Старая се да не мисля за случващото се в Гърция. Едно, че не разбирам много от процесите там. Второ, ние в България си имаме достатъчно проблеми, които се усложняват от някои, така да се каже, управленски решения.
Ситуацията у нас прилича опитите на датския теоретичен физик Пер Бак (1948-2002) с пясъчни купчинки. С насипването на пясък склоновете на купчинката стават все по-стръмни и когато наклонът достигне определена критична стойност, тогава и най-малката добавена песъчинка поражда лавина, стремително сриване на пясъка надолу... [Струва си да отбележа, че тази критична стойност не е резултат от външни въздействия, а е вътрешна специфика на купчината.]
И все пак, волно или неволно хвърлям по един поглед и към Гърция.
Може би да греша, не претендирам за компетентност, но това, което виждам от прехваленото левичарско управление засега може да се характеризира с четири думи:
-- Рекет: ескалиращо и все по-откровено изнудване по отношение на ЕС (в който, да напомня, членуваме и ние – тази характеристика на поведението на правителството дадох още преди повече от седмица);
-- Популизъм: стигащи до хистерия и постоянно противоречащи си предлагания в общуването с гръцкото общество на лесни и бързи решения за трудни и хронифицирани проблеми;
-- Оперетъчност: лековата мелодраматичност и вакханална оргиастичност в поведението при всяко действие на правителството;
-- Фарс: смущаващо инфантилно, с някаква пубертетна опърничавост и смущаващо неуравновесено държане на международната сцена.
Не зная накъде ще избие това, но съм сигурен, че нанякъде ще избие. Още повече, че Гърция за нас може да се окаже спомен от бъдещето, започнал, между впрочем, постепенно да се осъществява. Нищо, че обществото ни още не осъзнава това дори в минимална степен.
10.02.2015 г.














