Стратегия Синергия Сигурност

зоната на дейности, които на са присъщи на организации с идеална цел, работещи в обществен интерес.
      (г) от изпълване със съдържание и оптимизиране се нуждае функцията на парламента да контролира изпълнителната власт, в частност - силовите интитуции. За целта не само могат, а трябва да бъдат привличани NGO, които са натрупали опит в тази област и дори оказват помощ в това направление на парламенти в други държави. Добра идея тук е да се направи инвентаризация на предложенията, разработени от NGO за създаването на постоянни комисии или на подкомисии към постоянните комисии, които да са онези необходими инструменти на парламента в осъществяването на контрола, за да се излезе от това състояние, което се определя като „съзерцание с примеси на любопитство или за извличане на политически дивиденти” – например, възстановяване на Комисията за национална сигурност, създаване на подкомисии към нея - по ресурсите, по модернизацията, по външната сигурност; даване на правомощия на комисиите в парламента да оторизират независими финансови проверки и цялостен одит на всички институции от системата за сигурност, както и правото да изслушват всеки отделен служител от системата за сигурност, независимо дали ръководителят на съответното ведомство е съгласен или не с това.
      (д) За да се засили прозрачността на силовите институции е важно да бъде въведена законова разпоредба, съгласно която информация, създадена от или в интерес на държавните организации е задължително публична, освен ако няма изрично решение за конкретна информация, взето изрично в съгласие със Закона за защита на класифицираната информация. Но важното е, че и в този случай цялата друга част от документа ще бъде обществено достояние.
  Да не забравяме когато говорим за прозрачност, че прозрачност на практика има тогава и само тогава, когато тя е оптимална, а не повърхностна; когато е действителна, а не показна; когато е оценена като такава от контролиращите, а не е процедена на принципа „от нас да мине” от контролираните. Защото няма нищо по-непълноценно и изкривяващо логиката от симулираната и имитирана прозрачност, която служи за отбиване на номера и за замъгляване на истината.
     ▪▪ „Правителство”:
      (а) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика, осигурява обществения ред и националната сигурност, осъществява общото ръководство на въоръжените сили. За да изпълнява тези основни функции, правителството се нуждае от постоянна, с високо качество, надеждна експертиза, която може да бъде обезпечена само от неправителствения сектор. Именно NGO секторът „може да си позволи лукса” да мисли над стратегически проблеми, докато правителството е принудено да мисли над въпроси, свързани с ежедневния и краткосрочния мениджмънт. Ето защо, може да бъде създаден Консултативен съвет на неправителствените организации в сигурността и отбраната, който на подобие на организации като Съюза на работодателите в България, Българската стопанска камара и др. да се превърне в партньор на правителството при разработването на стратегии и политики в областта на националната сигурност. Работата над последния вариант на Стратегията за национална сигурност беше в известен смисъл ad hoc форма на подобен съвет. С тази разлика, че за участие в екипа, натоварен със задачата да разработи Стратегията бяха поканени отделни експерти, лично ползващи се с доверие от координатора на проекта проф. Димитър Йончев, но липсваше подкрепата за тези експерти от неправителствените организации. Това доведе до ситуация, в която тежестта по изготвяне на документа легна пак върху плещите на експерти от силовите институции, което се отрази на качеството му. Докато ако имаше такъв Консултативен съвет, той можеше за същата цел да сформира един, два („Алфа” и „Браво”), дори и повече екипи, които в режим на паралелни усилия да подготвят проект(и) на Стратегия за национална сигурност. Тази Консултативен съвет би могъл да захранва с експертиза и Съвета по сигурността към МС.
      (б) Един от най-мощните инструменти на правителството у нас освен (или именно поради) огромната концентрация на управленска и изпълнителна власт е практически неограниченото право да се заделят, използват и разпределят финансовите ресурси. Егоистичните и-или прагматичните интереси на властта ограничават контрола върху тази дейност, но устойчивият, траен демократичен интерес, диктуван от членството на България в европейското пространство ще налага осъзнаването на необходимостта от осъществяване на такъв контрол. А това изисква от правителството да кооптира усилията на NGO. Би могло да се помисли за създаване на Алтернативна неправителствена „Сметна палата”, чрез която да бъдат оптимизирани както процедурите за гарантиране на повече прозрачност и отчетност, така и да се осъществява демократичен ресурсен контрол над дейността на правителството и неговите „силови” институции.
  Стъпки към създаването на тази Алтернативна неправителствена „Сметна палата” могат да бъдат пакет от усилия на властовите институции, насочени към създаването на независим капацитет за одит на ефективността. Принос за реализирането на тази цел ще има осъществяването на следните задачи [7]: (i) Създаване на база данни за независими организации с капацитет за анализ на решенията и изпълнението в областта на отбраната и сигурността; (ii) Сключване на договори с няколко независими организации за анализ на конкретни случаи, като например: някоя основна програма за модернизация в областта на отбраната, проектобюджета на сектора за сигурност за следващата година и др.; (iii) Публикуване на резултатите от независимия одит, организиране на представянето им пред обществеността и експертна дискусия; (iv) Анализ на ефективността на независимия одит.
      (в) Правителството може да пристъпи към създаването на GNGO – Governmental NGO (вж. по-горе), за подпомагане на провеждането на дадени политики или за тяхното разясняване пред обществото и за създаване на обществена подкрепа за тези политики; както и към създаването, по подобие на някои западни държави, на финансово (до 70-80% от бюджета им) подпомагани от правителството, но запазващи своята независимост от него think tanks (ТТ).
     ▪▪ „Президент”:
      (а) В нашата конституция има заложено противоречие – държавният глава се избира от целия български народ (няма друг политик и управленец, който да черпи легитимност по този най-демократичен начин), а има преди всичко представителни функции (разбира се, с частично изключение в сферата на националната сигурност). Но това си има и своите предимства: президентът е „разтоварен” от задълженията да се намесва активно в текущите проблеми на управлението и политическия живот, за него остава „само” да се „съсредоточи” върху стратегическите проблеми на страната, да израства като стратегически визионер, да използва своя авторитет, както и авторитета на институцията като интегриращо средство. Чрез Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), президентът може да провежда системно политика на протегната ръка, да го използва като инструмент за превантивна дипломация, посредничество, арбитраж, влияние, за водене на диалог между партиите, институциите и NGO, да постига съгласие около стратегическите ориентири и приоритети на страната.
  Диалогът е затова – да се правят компромиси, да се търси не най-доброто въобще, а най-доброто от всички възможни решения, да се търси консенсусът.
  Консенсусът сам по себе си не гарантира вземането на правилно решение, но допринася за подобряване на политическия климат, за единение на народа.
  Точно тук е мястото на организациите от неправителствения сектор – да подпомагат със своята експертиза, влияние в обществото и позиции на Запад, изковаването на стратегическата визия и стратегическите политики на страната и постигането на максимално съгласие за тяхното реализиране. Това може да се осъществи, ако към президента (но не и във президентството) се създаде Стратегически център за анализи и прогнози, който да бъде съсредоточие на „сивото вещество” на нацията, да интегрира капацитета на специалистите в държавните институции, на учените от университетите и институтите към БАН и на експертите от неправителствения сектор. Тогава повече няма да се налага на хората, осъществяващи мениджмънта на държавата да помнят телефони и адреси на „мозъците” в националната сигурност, а ще ги имат на разположение 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата – винаги, когато им потрябват.
      (б) Споменахме КСНС, единственият от всички многобройни съвети към президента, който е залегнал в конституцията. Именно КСНС като институция е висшият форум на държавния мениджмънт на сигурността. Досега и през двата мандата на президента Първанов няма практика в подготовката на заседанията на КСНС да се канят за мнения, позиции и анализи представители на NGO. В частност, NGO могат да окажа неоценима помощ на президента, ако им бъде възложено например, разработване на нов закон за КСНС, който да намери по-ефективно място на КСНС в системата за национална сигурност или пък да разработят закон за националната сигурност или стратегия за трансформация на общността от разузнавателни служби, а защо не и да създадат организация за провеждането на Стратегически преглед на националната сигурност.
      (в) Президентът има секретар по връзки с гражданското общество, но ролята и задачите му, така, както те са определени, очевидно не допринасят за по-широки и по-интензивни връзки на президента с неправителствения сектор. Това е свързано с някои нагласи на президента по отношение на този сектор, съгласно с които има „добри” и „не чак толкова добри” NGO – в зависимост от това дали тези NGO се смятат за „наши” или „не-наши”. Избор на президента е как да структурира своята администрация, но може да се препоръча включване в неговия екип на Секретар за контакти с неправителствените организации. А по отношение на националната сигурност, където са съсредоточени главните правомощия на президента, е изключително належащо да има човек – дали това ще бъде Секретарят за контакти с NGO или някой негов сътрудник или пък Секретарят по националната сигурност или някой негов сътрудник – който да работи съвместно с NGO в системата за сигурност и отбрана и да осигурява канал за комуникация и транслиране на послания и експертизи до президента.
  От личен опит знам, че това при този президент е трудна задача, заради трайно съществуващи у него предубеждения към способностите и мисията на NGO, но ние сме още във фаза на конструиране и изграждане на новата наша държавност, на залагане на традиции. Демократичната ни уредба се нуждае от такова сътрудничество между президента и неправителствените организации в сферата на сигурността и отбраната. Още повече, че „свиването” на силовите институции и конкуренцията за ресурси между различни сектори на държавното управление обективно ще изтласкват стратегическата експертиза към NGO и научните звена, а за администрацията ще остава оперативният мениджмънт.
  Струва си да повторим това и не просто да се замислим над него, а да го осмислим – тенденцията, неумолимата, неподлежаща на обжалване тенденция е, че администрацията ще затъва, ако щете зацикля върху текущите