Стратегия Синергия Сигурност

  Всеки от нас размишлява както над ставащото, така и над невероятните промени у хората, у някои хора – ти си ги познавал съвсем други, а ето че днес те са радикално различни, станали са своето отрицание буквално за броени седмици..
  Като човек, който така или иначе съществува чрез науката, винаги изпитвам пиетет към това, което науката е постигнала, като е моделирала сложни процеси и така е обяснила дори изглеждащи необясними явления.
  Науката отдавна е установила, в частност, че във времена на остра криза, на буреносно и земетръсно разместване на ценностите и пластовете хората "събличат" много от своето съзнание и остават "голи" - само по своето подсъзнание.
  Съзнанието е в голяма степен нашата маска, нашето желание да бъдем видени такива, каквито искаме да бъдем видени. То е именно съзнателно усилие да убедим другите в ролята, която играем - че е истинска и искрена.
Докато подсъзнанието е много повече нашето истинско лице, нашата дълбока и често съкровено скривана същност - онова действително наше "аз", което искаме да запазим само за себе си, защото най-добре знаем как то изглежда и колко смущаващо може да бъде за другите.
  Да, но именно във времена на остра криза, на сътресения, на избор "или-или", ние неволно захвърляме съзнанието и оставаме по подсъзнание, т.е. ставаме "навън" такива, каквито сме дълбоко вътре в нас...
  Ето защо днес, точно във време разделно, става ясно "кой какъв е и защо такъв е".
  Днес маските падат, всеки един от нас остава пред другите не такъв, какъвто е искал да бъде видян от тях, а такъв, какъвто е - само по своето подсъзнание.
  Бих го казал по-меко - не чрез "маските падат", а като завръщането на всеки от нас към своята дълбока, грижливо пазена или дори неподозирана в пълна мяра и от самия него негова същност.
  Аз съм сигурен, че мнозина от хората, които сега ни шокират с настървения си, безумен, стигащ до злоба гняв срещу протестите са уплашени от себе си, те са се изправили очи в очи с една своя същност, която са мачкали, стъпквали, скривали, забутвали толкова дълбоко навътре в себе си, че са я изгубили от погледа си и са си мислили, че вече са я унищожили и тя вече не е в тях.
И изведнъж са си дали сметка, че тя се е била гадничко спотаила, подличко се а затаила, дълбокичко се е утаила, но днес ги е изненадала и е изскочила навън и вика, крещи срещу всички нас: Това съм аз, дотук всичко мое е било маска, поза, роля, фалш!
  Кой както иска да разбира Фройд, Юнг, Фром, но аз съм убеден - човек не може да избяга от своето То, от архетипното у себе си, от неистовия си страх от свободата...
  
  Николай Слатински
  12.11.2013 г.