко тяхната предопределеност, очевидност и неизбежна закономерност (в частност и аз още на 8 април определих като най-вероятен вариант влизането в парламента на точно тези четири партии) тепърва трябва да се анализират.
  Засега ние, хората като мен, сме прекалено емоционални - отчаяни, обезверени, обезумели и отвратени от овчедушието и овчемислието на голяма част от обществото ни, страдаща от харемен синдром - важното е да си в нечий харем, втори проблем е чий е той...
  Ето тук, като че ли е една от основните ни грешки – че мислим през призмата и в координатната система на съществуването у нас на поне донякъде единното, социологически инструментално понятие „ОБЩЕСТВО”.
  А дали то у нас е налице, дали то съществува?
  Опитвам се да си обясня случилото се чрез една малко опростена, на като че ли „хващаща” най-важното схема, чрез един едва ли напълно прецизен, но „улавящ” същината модел на разсъждения.
  
  Аз си мисля, че ако махнем тънката свръхелитарна прослойка от 1% супербогати (която е с малки изключения криминално създадена, хищна, нагла и безхаберна по отношение на националните интереси), останалият и все още останал в България български народ се дели на 4 части, т.е. имаме 4 различни общности, 4 практически непресичащи се под-общества.
  И те се определят по два критерия на политическото си поведение:
  ▪ ИРАЦИОНАЛНОСТ-РАЦИОНАЛНОСТ;
  ▪ СИГУРНОСТ-СВОБОДА.
  В този смисъл няма нищо странно, че в парламента влязоха именно:
  ▪ „ГЕРБ” и „Атака” – чийто електорат мисли и действа преди всичко ИРАЦИОНАЛНО (може ли рационално разсъждаващ човек да гласува или за прости хора с мутренски, репресивен, арогантен и циничен манталитет, или за хора фашизоиди, шизоиди, лумпен-патриотари и мразещи не-българите, различните, другите ?!) и е с очевиден и очеваден хипер-приоритет на СИГУРНОСТТА пред СВОБОДАТА;
  ▪ БСП и ДПС – чийто електорат мисли и действа преди всичко РАЦИОНАЛНО (той знае за какво, защо, как и поради каква причина гласува така, както гласува; и няма значение, че аз не споделям тази му РАЦИОНАЛНОСТ, това не я прави по-малко РАЦИОНАЛНОСТ) и болезнено предпочита СИГУРНОСТТА пред СВОБОДАТА.
  На тези избори победиха партиите, които „продават” на своите електорати СИГУРНОСТ (защитеност, закрила, патернализъм, снемане на личната отговорност за своята жизнена стратегия за сметка или на „ОХРАНИТЕЛНАТА ФИРМА” или на „ДЪРЖАВАТА”) и дискредитират СВОБОДАТА (като носеща разруха, като превръщаща държавата в разграден двор, като съсипваща с колониално робство страната, като рисково поведение, което човек не може да си позволи, а и не бива, защото за това си има кой да мисли и отговаря).
  
  В това съм силно убеден. Нека да повторя.
  
  ► На тази избори сякаш окончателна победа извоюваха Партиите, които поощряват у своите електорати БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА (по Ерих Фром). Само че едни от партиите правят това експлоатирайки ИРАЦИОНАЛНОТО мислене и действие, а другите – опиращи се на РАЦИОНАЛНОТО мислене и действие у своите електорати.
  В този смисъл тези избори са емблема за и епитафия на Прехода.
  
  В парламента останаха непредставени другите две части от българския народ, другите две под-общества.
  ▪ Различното между тях е, че едната от тези две части е ИРАЦИОНАЛНО мислеща и действаща (и тя основно не пожела или не успя да си намери партия, за която да гласува, а също така и изобщо съвсем категорично се отказа да отиде да гласува); а другата е РАЦИОНАЛНО мислеща и действаща (и тя основно отиде да гласува, на разпиля своя вот по различни малки партии).
  ▪ Общото между тези две части е, че те дават приоритет на СВОБОДАТА пред СИГУРНОСТТА.
  Разбира се, тук не става дума за издигане на Свободата на абсолютен пиадестал.
  Става дума за дълбоко ценностно осъзнаване, че вече Голямата Държава я няма и човек не може да стои със скръстени ръце и със свито сърце и да чака на нея да го „оправи”, да снеме от него личната отговорност за себе си, своето настояще и бъдеще.
  Говоря за хора, които може да се смятат и за леви, и за социално мислещи, но са си дали сметка, че трябва здраво да запретнат ръкави и да се борят.
  Защото дисциплината, в която сме принудени да участваме макар и да се казва „Скок”, вече не е дълъг скок, а висок скок. а тя изисква качествено нови способности и технологии за успех.
  Защото водата, в която сме принудени да плуваме не е сладководната, тиха вода на социалистическия басейн, а соленоводната, бурна вода на Атлантическия океан.
  И затова трябва да се работи здраво, да се действа ежедневно, упорито, без отчаяние и униние, да се стимулира risk taking поведението (разбира се на разумния, а не на безотговорния риск).
  
  На тези избори загубиха двете части от обществото ни, които не можаха да убедят българския народ, че БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА е път към невъзможното вече минало, към разрушената завинаги златна клетка на сигурността, към свиващата се със скоростта на шагреновата кожа роля на Държавата.
  Тези две части от обществото ни се оказаха високомерно затворени в своите излюзии, във фундаменталистката си вяра в собствената правота.
  Те не намериха посланията (заради патологичната увреденост и изхабеност, може би, на някои от лицата, припознати за техни лидери), с които да убедят останалите български граждани, селяни и просто анонимни подници, че БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА днес е и БЯГСТВО ОТ СИГУРНОСТ. Че няма такава алтернатива ИЛИ СИГУРНОСТ, ИЛИ СВОБОДА, а има качествено различна алтернатива И СИГУРНОСТ, И СВОБОДА – и тя се състои в намирането на оптимален за българското общество БАЛАНС МЕЖДУ СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА. Като този баланс няма как да се търси по пътя, предлаган от влезлите в парламента 4 партии – като паническо и дезертьорско БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА.
  
  В това съм силно убеден. Нека да повторя.
  ► На тази избори сякаш окончателна загуба извоюваха двете части от българското общество, които защитават СВОБОДАТА, гражданските свободи, личната отговорност, личното право на избор, на риск, но и на задължение да се носят без хленч и вайкане последиците от отстояването на този тип гражданско поведение.
  Само че едната от тези две части прави това чрез огромна доза ИРАЦИОНАЛНО мислене и действие, а другата от тези две части – се уповава твърде много на РАЦИОНАЛНОТО мислене и действие у своите съмишленици.
  
  Аз не мога да кажа колко като процент са така дефинираните от мен 4 части на българското общество:
  ▪ ирационалност-сигурност;
  ▪ рационалност-сигурност;
  (предствени в новия парламент)
  ▪ ирационалност-свобода;
  ▪ рационалност-свобода
  (непредставени в новия парламент).
  
  Знам само, че аз не съм представен в новия парламент.
  
  За мен политиката се базира на РАЦИОНАЛНИ ДЕЙСТВИЯ, следващи от ясно осъзнати цели и средства, интереси и ценности, амбиции и способности, отговорности и права.
  В този смисъл по никакъв начин не мога да приема ирационалното поведение.
  Още повече, че то е контрапродуктивно за и при демокрацията, защото тя като начин за вземане на решения е прекалено прост и дори лесно ставащ опасен механизъм – прави са тези, които са повече. Всъщност, прави са тези, които са повече сред гласуващите. А ирационално действащите чрез негативни, деструктивни и „напук” мотивации са доста по-лесни за мобилизация и дисциплиниране.
  Това се видя и при тези избори.
  ”Негативните ирационалисти” („ГЕРБ”, Атака, да добавя и шизоидната РЗС) бяха вдигнати на крак, взеха всичко, което им принадлежеше и изцедиха почти напълно електоралните си способности).
  Докато „позитивните ирационалисти” си останаха по домовете, омрънкаха социалните мрежи, профукаха и последните европейски, модернизационни, демократични и проспериращи шансове на България.
  
  Сега вече е трудно да се отговори на въпроса А сега накъде?
  
  Ние сме разделени почти необратимо на четири подобщества и на мен не ми е ясно как можем да изковем обратно Българското общество.
  
  ▪ Защото ИРАЦИОНАЛНО мислещите и действащите българи са доста повече от РАЦИОНАЛНО мислещите и действащите българи.
  ▪ Защото уповаващите на СИГУРНОСТТА българи са доста повече от уповаващите на СВОБОДАТА.
  ▪ Защото рационално мислещите и действащите българи са разделени жестоко, братоубийствено на червени-сини, русофили-русофоби, американофили-америкнофоби, социалнорадикални-либералнорадикални.
  ▪ Защото българският обществен живот работи като самоускоряваща се центрофуга – тя праща към социалното и психологическото дъно все повече хора и това дърпа България назад, а в същото време всеки, който загубва смисъла да понася българската действителност и вярва в себе си, заминава навън, емигрира, с което намаляват шансовете и съпротивителните ни сили като общество - да се измъкнем от черната дупка.
  
  В този смисъл на току-що изминалите избори може да се гледа не само като на Равносметка от проваления Преход, но и като каращ ни много сериозно да се замислим Спомен от бъдещето.
  
  13.05.2013 г.
  Николай Слатински

Уважаеми г-н Слатински!
Като имам предвид, че Вие съвсем не сте "случайна" личност в нашия обществен и политически живот, а имам именно предвид вашето пряко участие в "политическата кухня" още от началото на така наречения преход и по точно от страна на уж нашите демократически сили, си позволявам да коментирам статията Ви чрез на една елементарна и очевадна от дистанция на времето констатация:
1. Тези резултати от изборите са резултат на последователни действия /съзнателно или не / още от стартирането на унищожението на Коалиционния съюз на демократичните сили. Първо по подобие на ОФ от 1945 година от съюз на 14-15 организации го превърнаха в една партия, за да се "командва" по-лесно от "кукловодите", чрез един човек. "Случайно" същия този човек с още 3-4 или 5 политически "каламбури" доведе нещата до пълното ликвидиране на тази иначе заредена с огромен потенциал политическа формация. Тук държа да отбележа и най-после да се каже, че става въпрос за потенциал от огромна маса ДЕМОКРАТИ, а десни. Не десни, защото Вие знаете, че "десни" са преди всичко богатите индивиди. А ние, макар и осъзнати противници на стария комунистически режим, /да кажем с известна условност и дясно мислещи/, ние бяхме небогати. Богатството създавано от бащите и дядовците ни отдавна беше иззето и унищожено. А това с реституциите, беше също един "каламбур" от който се възползваха преди всичко хора от близкото обкръжение на този "случаен" човек - ликвидирал Коалицията на демократите в България. / пак казвам съзнателно т.е. по команда, или несъзнателно, но резултата е факт/. Та Вие сигурно знаете повече истини и подробности и ако е така сега вече трябва да ги оповестявате, за да започне ново формиране на наистина свободни демократически формации. Свободни и самостоятелни, а не задкулистно дирижирани. Та това е една от причините за сегашните резултати от изборите.
2. Втората според мен главна причина е наглото и без пардонно манипулиране, фалшифициране и купуване на изборите. В най-голяма степен това се осъществи пак според мен от тази пръкнала се от никъде политическа формация ГЕРБ. А очакванията за такива действия станаха вероятни още през мандата на досегашното 41-во НС. Има ли прецедент друг в историята за такова преминаване /правилния израз е купуване/ на депутати от една парламентарна група към друга.
Иначе интересна е за мен статията изпълнена и с почти филосовско-практически разсъждения.

Последните парламентарни избори успяха да ни върнат в 1989 година. Разделение, разделение и пак разделение. Алогични и неистински избори бяха това. Как така гледаната под лупа ГЕРБ успя да спечели най-много мандати.. ЗАЩО мразената уж партия ще има думата отново първа... Няма логика.. и няма логика, понеже самото и падане от власт беше предизвикан изкуствен аборт... Никога анонимките и компроматите не са довели до нищо добро. Защо у мен остава впечатлението, че Станишев действаше под външен натиск.. защо ми мирише на руски атомно-ядрени интереси.... Просто споделям.. Не съм политик, не съм партиен член.. От Царя добро не видях, от тройната коалиция добро не видях, от ГЕРБ добро не видях.. И през трите периода съм карал месец за месец....И без работа бях... и в заеми затънах.... Разбирате ли г-н Слатински, че АЗ ЛИЧНО не разбрах, че властта се е сменяла от 2001 до 2013-та..... За мен е все тая кой ще е на власт... давам си гласа.. ама тези дни не успях да чуя поне какво ще ми обещаят.. То бяха подслушвания, то бяха антенки, дискове, бюлетини, пак подслушвания.... От моята камбанария нещата са НЕСЕРИОЗНИ!!!! От моята камбанария виждам преследването на по-скоро лични интереси отколкото държавническо поведение.... Аз си мисля, че след твърденията за подслушване на Кристалина Георгиева,, Аko само един нейн запис беше пуснат, това означаваше край на ГЕРБ и цялата им идея... ДА, ама НЕ!!! Наслушах се на глуповатия изказ на Борисов и толкоз..... ееееее стига де.. аз като не съм депутат да не съм ненормален!!!! Може ли да ми посочите РАЗЛИКАТА в методите на Станишев и Борисов.....Един клан на компартията се бори с друг клан на компартията!!! ЗАЩО ПРОПУСНАХМЕ ЛУСТРАЦИЯТА ???? ЗАЩО??? ЗАЩО позволихме агенти и офицери на ДС да влязат в бизнеса, в банките, в управлението на държавата.. Ето сега си сърбаме попарата....Жалко за децата ми... но с растяща престъпност, увеличаващата се чалга култура и неграмотност.. с риск да ме препознаете за атакист - 5-6 циганчета без образование и без всякаква идея защо са създадени, в бъдеще нямат никакъв шанс да оцелеят ОСВЕН ако не крадат от моите деца, които аз ще съм изучил и съм ги научил да работят... И вие очаквате аз да посъветват децата си да останат у нас и да изстрадат моето безумие , че съм ги създал. Не мога да си позволя аз да съм причина, те да се чувстват излъгани и след 25 години да решават същите уравнения , които аз сега решавам. Не знам , в коя то описаните от вас категории попадам, но на последните избори не гласувах... Явно гласуването не е добрия начин да си реша проблемите... След като циганите и старците решават моето бъдеще в тази страна просто не съм за тази страна. Проблемът е мой и решението ще е лично мое!