Трудното за Академията на МВР мина – тя е свободна, т.е. може да си позволи да бъде свободомислеща, защото е освободена от досегашния си ректор Румен Марков, който едновременно е и секретар по националната сигурност на Георги Първанов.
Сега за Академията на МВР предстои по-трудното:
-- да се изправи от калта на хаоса и страха;
-- да се съвземе от разгрома над преподавателите и обезверяването на курсантите;
-- да навакса изоставането и загубените позиции и перспективи;
-- да се модернизира и отвори към обществото;
-- и най-важното – да оцелее въпреки и напук на това мракобесие, което преживя...
Не, не преувеличавам – наистина след няколко години на нехайно и некадърно, безидейно и безотговорно, агресивно и агонизиращо управление, от днес за Академията на МВР отново се появи шанс, роди се надежда.
Шанс и надежда:
-- че няма да бъде досъсипана;
-- че няма да стане плячка на „бизнесмени”, алчни за земи, петна, парцели и места за строеж;
-- че няма да бъде принесена в жертва на частните университети, имащи силно лоби в различни институции на властта – в държавата, в образованието и в науката в областта на националната сигурност.
Ето какво съобщи преди малко Агенция „Фокус”:
”Ректорът на Академията на МВР подаде заявление за пенсиониране и на негово място временно изпълняващ длъжността е назначен доц. д-р Йордан Пенев. Това обяви пред журналисти министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
Цветанов посочи, че след извършена проверка са констатирани доста нередности и слабости в работата на академията по отношение на начина на взаимодействие с ръководството на МВР. По думите му Академията на МВР трябва да е част от системата на МВР.
Доц. Пенев заяви, че има различни проблеми по отношение на материалното осигуряване на обучението, проблеми с кадровия потенциал, застаряване на хабилитирания състав, както и проблеми с дисциплината. По думите му министър Цветанов е изразил една безрезервна подкрепа към това уникално училище. „Нямам никакво съмнение по отношение на неговата поддръжка към академията”, каза още той.”
Разбира се, аз имам личен повод за удовлетворение.
За тези, които не са запознати с моята лична битка с персоната Румен Марков, ще посоча поредицата материали на този сайт под названието съответно:
♦ „Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)” – 1, 2, 3 и 4.
♦ „Как един секретар по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!)” – 1, 2, 3, 4 и 5.
Не искам да си кривя душата - радвам се, че се случи това, за което се борих и за което говорих и пишех толкова време.
Макар и в много по-мека форма, изводите на направените проверки в Академията на МВР съвпадат с това, което аз твърдя от толкова време.
И макар, че ректорът не е уволнен, а е поставен пред задължителността на подаването на оставка, като щадяща не толкова него, колкото Георги Първанов процедура за отстраняването му, в края на краищата, Академията на МВР има моралното право да се надява, че в бъдеще няма да й се налага да трепери и страда от наполеоновски комплекси и психологическа неуравновесеност, които биха й попречили да оцелее и да се развива в условията на много тежка конкуренция за преподаватели и студенти, за преценки и атестации за качеството на образователния процес.
Но слагам ръка на сърцето си и съвсем честно заявявам, че и да не беше моята емоционална причина за облекчение и добро настроение, пак щях да изпитвам същата приповдигнатост на духа.
Аз не само обичам да преподавам в Академията на МВР и дори смятам това за шанс и чест (затова толкова болезнено приех бруталното ми отстраняване оттам); нещо повече – категорично съм убеден, че българската държава не може, не бива и не трябва да се изтегля от обучението на кадри за системата за национална сигурност.
Затова, претоварен от емоции и принципи, от чувства за каузи, ако щете и от чувства за вини, реагирам твърдо и категорично, та макар и крайно негативно – срещу разрушители, срещу демагози, дребни душици, нищожества, конфликти на интереси и салиеровци, които посягат на структури, норми, ценности, знания, образования и ресурси в системата за национална сигурност.
Това, че трудното за Академията на МВР мина, но предстои по-трудното, не е каламбур или самоцелно правене на интересен. То е самата истина.
Вярно, че винаги е по-добре късно, отколкото никога, но идва един момент, в който е по-добре никога, отколкото кога да е.
Е, тук министър Цветан Цветанов хвана последния влак.
Това, което той е решил днес е добро за националната ни сигурност.
А аз много пъти съм подчертавал: когато някой прави нещо добро за националната ни сигурност, той ще има моята подкрепа.
И обратното – когато някой прави нещо недобро за националната ни сигурност, камо ли пък ако прави глупости или нещо по-страшно – грешки, то аз ще заставам с позицията си срещу него.
Това, последното, го написах, защото вече няколко души – роднини, приятели, колеги, студенти – ме питат защо съм против „ГЕРБ”, защо си създавам проблеми?
Не, на мен „ГЕРБ” не са ми никакви - нито аз съм им фен, нито те са моята партия. Когато съвестта, опитът и знанията ми в националната сигурност не ми позоволяват да замълча, аз си заявявам мнението откровено и открито.
● Понякога (засега – по-често) то е негативно, отрицателно и дори критично.
● Но понякога (както е днес) то е позитивно, положително и дори с благодарност.
Николай Слатински
25.11.2009 г.
