Изпратено от Радо (нерегистриран) на Съб., 13/12/2008 - 00:22.
Добре, нека опитаме.
Трябва ни платформа (т.е. място), където можем равнопоставено да водим дискусия и да си изясняваме нещата. Може би най-логичното е форум. Предпочитам пряката и непринудена дискусия лице в лице, но предвид колко сме заети, ще бъде много трудно да се организира среща на живо.
Преди да предлагаме решения, трябва да дефинираме ясно проблемите. Чувал съм, че обикновено малките проблеми се решават трудно, големите не се решават, а най-важните изобщо не се поставят. Разсъждавайки над ситуацията в България, стигнах до 3-4 значими проблема - неспособност на съдебната система да работи адекватно, ниско ниво на нацията (т.е. дефицит на базови граждански познания, ширеща се простотия), свръх-централизация и изолация на властимащите от гражданите (с което се опорочава напълно демокрацията)... Дали съм си задал правилните въпроси?
Един човек ме засече (може би с право), че това всъщност не са проблемите, а следствията от по-дълбоки проблеми. Има достатъчно свидетелства в подкрепа на тезата, че комунистите (или както се самоопределиха в началото на "прехода" - социалистите, по-общо казано - представителите на тоталитарната власт и техните наследници) не са спирали да дърпат конците и да насочват развитието на страната в коловоз, който им носи максимални лични облаги. Т.е. българският народ в нито един момент не е бил в позицията реално да избере ефективно разделение на властите, действащо правораздаване, ефективен контрол върху институциите на властта в държавата. Демокрацията на прехода служи за фасада, зад която се осъществява транформация на собствеността върху националното богатство. Разрухата в образованието, продажната журналистика, роенето на партиите, купуването на избори, невъзможността на съда да издава осъдителни присъди за крупни престъпления и т.н. явно не са характеристики на промяната към демокрация, а съзнателно търсено и предизвикано състояние.
Каква всъщност е нашата реалност, кои са определящите проблеми и как можем да се справим с тях? Мисля, че една такава дискусия ще ни бъде полезна. Преди ден-два един читател (непознат за мен) предложи да използвам форума, който е направил, за да участвам в такава дискусия. Конкретното място не е важно, важно е да случи обмяната на идеи и знания. Ето адреса: http://synergy-bg.net/smf/index.php
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Добре, нека опитаме.
Трябва ни платформа (т.е. място), където можем равнопоставено да водим дискусия и да си изясняваме нещата. Може би най-логичното е форум. Предпочитам пряката и непринудена дискусия лице в лице, но предвид колко сме заети, ще бъде много трудно да се организира среща на живо.
Преди да предлагаме решения, трябва да дефинираме ясно проблемите. Чувал съм, че обикновено малките проблеми се решават трудно, големите не се решават, а най-важните изобщо не се поставят. Разсъждавайки над ситуацията в България, стигнах до 3-4 значими проблема - неспособност на съдебната система да работи адекватно, ниско ниво на нацията (т.е. дефицит на базови граждански познания, ширеща се простотия), свръх-централизация и изолация на властимащите от гражданите (с което се опорочава напълно демокрацията)... Дали съм си задал правилните въпроси?
Един човек ме засече (може би с право), че това всъщност не са проблемите, а следствията от по-дълбоки проблеми. Има достатъчно свидетелства в подкрепа на тезата, че комунистите (или както се самоопределиха в началото на "прехода" - социалистите, по-общо казано - представителите на тоталитарната власт и техните наследници) не са спирали да дърпат конците и да насочват развитието на страната в коловоз, който им носи максимални лични облаги. Т.е. българският народ в нито един момент не е бил в позицията реално да избере ефективно разделение на властите, действащо правораздаване, ефективен контрол върху институциите на властта в държавата. Демокрацията на прехода служи за фасада, зад която се осъществява транформация на собствеността върху националното богатство. Разрухата в образованието, продажната журналистика, роенето на партиите, купуването на избори, невъзможността на съда да издава осъдителни присъди за крупни престъпления и т.н. явно не са характеристики на промяната към демокрация, а съзнателно търсено и предизвикано състояние.
Каква всъщност е нашата реалност, кои са определящите проблеми и как можем да се справим с тях? Мисля, че една такава дискусия ще ни бъде полезна. Преди ден-два един читател (непознат за мен) предложи да използвам форума, който е направил, за да участвам в такава дискусия. Конкретното място не е важно, важно е да случи обмяната на идеи и знания. Ето адреса: http://synergy-bg.net/smf/index.php
Засега не участвам там, но мога да се включа.