Не зная дали обществото има реална представа за множеството кадрови промени, извършени от служебното правителство. Струва ми се, че досега нито едно от другите три служебни правителства не е вземало толкова много и толкова противоречиви кадрови решения. Не съм сигурен дали служебното правителство има моралното право да осъществява подобна мащабна дейност, доколкото е с крайно ограничен – като време и функции – мандат.
Едно от обясненията, предполагам не единственото и не единствено възможното е, че огромната част от кадровите промени се правят в интерес на „ГЕРБ“, по внушение от „ГЕРБ“ и за да се свърши част от работата (нерядко – от мръсната или поне съмнителната и деликатна работа) на „ГЕРБ“, за да дойде после с марш генералът наш – на бял кон и в бяла премяна.
Но понеже някога в Перник бях попаднал в окото на вулкана, в предния фронт на урагана на кадровите промени и всички в КС на СДС се криеха зад моя гръб докато действаха без дори да ме предупредят – на ползу Рòду и на ползу на родàта, а аз, заедно с тях и независимо от тях допусках грешки, които после ми се приписаха (заслужено или не) като грехове, то бях стигнал тогава до горчив извод, който превърнах в свой неизменен принцип:
Никога да не участвам в кадрови решения, отговорността за които после няма как да нося и на последиците от които после не мога да влияя.
Властта изкушава, тя те кара да се мислиш за всьо и вся, дава ти възможност да се разпореждаш със съдбите както на общности от хора в обществото, така и на отделни хора. И човекът, облечен с власт взема кадрови решения, прави кадрови промени, а после те се отразяват в разбити съдби, провалени кариери, лични и общностни драми, а той е вече на друго място, занимава се с други неща и нито носи отговорността за това, което е направил, нито може да контролира последиците от това, което е направил.
Затова без да анализирам всяко конкретно кадрово решение на служебното правителство, смятам, че повечето негови министри се увлякоха, поддадоха се на съблазънта да се разпореждат с човешки съдби и да се опияняват от властта, която смятат че имат, забравяйки, че не са затова там и имат не точно тази власт, която са си въобразили, че притежават.
Така че намирам кадровата агресия на служебното правителство за дълбоко неморална. И не смятам, че думите ми са силни. Убеден съм, че когато става дума за принципи в управлението, безпринципността е за сметка на държавността. И в ущърб на демокрацията. За каквито и демократи да се смятат конкретните управляващи…
26.10.2014 г.
