изобщо нямат интереси. Въвлече ли с в конфликт Цялото, тогава автоматически се въвлича в този конфликт и всяка негова Част. Когато си част от едно Цяло, ако друга Част на това Цяло е нападната, ти си длъжен да застанеш на страната на тази Част, защото точно това означава да си пълноценна, интегрална Част от Цялото (Ако Русия и Турция се окажат в конфликт, то като партньор на Турция по НАТО, тогава България трябва незабавно да застане на страната на Турция).
Както подчертахме, интересите на Цялото са над интересите на всяка негова Част, както сигурността на всяка държава в СКС е само част от сигурността на системата, която стои над всичко. Т.е. заплаха за сигурността на държавата има тогава (според СКС), когато от нея произтича заплаха за сигурността на СКС.
И договореностите в СКС имат по-висш приоритет пред вътрешните цели и задачи на всяка държава-членка. Като член на СКС, малката държава много по-трудно ще съобщава на СКС и на големите държави в СКС своите страхове и тревоги по местни проблеми: напр. гранични спорове, езикови, религиозни и етнически напрежения - вътрешни или със съседите. На такива въпроси в СКС ще гледат главно като на психологически комплекси, породени от изостаналост, домодерност, архаичност. Казвахме, че дори в СКС, където всички по идея са равноправни и вземат решенията с консенсус, въпреки това решенията се вземат преди всичко в интерес на най-големите държави. Не е изключен парадокс, при който малката държава да влезе в общността за сигурност за да получи повече сигурност, а на практика да получи несигурност или далеч по-малко сигурност от очакваното. Размяната на сигурност срещу суверенитет се плаща осъзнато от обществото, но само когато са налице условия за свободен избор и когато то, обществото разполага с достатъчно знание, за да калкулира рационално всички активи, пасиви и последствия от решението да предприеме подобна размяна.
Държава с ограничени ресурси въздейства по-слабо върху външните процеси, отколкото самата тя е под тяхно въздействие. Казахме, че все повече системата за национална сигурност на такава държава е отворена система, податлива на всевъзможни влияния (трафици, финансови и човешки потоци). И проблемите й надхвърлят нейния капацитет да им се противопоставя поне отчасти успешно.
От изложеното дотук става ясна сериозността на предизвикателството за всяка малка държава – в колко по-голяма общност тя да са разтвори (интегрира) без да подложи на непоносим риск своята идентичност и суверенитет. Това е така, защото малката държава наистина все по-трудно може да реши своите проблеми на сигурността сама. А това неизбежно изисква да се разшири контекстът [24] – да се определи в каква по-голяма общност по-малката система (държава) да търси реализацията на своите приоритети и защитата на своята сигурност, т.е. съхраняване на интегритета, идентичността, жизнеспособността и целостта си.
Тази задача с абстрактните уравнения в теорията на системите може да се реши с намиране на maximin или minimax: т.е. на максималната от минималните общности или на минималната от максималните общности - задача, която няма очевидни решения, защото е силно нелинейна. За България тази [поглъщаща] общност не е толкова и най-вече НАТО, а преди всичко и главно ЕС (Европа).
Впрочем, това може да се покаже и с анализ от гледна точка на критериите за успешна интеграция на една държава към Система за колективна сигурност.
Базисните критерии за такава успешна интеграция са най-малко следните 5:
● Критерий 1. Повече сигурност.
Това е водещ стимул в търенето на подходящи партньори и структури, с които държавата да се интегрира. Никой не се интегрира, за да живее по-несигурно.
● Критерий 2. Повече жизнен стандарт.
Никой не се стреми към интеграция, която ще води до падане на жизнения стандарт, до обедняване на обществото и до нарастващи социални пробеми.
● Критерий 3. Повече демокрация.
Така сме решили и ние като общество – че ще живеем при демокрация и ще се стремим демокрацията в България да се задълбочава, консолидира и укрепва.
● Критерий 4. Запазване на правото на глас по жизненоважни за държавата и нейната сигурност, външна политика, достойнство и просперитет проблеми.
В никакъв случай не може да се смята за правилен избор интеграция, при която другите страни-членки на общността няма да се съобразяват с дадената държава винаги, щом взетото решение засяга нейните национални интереси.
● Критерий 5. Съхраняване на националната идентичност (т.е. историческата памет, традиции, култура, език на държавата да не се размият в тази система).
С непредвидими последици за държавата е интеграция, при която нейната национална идентичност е в риск от размиване, обезличаване, дори изчезване.
Какво можем да кажем за валидността на тези критерии спрямо НАТО и ЕС?
Несъмнено е, че и НАТО, и ЕС гарантират повече сигурност за своите членки - няма страна, която с влизането си в тези два съюза да е станала по-несигурна. Напротив, нейната сигурност се е повишила и пряко – защото се е сдобила с партньори, разполагащи с огромен потенциал да я защитят при криза, и косвено - с това, че страната е вече част от такава общност на сигурност и просперитет.
Вторият и третият критерии - демокрацията и жизненият стандарт - за ЕС са безусловни и задължителни – нито една страна не е станала по-бедна и по-малко демократична след влизането в ЕС. Напротив, има политически, икономически и социални критерии, които държавата трябва да изпълни още преди влизането си в ЕС. В същото време жизненият стандарт и демокрацията не са водещият приоритет за НАТО - те са много повече страничен продукт на интеграцията.
Все пак е исторически добре известно, че Португалия при Салазар, Гърция – при полковниците и Турция - при генералите бяха членки на НАТО. Също така, членувайки в НАТО, Португалия дълго време беше изключително бедна, а и до ден днешен в Анадола, в Турция, има огромни региони на бедност, мизерия и изостаналост, където хората все още живеят буквално в средновековни условия.
Що се отнася до последните два критерия - запазването на правото на глас по жизнено важни за държавата проблеми и съхраняването на националната идентичност, то може да се каже, че в изключително висока степен при НАТО и в много висока степен при ЕС те се изпълняват. Членството на България в ЕС и НАТО дава отличната възможност на българския елит да участва равностойно в правенето на различните общи и секторни политики (стига обаче нашият елит да осъзнае, че и в рамките на колективните интереси могат да се реализират националните интереси и че затова се искат кураж, политическа воля и здрав гръбнак). Също така – членството в НАТО и ЕС по никакъв начин не посяга на националната идентичност (стига отново нашият елит да осъзнае, че това – да отстояваш европейските и евроатлантическите ценности не означава да си по-малко българин; няма колизия между българското и европейското; илюзия е да се мисли, че правейки се на по-малко българи ние ще станем повече европейци).
Ето как от този анализ следва, че стратегическият приоритет – членството в ЕС отговаря в максимална степен на всички тези 5 критерия и затова може с много голямо основание да се определи като стратегическа цел. И независимо от цената, от лишенията и загубите, от напрежението, на което обществото е подложено, тази цел трябваше да се реализира и сега трябва да направим всичко възможно за да бъде нашето членство в ЕС пълноправно и ефективно. Това е безусловна необходимост, но тя по никакъв начин не оправдава слабостите в самия начин, по който бяха водени преговорите за членството ни в ЕС. Щетите от този начин на преговаряне, от не рядко de facto отказа да се преговаря, като се приемат всички изисквания и не се отстояват достатъчно добре интересите на страната ни, на обществото, бизнеса и отделните граждани - тепърва ще стават ясни и като противопехотни мини ще се взривяват в най-неочаквани моменти.
Докато приоритетът - членството в НАТО - отговаря в максимална степен на 3 от тези 5 критерия затова може с много по-голямо основание да се определи повече като стратегическо средство. Т.е. за това членство трябва да се мисли и то да се оценява от гледна точка първо на полезността: „работи” ли, „върши ли работа”, то е добро, а ако не се „усеща” от обществото, ако обществото не може ясно да разбере какво се е променило за сигурността ни след влизането в НАТО, тогава това членство може да се приеме просто като влизане в един елитен клуб, където е много по-добре и по-престижно да си негов член, отколкото да не си.
В заключение - бихме могли да обобщим - членството в СКС несъмнено влияе върху стратегическото планиране на политиката за сигурност. За държави като България това стратегическо планиране ще губи от самостоятелността си и ще е принудено да се съобразява с не малко условия и ограничения. Страната ни получава сигурност, но се лишава от редица възможности за многовариантно поведение, особено в кризисни ситуации, за маневриране и за дирене на изгодни само за нея решения на проблемите на базата на индивидуални споразумения.
Но при правилен избор на поведение и при ясно формулирани и осъзнати национални интереси, членството в СКС би могло стократно да компенсира всички минуси и неудобства за нас и да убеди всички, че членството си струва.
Иска ни се отново да повторим, че във все по-интегриращия се и изпълнен с нарастващи рискове свят, държавата няма алтернатива - тя трябва да участва в СКС, но това не снема от дневен ред необходимостта тя да изгражда оптимално функционираща, съвременна СНС, за да бъде в състояние чрез своята СНС да поеме, наложи ли се, защитата на своята сигурност. Това трябва да се осъзнае: членството в СКС изобщо не отменя ангажимента на държавата за строеж и поддържане на собствена СНС!! Дори като член на НАТО нашата сигурност е national (национална), а не NATOinal. Това противоречи на пълната увереност на атлантиците ни, че членството в НАТО е панацея от всички наши проблеми.
- Петото ниво е сигурност на Света [на планетата] - т.е. обща, всеобща, глобална, универсална сигурност, или cooperative, common, global security.
Да напомним, че в началото на 80-те години на 20 век ръководената от Улоф Палме Независима комисия по въпросите на разоръжаването и сигурността към ООН първа разработи концепцията за обща сигурност [common security], съгласно която не може да има трайна сигурност, ако тя не бъде споделена от всички и че обща сигурност може да бъде постигната само чрез сътрудничество, базирано на принципите на равенството, справедливостта и реципрочността[25]. При тази нарастваща взаимообвързаност, проблемите на глобалната сигурност все повече влизат в дневния ред на човечеството, за някои от тeзи проблеми, както писа цитираната вече от нас Oxford Research Group – Time is the essence!
Светът все повече е една обща лодка, в която всички трябва да гребат в една посока и всеки един е в състояние да обърне тази лодка с неразумни действия.
Нашият свят се намира в ключов период на своето развитие, когато се решава дали той ще тръгне по един сравнително стабилен път на устойчиво развитие, в който дори да има рискове и предизвикателства, те ще могат да бъдат в някаква степен упрявляеми и под контрол, нашата политика към предизвикателствата и рисковете ще е про-активна, а планирането на действията ни ще се осъществява със сравнително висока степен на вероятност (поне 60-70%), Или развитието на света ще тръгне по много по-рискови сценарии и ще преминава от една криза през друга към трета. Като управлението и контрола ще бъдат почти условни, политиката ни към предизвикателства и рисковете ще е ре-активна, а нашето планирането на действията - с ниска степен на вероятност (не повече от 10-15%), при която всъщност ще се разчита повече на случайноститеа. Ние ще се задоволим не да обръщаме хода на негативните процеси, а да забавяме тяхното развитие. Пропуснем ли напр. шанса да намерим алтернативни заместители на нефта като стратегическа енергийна суровина, то единственото, което остава е да се мъчим да удължим от 45-50 на 90-100 годините на изчерпване на нефта.
След като описахме 5-те нива на сигурността, ние сме в състояние да поясним нагледно обхвата (сферата) на Националната и Международната сигурност.
● Първите три нива на сигурността - съответно на човека, на групата хора и на държавата определят Националната сигурност. Или по-точно, те обхващат с висока степен на яснота обектите, които изучава Националната сигурност.
● Последните три нива на сигурността - на държавата, на общността от държави и на света определят Международната сигурност. Или по-точно, те аналогично обхващат обектите, които изучава Международната сигурност.
Както се вижда, сигурността на държавата е сечението на Националната и Международната сигурност. Да, държавата е основен, но не е вече единствен актьор на националната сцена, затова няма знак за равенство между държавна и национална сигурност. Тази наша Схема отчита в не малка степен важността на сигурността на различните общности от хора за националната сигурност. Тя също е в крак със засилилото се човешко измерение на сигурността като водещ елемент на националната сигурност. Схемата отразява и възгледа, че държавите са основни, но вече не единствени актьори и на международната сцена. Отдава се дължимото на институционалната архитектура за сигурност, на сложната плетеница от организации и коалиции, вкл. се приема частичната логичност на тезата на Доналд Ръмсфелд, че не Коалицията определя Мисията, а Мисията определя Коалицията. Схемата отчита и глобалните процеси, превърнали света наистина в обща лодка и придали наднационален и трансграничен характер на много нови и качествено различни заплахи за сигурността, така че опазването на общата сигурност става все по-основен и жизненоважен приоритет за всички.
Ето защо смятаме за разумно, че Схемата в голяма степен служи да онагледи и да очертае основния обхват на Националната и Международната сигурност.
Международната сигурност може да се определи като сигурност на Системата за международни отношения или International Relations System. Националната сигурност може да се определи като сигурност на Системата за във-държавни или вътрешно-държавни, във-национални или вътрешно-национални отношения – или чрез гъвкавостта на английския език - на Intranational Relations System.
Растящата взаимозависимост в глобалните, континенталните, регионалните и националните процеси размива границите между отделните нива на сигурността като проблеми, присъщи за Системата за национална сигурност придобиват аспекти, характерни за Системата за международна сигурност и-или обратно. Границата между националната и международната сигурност постепенно става все по-пропусклива и през нея се процеждат, просмукват а не рядко и връхлитат рискове и предизвикателства в едната или другата посока. Държавата изпитва повече и повече трудности да води адекватна, ефективна политика за сигурност в рамките на своята територия, защото е подложена на сериозни въздействия от вън. Но и международната среда за сигурност се поддава на въздействия, които произтичат от отделни държави и се оказват трудни за управление и контрол.
Науката за сигурността - такава, каквато бе изложена тук, продължава да бъде базирана върху разбирането за критичната, жизненоважна роля на държавата в обезпечаването на националната сигурност и за най-ефективното, отговарящо на националните интереси участие на страната в международната сигурност.
Естествено е да си даваме сметка, че тази роля на държавата ще еволюира. Но поне в близките 1-2 десетилетия вярното планиране на политиката за сигурност ще бъде, според нас, свързано със създаването на условия, при които системата за национална сигурност ще продължи да съществува така, че държавата да бъде главният фактор за обезпечаване на сигурността на обществото и отделния човек, както и главният фактор за постигането не само на формално, но колкото се може по-пълноценно и пълноправно членство в ЕС и НАТО и за поведение на страната ни на международната сцена, което да има приносен характер в обръщането на света към най-сериозните предизвикателства пред човечеството.
В този анализ нас ни водеше мисълта, че размиването на границите между структурите за вътрешна и външна сигурност обективно не би могло да следва динамиката, с която се развиват процесите в света и се променя парадигмата за глобалната сигурност. Държавата (със системата й за национална сигурност) е устойчива структура и разрушаването й, без да са изградени нови институции за защита и укрепване на сигурността, без да са намерени и проверени на практика механизмите за тяхната координация, управление и контрол, би могло да доведе твърде бързо до опасни, непоправими щети – и за държавата, и за сигурността й.
В заключение, на базата на горния анализ и разсъжденията за националната и межднародната сигурност и тяхното взаимно проникване, можем да очертаем 10 водещи стратегически приоритета на българската външна политика, политика за сигурност и отбрана след постигането на стратегическата цел - членството в ЕС (съзнавайки, че европеизацията не е еднократен акт, а продължителен и сложен процес, че тя е съзнателно усилие и на елита, но и на цялото общество.):
● Качеството на живота - което ще означава, че социалната политика, екологията и устойчивото развитие трябва да бъдат първите точки в дневния ред на управлението - на национално, областно и общинско ниво.
● Качеството на човешкия потенциал - което се постига най-вече с дългосрочна стратегия на инвестиции в човешкия капитал и преди всичко в здравеопазването, образованието и науката, във високите технологии.
● Пълноценното интегриране на България в ЕС – това засяга всички сфери на социалния, икономическия и културен живот, в т.ч. бизнес, транспорт, селско стопанство и гражданско общество.
● Младото поколение - за реализацията на младите в ЕС, за насилието сред тях и за ценностите, които се възпитават у тях - за морала, дълга и патриотизма, за отговорността към България.
● Съхрани Българското - опазване на българския характер на нашата държава и на нейната идентичност, съхраняване на паметниците ни, на нашето историческо и културно наследство.
● Българите в чужбина – тези и на Запад, и на Изток, и на Север, и на Юг. България трябва да ги приобщава и реинтегрира - ако не тях лично, то техния талант, опит и умения, контакти, капитали и позиции.
● Реформите в системата за национална сигурност - за да бъде тя адекватна към новите предизвикателства и да даваме нашия национален принос за сигурността на ЕС и в региона.
● Енергийната сигурност – включва всички аспекти на нашия енергиен баланс (нефт, газ, АЕЦ, ток и енергия от възобновяеми източници), постигането поне на частичен енергиен суверенитет.
● Издигането на ролята на България в региона - именно тук, на Балканите и в Черноморския басейн е реалното значение на България като значим фактор в международните отношения.
● Достойното участие на България на световната сцена – то трябва да бъде поведение на европейска държава: съизмеримо с нашите възможности и отговарящо на националните ни интереси.
Този списък от стратегически приоритети в никакъв случай не претендира да е изчерпателен. Той само показва, че ако до влизането ни в НАТО и ЕС нашият стратегически (по-точно политически, на властващия елит) хоризонт бе близък и се измерваше с 2007 год., сега трябва да се повдигнем на пръсти, да виждаме отвъд тези близки линии на хоризонта, да гледаме поне с 10-15 години напред.
Използвана литература:
1. Робърт Низбет, "Стремежът към общност", С., Център за изследване на демокрацията, 1992 год., стр. 37.
2. Joseph S. Nye, Jr., “The Case for Deep Engagement”, “Foreign Affairs”, Vol. 74, No. 4, 1995, p. 91.
3. Николай Слатински, "Сигурност и международни отношения", "Международни отношения", No. 2, 1999 год., стр. 15-36.
4. Николай Слатински, “Измерения на сигурността”, С., “Парадигма”, 2000 год., стр. 167-173.
5. Николай Цонев, “Маркетингово управление на икономическите дейности на министерството на отбраната в условията на членство в НАТО”, Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор”, София, 2006 год., Специализиран научен съвет по управление на икономиката при ВАК.
6. Алексей Петров, „Тероризъм и системи за сигурност”, С., УНСС, 2005 год.
7. James A. Wall, Jr., Michael Blum, Ronda R. Callister, Deng Jian Jin, Nam-Hyeon Kim, Dong-Won Sohn, "Mediation in the USA, China, Japan, and Korea", PRIO, SAGE Publication, Vol. 29, No. 2, 1998, pp. 235-248, here pp. 237.
8. Жак Атали, “Братства”, С., „КХ”, 2003 год. Вж. стр. 148-162.
9. Карл Попър, “Някои проблеми на новите демокрации”, С., „Калъс”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1993 год., тук стр. 11-12.
10. Греъм Хенкок, “Следите на боговете”, ИК „Бард”, 2002 год.
11. Робърт Бовал и Греъм Хенкок, "Пазителят на сътворението”, С., ИК „Бард”, 2006 год.
12. Дейвид Хатчър Чайлдрес, “Изгубените градове на Атлантида, древна Европа и Средиземноморието”, С., ИК „Бард”, 2007 год.
13. Chris Abbott, Paul Rogers, John Sloboda, “Global Responses to Global Threats: Sustainable Security for the 21st Century“, Oxford Research Group, June 2006, http://www.oxfordresearchgroup.org.uk/publications/briefing_papers/pdf/g....
14. Ерих Фром, “Да имаш или да бъдеш”, С., „Кибеа”, 1996 год., тук напр. стр. 43.
15. Raymond Cohen, "Negotiating Across Cultures. Communication Obstacles in International Diplomacy", USIP Press, Washington, D.S., 1992, here pp. 29-32.
16. Ibid.
17. Ibid.
18. Ibid.
19. Ерих Фром, "Бягството от свободата", С., „Христо Ботев”, 1992 год.
20. Робърт Низбет, "Стремежът към общност", С., Център за изследване на демокрацията, 1992 год.
21. Роман Херцог, “Държавата през ранните времена", С., “ЛиК”, 1997, тук стр. 87.
22. Karl Deutsch, "The Analysis of International Relations", New Jersey, Prentice-Hall, Inc., 1968, here p. 103.
23. АН СССР, Авторский коллектив, "Современные буржуазные теории международных отношений (критический анализ)", М., “Наука", 1976, тук стр 273.
24. Робърт Купър, “Разпадането на нациите”, “Обсидиан”, София, 2004 год.
25. The Commission on Global Governance, "Our Global Neighbourhood", Report, 1994, www version.
