Позиции (Блог)

Девет подробности от пейзажа

  1.
  Често съм цитирал мой приятел, който може да мисли и говори много по-кратко от мен.
  Днес ми каза:
  - България има управляващи, но няма управление, а управляваните все още не виждат, че държавата е вече неуправляаема...

Любителски коментар на футболна тема

  Като човек, който отдавна не гледа мачове нито на стадиона, още повече „по телевизията” (друга възраст, други приоритети, други алтернативи плюс липса на време), точно аз да коментирам футбола е на пръв поглед нелепо. Но този път ще го направя, защото българският футбол е отражение на цялата българска действителност, понякога едно към едно, понякога в още по-уродлива форма.

С подобна пропаганда, маскирана като учебник, промиват мозъците на студентите в държавен университет...

  Подведен от названието и „визитката” на автора, си купих "Теория и история на цивилизациите" - монография, която се използва като учебник в наш държавен университет. Беше ми интересно на какво учат студентите по толкова важна тема.
  А какво прочетох!!!

Европа ще се справи и изправи

  В своята книга "След Европа", макар да включва за аромат една щипка оптимизъм, Иван Кръстев все пак остава верен на заглавието.
  Днес има и обективни, и субективни причини европесимизмът да е печеливша позиция, за някои дори и кауза, за трети - убеденост, а за твърде много дори предопределеност.
  Мнозина в България стискат палци за края на Европа, макар ако се замислят какво това означава за България, едва ли биха щастливи от този факт. То при донякъде дисциплиниращите усилия на Европа спрямо страната ни, ние си живеем в проолигархичен постсоц, политиката ни е дълбоко пропита от корупция, мениджмънтът на държавата - от некомпетентност, граничеща с некадърност, политическият ни език - от простота, граничеща с простотия, правосъдието - от безнаказаност, обществото ни - от безхаберие към бъдещето.

За Демокрацията. Или дали наистина: Глас народен – бич Божи!

  Някога един наш, по-възрастен от нас съмишленик, чичо Гришата, светла му памет!, често прекарваше времето си в клуба на СДС и обичаше да си говори с мен, даже ми се струва, че по бащински ме обичаше. Той постоянно ръсеше различни сентенции, някои от които смущаваха всички ни. Даже бяхме склонни да мислим, че чичо Гришата, как да го кажа по-меко, леко е изместил центъра.
  Една от неговите сентенции от онова време на митинги и избори, беше:
  Глас народен – бич Божи!

Експорт на съдържанието