Не мога да кажа, че знам всичко за всичко, което се случва през последните десетина дни, но ще си призная, че изпитвам вътрешна съпротива срещу всеки опит нещата постоянно да се обясняват с някакви всесилни фактори, които могат във всеки един момент да натиснат даден педал и обществото ни веднага да пощръклее и изперка, с извинение за употребените думи…
  Ако има такива фактори с такава способност, то ние сме окончателно загубени като общество, време е да гасим лампата и да обявяваме закриване и затриване на територията, която по инерция все още ние заедно наричаме България!
  Някой организирал протестите, защото наближавали избори!
  Колко лесно, наивно, елементарно и утешаващо обяснение!

  Няма да намесвам теорията на игрите, за да не усложнявам изказа, макар че теорията на игрите (а и не само тя) отдавна а анализирала много от струващите ни се абсолютно нетипични ситуации в страната ни.
  Ще кажа само, че липсата на общи ценности, стратегии, принципи, интереси, кара съставните части на една система да извършват фазови преходи от по-симетрични разделения (разполовявания, разслоения) към по-асиметрични, а след това към още по-силно асиметрични такива.

  -- Понеже (вече и отдавна) нямам абсолютно никакви властови амбиции; и
  -- понеже виждам как постоянно избираните от мнозинството, от голямото мнозинство български граждани (и не само и не толкова граждани) управляващи упорито и еднопосочно водят България към дъното на всички позитивни и към върха на всички негативни класации в Европа; и
  -- понеже всяка следваща власт непрекъснато угажда и върви по гайдата на това голямо мнозинство от народа ни; и
  -- понеже въпросното голямо, даже огромно мнозинство у нас неизменно охулва, обижда, осмива, мрази, нарича как ли не и дори с все по-грозни и по-груби, все по-неестетични и по-нецензурни думи онова малцинство, малко малцинство, все по-малко (защото емигрира на Запад) малцинство българи (и не само българи, но и арменци, турци, евреи и малкото, ала имащи ги просветени цигани),
само защото това топящо се и претопяващо се малцинство дръзва
  да мисли другояче,
  да вижда иначе,
  да не се храни само с минало, но и да гради бъдеще,

  
  Това са три мои текста във Фейсбук, посветени на ожесточената дискусия за паметника на Цар Самуил.
  С това вече наистина съм казал, каквото съм имал да кажа и за себе си смятам дискусията за приключила – или поне моето участие в нея…
  
  
  Текст 1 – 9 юни, рано сутринта.
  Няма спор - предметът на спора е важен. Има неща, за които може да се спори с чувства, патетично, емоционално, дори крайно.
  Но това, което виждам е потресаващо: в българското общество има една изключително значителна част иначе нормални хора, които изпадат в агресия, гняв, злоба, омерзение, ненавист към всеки, който си позволява да има различно мнение! А когато живее с чувството за свещена правота, за защита на сакрални ценности, за отстояване на висше национално чувство, за бранене на съкровени убеждения, тази изключително значителна част от иначе нормални хора е готова да осъжда, заклеймява, обвинява в безроден космополитизъм, да линчува и качва на клада всеки, който е имал нескромността да каже нещо различно от нейното разбиране и схващане кое е правилно и кое - не.

  Последните събития и спорове (Цар Самуил, „Време разделно”) не са причина, те са само пореден повод за следващите мои разсъждения. За тези неща си мисля отдавна и общо взето съм направил своите изводи...
  Разбира се, няма да коментирам неща, които създават шум в системата:
  -- ортодокси, за които каквото ни е набил в главите соц-ът, това е единствено възможното и несъкрушимо правилното разбиране за миналото незабравимо и българското и родното, което ако не се люби, тачи и милее, значи те записва в графата „национален предател” или поне „родоотстъпник”.