Често съм писал на сайта си и във Фейсбук за младите и свестни хора в БСП. Нищо, че БСП не е моята партия.
[Да като казвам, че БСП не е моята партия и колкото пъти съм се явявал на избори срещу нея, толкова пъти съм я побеждавал, някой пак ще ми напомни за секретарстването при Първанов. Не ми е за това думата - вече съм казвал и, че съм съветвал не Гоце Седефчов като вожд на БСП, а Георги Първанов като държавен глава на Република България; и за петното в биографията; и за провалените надежди, че един млад (по-млад от мен) човек, историк, ще използва падналия му от небето шанс да бъде президент в исторически период за благото на България; и за това, че как съм го съветвал съм публикувал две книги.]
Да се върнем към младите и свестните в БСП - с някои съм приятел във Фейсбук, на други съм преподавал. Те са много. Твърде много. Искам да кажа твърде много търпеливи. И така стават съучастници на една обслужваща олигархията и показала уродливо морално лице клика милионери-изборни аристократи.
Но не за това ми е сега думата.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За младите и свестните в БСП - те са много, твърде много ... търпеливи
При миналото управление стигнахме до ръба на пропастта, но при това направихме крачка напред
Разбира се, че в тази напрегната ситуация всеки нормален човек намира логика във въпроси от типа: Защо най-напред не се даде шанс на правителството да поработи? Защо не се изчакат първите 100 дни? Защо веднага започнаха протести с искания за оставка на правителството?
Аз не смятам, че главната стратегическа цел на протестите трябва да бъде оставката на правителството с цената на всичко и на всяка цена. Но си мисля, че ние не можем да извадим правителството от целия политически контекст и да разсъждаваме само за него и независимо от всичко друго, което се случва в страната ни през последните 2 седмици.
При миналото управление стигнахме до ръба на пропастта, но при това направихме крачка напред
Разбира се, че в тази напрегната ситуация всеки нормален човек намира логика във въпроси от типа: Защо най-напред не се даде шанс на правителството да поработи? Защо не се изчакат първите 100 дни? Защо веднага започнаха протести с искания за оставка на правителството?
Аз не смятам, че главната стратегическа цел на протестите трябва да бъде оставката на правителството с цената на всичко и на всяка цена. Но си мисля, че ние не можем да извадим правителството от целия политически контекст и да разсъждаваме само за него и независимо от всичко друго, което се случва в страната ни през последните 2 седмици.
За чудесния текст „Протестът на една мръсна туркиня"
Прочетох отново този текст, отново се просълзих неволно, вероятно от ставащата все по-сантиментална възраст... :)
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/19/2085587_protestut_na_edna_mrusna_turkinia/
Да, с почти всичко написано съм съгласен. Аз имам любими приятели турци и понеже съм така възпитан и съм учил в Националната математическа гимназия, в която бяхме приятели и не се деляхме на имена - Николай, Ерол, Оханес, Мориц, - приемам човека такъв, какъвто е, а не такъв, каквото е името му.
Но имам едно четириаспектно несъгласие с това интелигентно момиче Емине и с интелигентните хора от членската маса и електората на ДПС.
Неизбежна, непредотвратима, неотменима и неподлежаща на обжалване оставка
Чувам в междучасието на лекциите, че Станишев бил се бил извинил за казуса с Дилян Пеевски.
Човек може да се извини за всичко, но извинението е искрено, разбираемо, приемливо, допустимо, когато е за нещо, направено неволно, по погрешка, от невнимание.
Но тук става дума за нещо (зло)качествено друго.
