Позиции (Блог)

Защо 1 ноември е все повече всичко друго, но не и празник на будителите

  Честит празник и от мен!
  Получавам много поздравления, отговарям им и все се опитвам да кажа, че университетски преподовател (или учител) все още не означава Будител и аз себе си изобщо не се смятам за такъв. Да влизаш в аудитория (или в клас) е все повече длъжност. Да си Будител е мисия.
  Разбира се, отделни университетски преподаватели (или учители) могат да се издигнат до висотата на Будители. Но, честно да ви кажа, това у нас днес е много трудно и ще става още по-трудно, изключително трудно и дори невъзможно трудно.
  Във висшето образование, мога с горчивина да кажа, има ескалираща меркантилизация, на входа са парите на студентите, на изхода - дипломите, а вътре понякога, че дори прекалено често е като в черна кутия - никой не знае какво се случва и има ли изобщо учебен процес.
  Мнозина от нас се измъчват, като гледат как държавата няма необходимост от завършилите кадърни студенти, как ги подритва и издевателства над тях да стават овчари или ако не им харесва, да се пръждосват от страната.

Български деца от два различни свята

  Хората, които имат шанса да са на заплата и работят честно и почтено, неизбежно влизат в един и същи ритъм на деня, в една и съща непрекъсната повтаряемост на преживяванията и впечатленията напът за работното място или после към дома. Така и аз.
  По-рано сутрин се намирах насред потока на студентите. Имах си свои наблюдения кой за какво отива към университетите.

Миризмата на хаоса

  Между понятието за хаос (в живота) и понятието "хаос" (в науката), както казват в Одеса, има две големи разлики.
  Но у нас те имат нещо много общо. Защото описват достатъчно точно нашата действителност.
  -- През последния месец, а особено през последните седмици нараства състоянието на хаос в страната ни. Усещането за неуправляемост се разнася като миризмата на пържена риба през отворената към коридора (!) врата на съседите от етажа. Тук ХАОС означава онова, което то означава в живота - тотална липса на каквито и да било идеи у управлението, самоускоряваща се анархия в ключови дейности на държавата, достигащи до цинизъм абсурди (питонът пише закон за защита на намиращите се в аквариума му зайчета), пълна неподготвеност към извънредни ситуации, ескалиращ разпад на комуникацията между властимащи и властпотърпевши...

Чиновници без мисия в Европа с мисия

  Още когато и аз можех да ги виждам отблизо, се потрисах от някои висши европредставители. Мислех си тогава - дават ли си сметка, че с лицемерието, двойните стандарти, политкоректността, заиграването с някои наши политици, които трябва да бъдат много здраво наругани и много остро дисциплинирани, те рушат вярата и упованието в Европа у огромни маси от нормалните и загрижени за бъдещето на страните си хора?
Нищо не се променя, продължават да бъдат лансирани на високи постове дребни душици и скопени откъм принципност и стратегическо мислене персони.

И от Витоша по-високо има, и от Искъра по-дълбоко – също...

  В Теорията на системите има ключово правило - колкото повече една система взема своите решения без отчитане на началните и граничните условия, въздействията на външната среда и процесите в самата нея, толкова повече нараства вероятността в един момент системата да вземе решение с катасатрофични за нея последици.

Експорт на съдържанието