Постепенно все по-често правя коментари за случващото се по света и най-вече у нас единствено на този сайт и във Фейсбук.
  Вече отказвам покани за интервюта и участия в радио и телевизионни предавания, защото не ми се участва във всеобщата говорилня. Няма я вече тръпката във и за подобни участие, всяко нещо е с времето си. Явно са наситени всички валенции за изяви в медиите. Но понеже държа (а може би и дължа) да казвам мнението си по важни въпроси, продължавам да го правя, но в своето мрежово пространство.
  През последните няколко месеца непрекъснато съм писал за това, което ме е вълнувало при сериозни обществени проблеми. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с началото на дейността на служебното правителство.

  Постепенно все по-често правя коментари за случващото се по света и най-вече у нас единствено на този сайт и във Фейсбук.
  Вече отказвам покани за интервюта и участия в радио и телевизионни предавания, защото не ми се участва във всеобщата говорилня. Няма я вече тръпката във и за подобни участие, всяко нещо е с времето си. Явно са наситени всички валенции за изяви в медиите. Но понеже държа (а може би и дължа) да казвам мнението си по важни въпроси, продължавам да го правя, но в своето мрежово пространство.
  През последните няколко месеца непрекъснато съм писал за това, което ме е вълнувало при сериозни обществени проблеми. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с агресията на Путин и кремълска Русия срещу Украйна. Осем от моите най-хубави години от младостта преминаха в Харков като студент и аспирант (1975-1979, 1982-1986) и затова Украйна ми е особено скъпа.

  Постепенно все по-често правя коментари за случващото се по света и най-вече у нас единствено на този сайт и във Фейсбук.
  Вече отказвам покани за интервюта и участия в радио и телевизионни предавания, защото не ми се участва във всеобщата говорилня. Няма я вече тръпката във и за подобни участие, всяко нещо е с времето си. Явно са наситени всички валенции за изяви в медиите. Но понеже държа (а може би и дължа) да казвам мнението си по важни въпроси, продължавам да го правя, но в своето мрежово пространство.
  През последните няколко месеца непрекъснато съм писал за това, което ме е вълнувало при сериозни обществени проблеми. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с управлението на ДПС-БСП-Атака – едно наистина скопено и бездарно като стратегия и резултати управление.

  Прочетох, че един симпатичен младеж се е отказал да бъде говорител на нещо, което говори взаимно изключващи се неща, защото е съставено от взаимно изключващи се групи и хора. Проблемът не е в говорителството, а в това, че там има несъвместимост. Първата несъвместимост се нарича "Кунева" - воденичният камък на това, което остана без говорител.

  Защо през катастрофалните години на Прехода винаги (почти винаги, с нищожни, но важни изключения) във властта са неизменно БСП и ДПС?
  Защото имат "твърди" електорати - хора, които гласуват за тях абсолютно независимо от поведението на партийните върхушки (т.е. като стадо, с извинение, че става дума и за много свестни и нормални иначе хора).
  Всъщност, страната ни е сграбчена от една много опасна и вредна мрежа която (както е при демокрацията, при формалната демокрация) черпи легитимност от електоратите си. И чисто формално тази мрежа се храни с гласовете на тези "твърди" електорати. Затова тя гледа на тези електорати като на храна, като на нещо за консумиране, като на почва, върху която да избуява, като на тор, с който да се подхранва и като на полезни живи същества, гостоприемници, върху които да паразитира.