Стратегия Синергия Сигурност

Саша Безуханова загрява за властта
Антон Тодоров, специално за в. "РЕПОРТЕР"

Един призрак броди из България – призракът на новите ментета "вдясно".

Честно, тези, които се вихрят в колодата нови проекти на българското задкулисие оставят впечатлението за истински маниаци на властта. И без никакво въображение. Как не се умори българският д-р Франкенщайн от ДС да кърпи едно и също вече двадесет и четири години?

Доскорошен директор за публичния сектор на "Хюлет-Пакард" за развиващите се пазари, каквато позиция заемаше Саша Безуханов, явно е получила предложение, на което не може да откаже. Казано иначе, задействали са я.

Такива като нея са обикновени "офицери" на повикване – преди 10 ноември на тъмната страна, след това – пак.

Нямат никаква идеологическа или ценностна хигиена. Саша Безуханова е особено добър пример за това, въпреки че ни проглушиха ушите какъв всепризнат гении е.

Когато обаче човек се зарови в детайлите, картината съвсем не е толкова отполирана, колкото от кръга "Капитал" и техният назначенец Росен Плевнелиев се опитват да ни я представят. Съдете сами. Четем документ от служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност:

ЗАПОВЕД, № 101, 09.02.1989 г. на министъра на вътрешните работи

Съдържание: Приемане на действителна военна служба в МВР и назначаване на служители в ПГУ – ДС На основание чл.12, буква "в" и чл. 13, буква "в" от ЗВВС в ТРБ, приемам на действителна военна служба в МВР, назначавам в ПГУ – ДС и присвоявам военно звание на специалисти от гр. София, считано от датата на встъпване в длъжност, както следва:

Станислав Константинов Безуханов, специалист с висше образование, инженер за разузнавач в УНТР, със заплата за длъжност 205 лева и звание лейтенант.

Както научаваме от този документ, братът на новата кандидатка за слава в българската политика Саша Безуханова - Станислав Константинов Безуханов - е бил кадрови офицер на Първо главно управление на Държавна сигурност, УНТР. Саша Безуханова се пише днес дясна, Станислав Безуханов - също. Тя служи на други господари, той – вероятно прави същото. Иначе е консултант. Няма да престана да се удивявам колко е несправедлив този свят и българският преход в частност. Защо винаги става така, че като свалиш маската на българското "дясно" и под нея веднага се озъбва грозното лице на ДС. Също като при Иво Прокопиев, безскрупулният демиург на уродливото българско "дясно" днес. Бащата на Иво Прокопиев е бил дълги години управител на любимия резерват на диктатора Тодор Живков "Воден". Толкова любим, че там се е срещал с Леонид Брежнев и цяла плеяда знайни и незнайни функционери на Съветите. Братът на Прокопиев е служител на ДС-Разград. Такава мерзост на квадрат вече трудно се понася.

Същото е при Безуханови - вижте датата, когато е назначено лейтенантчето. 9 февруари 1989 г.

До падането на тоталитарния комунистически режим остават няколко месеца, в НРБ ври и кипи. Най-верният сателит на Съветите най-накрая започва да се пробужда, всеки, който имаше частица здрав смисъл беше разбрал, че с режима на БКП и Тодор Живков е свършено. Това обаче е непостижимо за Безуханови. Да станеш кадрови офицер в светая светих на комунистическите тайни служби и то няколко месеца преди да се сгромоляса режима означава, че всички днешни приказки, които ни разказват за Безуханови платените панагерици в лъскавите списания са вятър и мъгла. Прах в очите на българите. Възмутително е, че в платен журналистически портрет на Саша Безуханове пред две години в едно от бизнес списанията на България е написано, че нейното съкровено желание преди 10 ноември било да завърши външна търговия, но понеже родителите и не били партийци, тя не била приета в тази специалност. Тази още малко се изкара репресирана.

Как така нейният брат е приет за кадрови офицер в ПГУ-ДС тогава? Та там ги проверяваха за лоялност към режима до девето коляно.

Стига с тези измислени биографии на бивши, днешни и бъдещи десни мюрета.

Баста. Ще говорят истината, за да предположим, че биха могли и да действат според каноните на истината. Иначе всичко с десницата в България ще остане такова, каквото беше в началото – криво дърво, от което нищо право не може да излезе.

Саша Безуханова завършва електроника във ВМЕИ "Ленин", днес Технически университет. Тук дяволчето на съмнението ме загложди – след като нейният брат е станал в последните месеци на тоталитарния режим ченге в научно-техническото разузнаване – дали тази негова стъпка не е изкушила по някакъв начин сестрата? Само питам, нека проверката започне сега. Защото иначе след време пак ще се каем, че сме нямали информация (Лилов стайл, който нямаше информация за пуча срещу Горбачов на 19 август 1991 г.).

Саша Безуханова е част от фамозната организация КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Там е пълно с куки. Всякакви – кеф ти агенти, кеф ти секретни сътрудници, кеф ти ОРОН-и (оперативни работници на обществени начала) като Васил Василев например. В биографията на Безуханова не липсва и "соросовъдната" връзка – тя е била в Борда на Институт "Отворено общество" в България. Тези са сякаш изкарани под индиго – в биографиите им задължително присъстват определени задължителни жалони, които ги правят разпознаваеми за себеподобните им.

И накрая – един случай от бизнес биографията на дамата, която днес искат да ни инсталират като нов "десен" лидер. Айде холан, я четете това и пак помислете дали искате такъв човек за лидер.

Края на 90-те години е. Саша Безуханова и "Хюлет-Пакард" кандидатстват за изграждането на новата система за лични документи на МВР. В един момент представителят на МВР, който води преговорите с класираните в конкурса дава нишани на Безуханова, че без сериозно покровителство няма как фирмата, на която тя е шеф, да спечели. Безуханова бързо разбира намека и веднага се свързва с тогавашния посланик на САЩ Ейвис Боулън като й задава въпрос-парола: "Най-големият проект в IT индустрията в България се печели от американска компания, американската дипломация стои ли зад нас?".

Ейвис Боулън веднага се свързва с туземния министър на вътрешните работи – тогава Бонев – и скоро се разбира, че Саша Безуханова и фирмата НР печелят поръчката. А тя е за 73 млн. долара. Бизнес практика, която е като запазена марка на тези хора. Иначе си умират да говорят за свободното предприемачество. Тази практика обаче няма нищо с него. Точно обратното е. После защо сме били подозрителни към всеки и всичко, което задкулисието вади от ръкава като скрито тесте карти. Ето, заради това. Имаме право да сме такива. И основания – цял легион.