Стратегия Синергия Сигурност

  Отново правя уговорката - не съм напълно наясно с подробностите от гръцкия пейзаж.
  Но гърците би трябвало, поне на теория, да са наясно с предупрежденията на своите пра-пра-пра-деди Платон и Аристотел, че най-страшната заплаха за демокрацията е охлокрацията, т.е. тълпокрацията, властта на тълпата, на абсолютното мнозинство, решило, че е безусловно право и страдащо от атрофирана способност да търси вината в себе си.
  Както се пошегува мой колега - СИРИЗА е толкова модерно лява, колкото и нашият "Модерен ляв" - рита силно и тича бързо, говори каквото му падне, но в интелекта и логическото мислене - катастрофа.
  СИРИЗА обслужва с брутален популизъм абсолютното нежелание на гръцкото общество да търпи лишения и ограничения, които са логично следствие и възмездие за паразитния му спрямо Европа начин на живот.
  Та нали същото това общество с десетилетия възпроизвеждаше геронтофилските си олигархични партии и комуноидните си, неосталинистки леви.
  Общество, което не чувства своята вина за катастрофата, която си е причинило, не е здраво общество, а болна тълпа, избиваща в левичарство или фашизоидност (което е било някога и все повече днес е едно и също).
  Но защо да берем ядовете на гръцките си съседи, нима нашето общество не е същото - абсолютно безотговорно към страната си, с упорита и фанатична безразличност водещо себе си към пропадия. И в момента, вместо да се замисля накъде върви и защо се затрива, то започва да се оглежда за някаква българска сириза - а тя ще бъде невропаралитична смес от анарихстки възгледи, хаотични площадни изблици, антиевропейски настроения, руски пари и популистко бръщолевене.
  Та така…
  А в скоро време все пак гърците ще разберат че сир(из)енето е безплатно само в изборния капан за наивни мишки...
  
  17.02.2015 г.
  
  Послепис на следващия ден:
  
  Струва ми се, че има поне четири почти идентични неща в Гърция и в България (със съвсем малки нюанси):
  1. Желание - да се изяждат (профукват) милиарди наготово - непроизведени, незаработени, незаслужени пари, а после друг да плаща (е, да - в Гърция да плащат европейските граждани, а в България - българските граждани плюс техните деца и внуци).
  2. Население - което вярва в басни, приказки, илюзии, популистки обещания и лесни решения, но не се чувства виновно за състоянието и за безумните политици, които избира (е, да - в Гърция народът си се отживя безхаберно и в мързел и веселие, а в България народът си го изстрада в мизерия, хаос и анархия).
  3. Рекет - упражняван от министър-председателя (е, да - в Гърция спрямо европейските институции, в България спрямо българските институции)
  4. Катастрофа, която начинът, по който страната бива управлявана, става неизбежна (е, да - в Гърция Европа ще се намеси и ще им плати масрафа заради и в името на Европа, европейското единство, Европейския съюз и еврозоната, а в България ще изручаме още веднъж катастрофичните жабета и ще продължим да дълбаем дъното, за да видим колко още има под него), .