Позиции (Блог)

Шесто чувство: да, бе, да

  Понякога човек се води от Шестото си чувство. То го преследва като обсесия. И има случаи, когато Шестото му чувство не го лъже.
  Всеки от нас може да изреди поне по няколко такива случаи.
  С риск да бъда разбран неправилно, че си приписвам нещо, ще кажа, че около месец и половина-два преди датата 10 ноември, 15-тина най-близки роднини сме се събрали на семейно тържество. И както бе прието тогава, като при всички по-будни българи, в един момент започнаха разни оплаквания, мърморения и критики към Партията, генералния секретар, ръста на цените и лицемерието, обхванало масово народа и управляващите го.

Този процес тече повсеместно

  Това е една от най-главните характеристики на последната година-година и половина у нас:
  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/17/3079583_oktopodut_e_gladen_i_vi_kani_na_vecheria/
  Както и аз (заедно с множество други повече или по-малко прозорливи от мен анализатори) съм споделял разбирането си - сегашният политически модел (режим) на постпреходно проолигархично статукво е изчерпан и не може да продължава повече. Но по никакъв начин не се позволява другполитически модел (режим), защото Партията на властта и нейните подизпълнители искат той да продължава колкото се може повече - та нали те печелят от него баснословно. А в други условия, в дрг начин на управление те биха били несъстоятелни.

Изяждане и израждане на българската демокрация

  След лекциите тази вечер преминах с бръснещ полет над следените от мен сайтове. Установих, че това, което и мен ме тревожи през следните месец-два и особено през тези 2-3 седмици, е повод за алармистки анализи на мнозина мислещи автори.
  Този период е може би най-опасният за българската демокрация от началото на Прехода. Тя е обект на покушение - но не като отделен акт, а като процес. Изяждат я, дискредитират я, израждат я и я демонтират.

Политическата ни проста е бездънна, сиреч бездна - без-дна

  1.
  Когато змията захапва своята опашка и започва да я поглъща, сиреч сама себе си да изяжда, моето въображение работи до момента, когато змията стигне до шийните прешлени. Нататък не мога да си го представя... Явно ми е бедна фантазията!
  Властниците в България през последните десетина години сведоха демокрацията общо-взето до формална процедура; отгледаха си електорат, който по тази формална процедура регулярно ги избира да ни управляват. При демокрацията прави са онези, които в обществото са повече; при формалната демокрация прави са онези, които са повече сред гласувалите.

Невъзможността на абсурдността

  1.
  Понякога, като загубя всякаква надежда, започвам да се уповавам на историята на еволюцията на видовете. Еволюцията отвреме навреме си прави равносметка и като установи, че нещо е тръгнало в погрешната посока, взема мерки да го отстрани от пътя на нормалността. Пример за това са динозаврите. Ето защо си казвам - няма бъдеще за същество, род, вид, режим, система или просто някакво естествено или изкуствено творение с огромен стомах и мъничка глава. То ще се срине под невъзможността на собствената си абсурдност...
  14.11.2017 г.

Експорт на съдържанието