Стратегия Синергия Сигурност

  Така се получи, че статусите ми във Фейсбук от последните десетина дни са свързани помежду си в един накъсан и постоянно допълващ се текст, затова реших да ги събера заедно и да възстановя целостта на занимаващата ме постоянно мисъл за постепенното хлъзгане на държавата ни в еднопартийния тоталитаризъм…
  
  
  1. От книгата, която чета - за гражданската активност в една от държавите в ЕС (впрочем, тема за размисъл и за панацеята електронно гласуване, за което естествено съм За):
  
  „Взелите участие в изборите за Европейски парламент са много по-малко от изпратилите sms за определяне на победителя в едно [блудкаво] тв-шоу...“.
  
  
  2. От книгата, която чета - Демократичен парадокс:
  
  Демокрацията е свързана с възможността и правото на хората чрез гласуване да заявяват своите предпочитания, избори, идеи и позиции.
  Статистиката през последните две десетилетия категорично показва, обаче, че колкото по-недемократично е едно общество, толкова повече хора отиват да гласуват. Както и че колкото по-важни въпроси за обществото се предлагат за гласуване в демократичните държави, толкова по-малко хора отиват да гласуват.
  
  
  3.
  От книгата, която чета - Медии и Власт:
  
  XVIII век - медиите са в опозиция на властта.
  XIX век - медиите са инструмент на властта.
  XX век - медиите са част от властта.
  XXI век - медиите са властта.
  
  
  4.
Мой приятел днес:
  
  "Най-предсказуемо е обществото при авторитарно или тоталитарно управление.
  Знае се кой ще спечели категорично изборите.
  Знае се кой ще спечели най-апетитните държавни поръчки.
  Знае се кой ще спечели оправдателна присъда.
  Знае се кой ще спечели футболното ни първенство.
  Знае се кой ще спечели турнира по тенис "Шампионите" на ПИК.
  Всичко се знае.
  Даже и кой губи от това - също се знае.
  Но той, българският народ, предпочита да живее в държава, в която всичко се знае предварително и е уговорено и предрешено зад гърба му.".
  
  
  5.
  Отново нещо от мой приятел, пратено ми по повод на съобщението
  "Синя България" ще установява дали Пеевски има нещо общо с Левски":
  
   „Синя България“ може да е синя, но отдавна не е България, а е Олигархия.
  Тя ще установява дали Пеевски има нещо общо с Леевски…
  Лошо (ако това е точната дума) е, когато олигархията си има отбор. Още по-лошо е, когато това е отборът, който по-рано бе на народа.
  Пред нас е най-ярката епитафия на Прехода:
  Отборът на народа се превърна в Отбора на олигархията.
  Наистина повече няма какво да се добави за откраднатия Преход!
  Впрочем, има, има какво да се добави.
  В другите държави мафията се задоволява да има свой отбор (или 2-3 отбора). В България тя се стреми да има цялото първенство.
  
  
  6.
  За разлика от предния статус, това си е вече от мен:
  
  Когато говоря за елементи на тоталитарно, всепроникващо, превземащо България и главните политически, икономически, финансови, културни, информационни и силови (както държавни, така и частни, повечето от които криминални) структури, управление, което се установява все повече и все по-необратимо в страната ни, аз имам предвид не на последно (ако не и на доста първо) място факта, че за първи път през последните 25 години притежаващата управлението над страната ни олигархия държи контрола едновременно и върху реалната властова партия (ГЕРБ), и върху реалната опозиционна партия (ДПС), и върху правителството, което в никакъв случай не е екип, а е сбор от удобни за логаритмуване марионетки и няколко неспокойни и иначе стойностни личности, на които са очертани рамки на автономност и когато излязат извън тях, доста грубо биват делегитимирани, дезавуирани, олекотени и ако се налага - дори окарикатурени от премиера.
  Всичко, което като партия е заедно с ГЕРБ във властта или заедно с ДПС в опозиция е ситуативно, конюнктурно, допълващо простата политическа аритметика и за създаване на видимост за многопартийност, дискусионност, алтернативност и – виждате ли – сложна парламентарна стратегия и гъвкава правителствена тактика. А на практика нещата се случват така, че зад видимостта на тяхното случване постоянно прозира очевидността на безполезността на това случване.
  България като промени е там, където си беше след парламентарните избори, но като методично овладяване и подчиняване на властта олигархията е вече много по-напред.
  Всъщност, по контрол върху икономиката, като способност да източва държавата и с жизнения си стандарт олигархията повече образно, метафорично, разпознаваемо и донякъде по инерция, донякъде по интуиция бе наричана допреди година „олигархия“. Сега вече, абсолютно овладявайки политическата власт, тя се превръща именно в Олигархия. За мен това е много важен аспект на процесите през последната година – „олигархията“ се превръща в Олигархия.
  
  
  7.
  "Едни страни искат да са силни и богати, други като България са се примирили с това, че постепенно се превръщат в старчески дом. Вероятно в основата на всичко е монополната икономика, която процъфтява у нас - оградил си едно голф игрище, изгонил си всички, за да е просторно, ами не ти се ще да идват "пришълци", нали така? Същото с изкупвачите, с енергията, с обществените поръчки. "
  Ивайло Дичев
  
  Анализът на Ивайло Дичев в "Дневник" е на 99% покриващ се с това, което аз мисля. И което току-що видях в нормална Европа.
  Европа, която путиновци нарича гейропа, пидервропа, евжопа и как ли още не, а по нейните улици се разхождат, в нея живеят правят бизнес, почиват стотици хиляди руснаци, които не искат да вярват на пропагандата на кремълската върхушка срещу Европа, докато самата тази върхушка предвидливо държи децата си, собствеността си, парите си, бъдещето си в Европа.
  Ключовата дума в цитата е "монопол". Ето това правят днес олигархията, паразитиращите около нея и политическите им марионетки - искат всичко за себе си! Само техните партии, само техните голф игрища, само техните фирми, само техните деца и любовници, само техните охранители, само техните кметове, само техните отбори, само техните медии, само техните магистрати. Тотален, пълен монопол - всичко да е за тях, всичко да е на тях, всичко да е под тях Всичко, всичко, всичко! Тяхната България над всичко! А нашата България - кучета я яли. то и без това скоро нищо няма да остане от нея...
  
  
  8.
  Интересно и стряскащо разсъждение, чуто днес в метрото:
  
  Ние, българите не се променяме, независимо дали при социализъм живеем, или при демокрация. И мисленето ни, и омразите ни, и страховете ни, и плакатите ни на патриотичните митинги са едни и същи, сякаш изтупани от праха и размахани отново с невероятна енергия, която ако бе вложена в нещо по-градивно, чудеса щеше да постигне - така бе и преди, когато бежанците си отиваха от нас, тръгнали със стотици хиляди на "голямата екскурзия", така е и сега, когато идват няколко хиляди бежанци да ни затрият държавицата, която сме си я направили китна и подредена, сигурна и справедлива, развита и модерна, европейска и просперираща!
  
  
  9.
  От книгата, която чета - С развитието на комуникациите, социалните мрежи, хоризонтализирането на обществото, мобилността и възможностите за заявяване отстояване на мнения, в държавата възникват непрекъснато гъвкави мнозинства с променлива геометрия като временни алианси на тематични малцинства, коалиращи се прослойки, съ-общаващи се и съ-общуващи си групировки. Това налага нови изисквания към политическата система и тя става също динамична, гъвкава, все по-изобретателна и откликваща.
  
  А у нас политическата система става все по-статична, ригидна, вертикална, тя се вкостенява около една Партия, край която гравитират с интереси или илюзии малки партийки като ситуативни подробности от пейзажа, като миманс, като някаква допълваща простите аритметични закони на процедурата мимолетна неизбежност.
  
  Трябва с ръка на сърцето да се признае, че монопартийността, тоталитизирането на политическото управление, завръщането към единствен център на власт (по-рано този център бе свръхидеологизиран в името на удържането на властта на всяка цена и с цената на всичко, сега той е абсолютно деидеологизиран, т.е. без никаква идеология, пак със същата цел) - всичкото това се дължи не само но политическия инженеринг и репресията (политическа, силова, финансова, медийна) "отгоре", но и на скупчването на голяма част от обществото ни (в разрез с по-горе цитираната демократична и дори постмодерна тенденция) в едно почти монолитно цяло от хора с носталгия по соц-а или по-точно към гарантираната от държавата сигурност и силово наложената от нея справедливост, както и с депресиращи съвременно мислещите хора изблици на патриотарство, ксенофобски национализъм, омраза към различното и другото плюс неизбистрено все още, но набъбващо и напъпващо желание за реванш за провалените жизнени планове и стратегии поради настъпилите промени и най-вече, поради откраднатия от олигархията и нейните марионетки в политиката, икономиката, финансите, културата и медиите, Преход.
  
  
  10.
  Взето назаем:
  
  В странно общество живеем - тези, които с най-горчиви сълзи оплакваха разпада на Съветския съюз, сега с нездрав плам в очите искат Европейският съюз да се разпадне като него...
  
  21-30.09.2015 г.