Българската армия заслужава много повече

  Не. Не разбирам, наистина не разбирам това масово коментиране на една фраза за нови бойни самолети.
  
  Да. Да, това, което не е трудно да се разбере, е че все пак фразата е на много високо отговорно лице в държавата.
  
  Но. Но какъв е смисълът да се дискутира тази фраза, след като много, твърде много пъти досега е казвано от това високо отговорно лице по същия начин нещо. После е казвано нещо противоположно на него. А след това е казвано нещо, което е противоположно и на първото, и на второто. Могат да се посочат редица примери, ала за повече убедителност на написаното, ще напомня само за АЕЦ Белене и Южен поток.
  
  Не. Не търсете геополитика, балансиране, прагматизъм, държавническо мислене, стратегическа визия в подобна фраза.
  
  Да. Да, това е фраза, която има валидност към конкретния момент, даже към конкретния час и на конкретното мероприятие и отразява моментно хрумване, мимолетно състояние, мигновена импровизация, импулсивно осеняване.
  
  Но. Но, по скромното ми лично мнение, така не се дискутират изключително важни за Българската армия проблеми, защото тя се умори от невнимателно или непоследователно пипане с оголен проводник с 220 волта по оголените й нерви. Защото това е нашата армия, ние друга нямаме и няма и да имаме. И ако някой ден, не дай си Боже, нещата със защитата на държавата ни опрат до нея, тя е тази, която ще ни защитава - първо, преди всичко и най-вече. И не решим ли въпроса с необходимото условие тя да може да ни защити - да я въоръжим както трябва, няма как да разчитаме само на достатъчното условие - нейната решителност да ни защити. И тогава ще има олеле.
  Олеле я. Българската армия заслужава повече от импровизации и хрумвания, à това - à онова, иди ми - дойди ми, ти на мене - аз на тебе, днес така, утре онака. Даже в този си вид тя е единствената останала институция у нас, която може да върши това, за което е създадена. И го може не поради, а въпреки. Включително въпреки политиците. Но най-много въпреки тях.
  
  07.07.2017 г.