Позиции (Блог)

За деветте слабости на Българския народ днес... (И за надеждата, която като първа глупачка умира последна)

  Видните изследователи на Демокрацията (напр. Попър, Дал, Сартори, Турен, Фишкин) в не малка степен са скептични към нея, анализират системните и структурните й дефекти, нестабилностите и вътрешните й противоречия.
  Това те правят преди всичко с една цел – да предложат подходи, идеи, решения, чрез които да се минимизират недостатъците и уязвимостите и да се оптимизират позитивните черти и достойнствата на тази (както приписват това на Чърчил) най-неудачна форма на управление, ако не се смятат всички останали.

Защо отново, както в детството, все по-често ми се иска да бъда много силен и много богат... (Не, не си мислете прибързано защо)

  Напоследък на няколко пъти имах поводи да се върна мислено към детството, когато подобно на всяко момче, аз исках да бъда много силен и много богат.

Сто Рейгъна нямаше да съборят Съветския съюз, ако нямаше един Висоцки! (30 години от смъртта на Поета)

  Във Facebook бардът с китара Милен Тотев ни напомни с песен на Окуджава, че на 25 юли се навършват 30 години от смъртта на великия руски поет, творец, певец, артист и човек Владимир Висоцки.
  Неговите песни са съкровена част от моята младост.
  Ето защо тази годишнина ме изпълва със спомени и размисли.

„ГЕРБ” е всичкото това, което не искаме да бъдем и всичкото това, което сме (с постскриптум за крупната Газова победа на ББ)

  Гледам през прозореца на своя апартамент:
  Някакъв тип слиза от колата си и директно на паркинга, върху чакъла, изхвърля от нея маса боклуци, изтръсква препълнения пепелник и подритва две смачкани консерви от бира.
  Господи, питам се, какво има в главата на този нагъл и безпардонен дегенерат!?
  А неговият глас при демокрацията е равен на моя...

Седемте смъртни политически гряха на „ГЕРБ” (Или за необходимостта да се спазват Десетте Божи заповеди в политиката)

  Преходът показа и доказа, че всяка власт у нас е злопаметна и отмъстителна. Затова, вероятно, прагматичното поведение е мълчаливото несъгласие. Хем си несъгласен, хем си мълчиш и не си отваряш ненужни фронтове.
  Чрез мълчаливото несъгласие ти нито рискуваш собственото си спокойствие и хляб, нито създаваш проблеми на деца, близки и приятели, които живеят в „тази страна”, искат да се реализират тук и много често са зависими от властта.
  А тя, както казах, е злопаметна и отмъстителна и може заради теб да си го изкара на тях – винаги, когато те опрат до нея.

Експорт на съдържанието