Изпратено от Mr. Bubbles (нерегистриран) на Вт., 30/07/2013 - 12:55.
Ще приема, че повдигнатите въпроси не са изцяло реторични, и ще се опитам да им дам отговор, използвайки прости наблюдения над собствените си колеги, доста от които, между другото, нямат 35-40 още.
"Парадоксалното е - и това също не мога да го проумея, колкото и да се опитвам - че в същото време всички онези, които се виждат като жертва на дългата ръка на мрака(...)
и заедно с това са агресивно ПРОТИВ, не крият омразата си СРЕЩУ, не пестят злобата си ПО АДРЕС на протестиращите,
като отричат самата мисъл за промяна и бранят с нокти и зъби продължаването на статуквото, олицетворявано безпощадно ясно и от сегашните управляващи!"
Хората са нещастни. Със себе си най-вече. Неудовлетворени от живота, неуспели да постигнат това, което искат. Тези хората просто мрънкат, защото не приемат идеята, че са виновни за собствените си провали. Когато говорят, че държавата я яде мафията, това винаги е в контекста на собствените им неуспехи. Това е удобно извинение за продължаване на цикъла работа-легло; това НЕ е израз на мнение или гражданска позиция, а просто оправдание за провалите им в личен план.
На тези хора протестиращите са им по-примамлива цел от управляващите.
Протестиращите навлизат в техния бит, в тяхното спокойствие. Те блокират центъра, докато въпросните хора се прибират вкъщи към Спиндермаан и ракията.
Те изпълват новините, които тези хора четат на работа, търсейки информация за кралското бебе.
Това е абсолютно достатъчно, за да привлече "вниманието" на тези хора. Защото това са хора, които така и така ще плюят. Протестиращите са просто по-лесната мишена, защото влизат в ежедневието им.
Точно толкова просто е. Не приписвайте повече повече висша мисловна дейност на мърморенето на тези хора против държавата, отколкото му се полага.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Ще приема, че повдигнатите въпроси не са изцяло реторични, и ще се опитам да им дам отговор, използвайки прости наблюдения над собствените си колеги, доста от които, между другото, нямат 35-40 още.
"Парадоксалното е - и това също не мога да го проумея, колкото и да се опитвам - че в същото време всички онези, които се виждат като жертва на дългата ръка на мрака(...)
и заедно с това са агресивно ПРОТИВ, не крият омразата си СРЕЩУ, не пестят злобата си ПО АДРЕС на протестиращите,
като отричат самата мисъл за промяна и бранят с нокти и зъби продължаването на статуквото, олицетворявано безпощадно ясно и от сегашните управляващи!"
Хората са нещастни. Със себе си най-вече. Неудовлетворени от живота, неуспели да постигнат това, което искат. Тези хората просто мрънкат, защото не приемат идеята, че са виновни за собствените си провали. Когато говорят, че държавата я яде мафията, това винаги е в контекста на собствените им неуспехи. Това е удобно извинение за продължаване на цикъла работа-легло; това НЕ е израз на мнение или гражданска позиция, а просто оправдание за провалите им в личен план.
На тези хора протестиращите са им по-примамлива цел от управляващите.
Протестиращите навлизат в техния бит, в тяхното спокойствие. Те блокират центъра, докато въпросните хора се прибират вкъщи към Спиндермаан и ракията.
Те изпълват новините, които тези хора четат на работа, търсейки информация за кралското бебе.
Това е абсолютно достатъчно, за да привлече "вниманието" на тези хора. Защото това са хора, които така и така ще плюят. Протестиращите са просто по-лесната мишена, защото влизат в ежедневието им.
Точно толкова просто е. Не приписвайте повече повече висша мисловна дейност на мърморенето на тези хора против държавата, отколкото му се полага.