Тази статия („The Economist: Войната на Путин срещу Запада“, http://www.investor.bg/evropa/334/a/the-economist-voinata-na-putin-sresh...) практически на 99.99% съвпада с това, което аз пиша (лесно мога да го докажа, но в случая не аз съм важният, а The Economist - престижно издание с респектиращи като влияние анализи) за Путин и неговата политика, за един от главните му проблеми - категоричното неразбиране на ценностите на европейската демокрация, на свободата и индивидуалните права, на дискусиите, на мъчителното постигане на консенсус или поне на приемливо съгласие...

  Прочетох сигурно над 30 анализи в нашата преса за споразумението в Минск и за последните събития в Украйна. И вероятно 3 пъти по 30 в международната преса.
  Знаете ли каква е разликата, която се наби в моите очи!?
  В повечето български анализи някак се пропускат следните 4 факта:
  1. А на чия територия се водят двете – донецка и луганска - хибридни войни?
  Струва ми се, на украинска…
  2. Откъде идва военната и логистичната подкрепа за сепаратистите?
  Не откъм Харков (все още украински град), а откъм Москва (т.е. от чужда територия).

  Чета изявление на виден реформатор, че Борисов не можел да остави Писанчев и Лазаров. Проблемът е, не, че не може да ги остави, а че някои хора не могат да оставят Борисов … сам. И обичта им към реално участие във властта вероятно е по-голяма дори от обичта им към притежаването на реална власт.
  На трите различни поколения „сини“ – седесари, костовисти и реформатори, акълът все им идва пост-фактум.

  Трудно ми e толкова бързо да осмисля споразумението за примирие, постигнато в Минск. Засега имам следните 7 наблюдения:
  1. Това споразумение има доста неясни клаузи, които после могат да бъдат тълкувани коренно различно от двете страни.
  2. Това споразумение няма надеждни и даже поне някак работещи механизми за реализиране и още повече - за контрол как се спазва, ето защо то се базира главно на добра воля - най-дефицитната стока в момента, затова може да се окаже печелене на време, глътка въздух за двете страни, затишие пред нова буря.

  Старая се да не мисля за случващото се в Гърция. Едно, че не разбирам много от процесите там. Второ, ние в България си имаме достатъчно проблеми, които се усложняват от някои, така да се каже, управленски решения.
  Ситуацията у нас прилича опитите на датския теоретичен физик Пер Бак (1948-2002) с пясъчни купчинки. С насипването на пясък склоновете на купчинката стават все по-стръмни и когато наклонът достигне определена критична стойност, тогава и най-малката добавена песъчинка поражда лавина, стремително сриване на пясъка надолу... [Струва си да отбележа, че тази критична стойност не е резултат от външни въздействия, а е вътрешна специфика на купчината.]