Позиции (Блог)

Сляпата улица на бъдещето ни

  Много от това, което се случва в България го има и в други държави, даже доста по-демократични от нас. Защо тогава толкова много процеси в страната ни са причина за толкова силна болка и имат за следствие толкова силна тревога за сриването ни в пропастта на още по-лошото бъдеще, стаило се най-безжалостно и хладнокръвно зад завоя на задъната ни, сляпа улица?
  1. В други държави има мафиотизирани паяжини в някои сфери;
  у нас те пускат своите метастази в практически всички сфери - икономика, финанси, транспорт, строителство, екология, култура, здравеопазване, образование, сигурност, спорт (а за футбола да не говорим - там не става дума за мафиотизиране, а за мафия - мафия на олигарха в частност и на олигархията като цяло). Ние се превръщаме в мрежа от преплели се мафиотизирани паяжини - така трудно може да се живее нататък, тези паяжини поглъщат алчно и хищно кислорода на обществото и то в скоро време ще започне да се мята като риба на сухо.

А после се питаме защо Европа е в криза?

  Не знам, може да е много лично и твърде крайно мнение, но докато се вълнувахме (и с пълно право!) кой е следващият фигурант, заел високия пост Председател на Народното събрание, ние май пропуснахме да си дадем сметка а кой заема поста Председател на Европейския парламент?
  Пак казвам, може да е прекалено лично и безкрайно крайно мнение - но като беше тук Антонио Таяни, аз видях един политик от средна ръка, без визия и без обаяние - поредната ситуационна и преходна фигура, издигната на много висок европейски пост...

Очаквах много повече – очевидно напразно

  В самото навечерие на Българското Европредседателство, като всеки, искрено вълнуващ се и притесняващ се за държавата си разумен човек, аз очаквах много повече, много много повече от лекцията на премиера пред студентската аудитория….
  Разбира се, не всеки може да произнесе Фултънова реч, но млада студентска България заслужаваше да чуе от първа ръка програмна лекция със стратегическите приоритети на страната ни преди 1 януари 2018 г. Защото Европредседателството не е безкраен празник, а изключително сложна, пълна с подводни и препъни камъни мисия в безпримерно труден и драматичен момент за ЕС..
  Екипът, подготвил с експертиза днешното събитие би могъл да вдигне билото доста по-високо, подобни мероприятия не бива да се подценяват и недооценяват.
  Ние имаме такава кадърна младеж в университетите, че аз, например, мога да посоча по един асистент, докторант, магистър и студент, които да подготвят сериозен и визионерски текст, който ако не да смае България, Балканите, Европа и света заедно и поотделно, то поне да е на нивото на отговорността, поста, задачите и интелекта на нашата държава. За да се знае, че сме готови за това, което ни предстои и си даваме сметка, че то е исторически шанс да надскочим ръста си. Или поне да се прострем според чергата си.

Властта – постоянно подтичваща след събитията

  Нашата власт през последните десетина години постоянно подтичва след случващото се. Тя реагира, има реактивно поведение.
  А сега е времето на т.нар. "черни лебеди" - събития, за които почти отникъде не следва, че ще се случат, а като се случат, последиците са огромни.
  Реагирането беше не вчера, а онзиден. Науката наричаше това Вълната на Безопасността. Тогава именно поведението бе реактивно.
  Вчера беше Вълната на Сигурността, когато поведението бе активно, действаше се превантивно.
  Днес е вече Вълната на Риска. При нея поведението е про-активно и се опира на ранно сигнализиране. Това е качествено нов, съвременен подход.
  Но нашата власт през последните десетина години не просто не е в час, тя изостава не количествено от процесите, а качествено, тя не е даже във вчера, тя е в онзиден. Тя постоянно подтичва след събитията, реагира, има реактивно поведение.

Левичарството - алцхаймеровата болест на политиката

  През последните седмици двама пишман професори (на коренно различна възраст, което говори, че възрастта може да бъде порок) и един пишман журналист казаха три големи идиотщини, с извинение, нали е модно сега - три откровени дебилщини.
  Нека погледнем на трите потресаващи глупости не като всяка за себе си и на тримата, изрекли ги, като всеки за себе си, а заедно, комплексно.
  Какво е общото тук?
  Общото е, че тримата, изрекли трите глупости, са левичари, крайни и фанатизирани.

Експорт на съдържанието