Чувам в междучасието на лекциите, че Станишев бил се бил извинил за казуса с Дилян Пеевски.
Човек може да се извини за всичко, но извинението е искрено, разбираемо, приемливо, допустимо, когато е за нещо, направено неволно, по погрешка, от невнимание.
Но тук става дума за нещо (зло)качествено друго.
Първо, "казусът с Дилян Пеевски" е обмислян и подготвян дълго, за това говорят и "своевременното" издаване от ДКСИ, в разрез с всички процедури, правила и стандарти, на най-висш достъп да ксласифицирана информация на Пеевски; и промените "Пеевски" в Закона за ДАНС...
Второ, до днес Станишев и близкото му кутевоидно обкръжение непрекъснато, упорито и като изпаднали в транс твърдяха, че Пеевски е най-доброто решение и той щял да направи чудеса в националната сигурност...
Трето, тук не става дума за спонтанна и искрена самозаблуда, а за сложни задкулисни договорки, преплитания и сплитания, които са част от план, от сценарий за подмяна на демократични практики с нелегитимна концентрация на власт с формално законови подстъпи.
Четвърто, когато имаме груб, брутален, стратегически, позорящ страната сред нашите партньори и взривил многоцветното гражданско общество, политически акт, истинското извинение - и така е в демократичния свят - означава оставка.
Неизбежна, непредотвратима, неотменима и неподлежаща на обжалване оставка.
Защото, както писах още преди дни, подобно лицемерно и с цел да се спаси личната политическа кожа извинение е, извинете ме за натуралистичното сравнение, все едно самозабравила се мутра да изнасили невинна ученичка и после да каже: Оооопппс, извини ме, ма!
Николай Слатински
19.06.2013 г.
