Позиции (Блог)

За някои наши общозначими въпроси (И за някои мои лични преживявания)

  Този сайт е личен, вярно е. Аз си давам много добре сметка, че дори на личния сайт не е много естетично да се качват прекалено лични неща. И все пак, ако по-долу стане дума за твърде лични преживявания, то е защото размислите и разсъжденията над тях ми позволяват да си изясня поне донякъде какво се случва със страната ни и какво става с нашето общество...

„Дайте шанс на „АБВ”!” (Само така народът ни ще изпие горчивата чаша до дъно и може би ще се опомни най-сетне и веднъж завинаги)

  Силни бяха колебанията ми – да се включа ли и аз в обширната и обилна група коментиращи т.нар. нов политически Проект на Георги Първанов?
  › От една страна, не искам да започна да изглеждам като обзет от обсесия, свързана с човека, чийто секретар по националната сигурност бях през първия му мандат. Така или иначе тези 5 години (време на много упорита работа и постоянни опити да съм полезен със съвети, които да подсказват национално отговорни позиции) все повече се превръщат в петно в моята експертна и политическа биография... Но защо да давам нови поводи да бъда несправедливо обвиняван, че със задна дата пиша срещу Първанов не принципно, а по принцип и не мотивирано, а комплексирано.

Деловото парвеню (Или разсъждения с елементи на преразказ на тема „Героите” на нашето време” - 1)

  Позицията на обективен наблюдател (а понякога и на субективен потърпевш) ми дава вълнуващата възможност да колекционирам типове и типажи от родната действителност с които се сблъскват ежедневно нормалните, порядъчни, честни и почтени български данъкоплатци, едно значително мнозинство от които са и отгоре на това демократично мислещи граждани, на които им пука за ставащото у нас и не желаят държавата ни да се превръща коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се по единично индивиди.
  И въпреки, че преди малко Двукрак дегенерат в лъскаво беемве нарочно окъпа минаващите по тротоара женици, аз няма да променя плановете си и ще пиша днес, така, както бях решил - не за Двукракия дегенерат, а за Деловото парвеню.

5 стъпки за изход от кризата в управлението на България (Полезните ходове на Бойко Борисов при очевидния му провал като премиер)

  Дори за най-отявлените, най-отворените, най-отчаяните и най-отвеяните фенове на Бойко Борисов вече стана безпощадно ясно, че той не може да управлява кораба на паянтовата българска държавица в бурните води на световната финансова криза, международното положение, зловредната дейност на опозицията, тоталния саботаж на съдебната система и непризнателния български народ.
  Аз обаче изобщо не споделям твърдата убеденост на мои разумни, умни и мислещи приятели, че Бойко Борисов ще се сгромоляса и ще потъне като изчезналия легендарен остров Атлантида - „само за един ден и една нощ”.

Вървим към демократична по форма и авторитарна по съдържание държава (Ние всички подценяваме Бойко Борисов!)

  От горчив личен опит знам колко неизгодно и понякога рисковано е да се критикуват управляващите, които да са те.
  Особено, когато, както е при мен, цялата дейност на човека по един или друг начин е свързана със и „вързана” за структурите на управление – напр. лекции в държавни и частни университети (да, и в частни! – там всичко зависи от ректора, от това дали е демократ или откровен тоталитарчик в демократична премяна); или работа по проекти, чиито ключови думи са Сигурност, Риск, Криза, Контрол.

Експорт на съдържанието