Позиции (Блог)

Дъглас Мъри, "Странната смърт на Европа"

  Стряскаща книга!
  Винаги съм залагал на европейската карта и съм изпитвал зле прикрит страх, че може да се окаже, че такава карта в геоколодата няма.
  Неизменно съм смятал, че което е добро за Европа е добро и за България.
  Постоянно възприемам онези, които мразят Европа като хора, които желаят, дори без да желаят това, злото на България.
  Непрекъснато съм писал и говорил, че Европа е все пак някаква дисциплинираща ни сила и че без нея много по-бързо и по-страшно ще се сринем в пропастта на онова, в което се сриваме с всеки изминат ден - НПК: некадърност, простащина, корупция.
  И въпреки всичко, тази книга, която разпространява слуха за близкия край на Европа, трябва да бъде прочетена и осмислена.
  Продължавам да вярвам, че този слух е силно преувеличен.
  Макар че от това не ми става по-леко и моята тревога за Европа изобщо не намалява.
  
  13.02.2018 г.

Време на срам и пространство на позор…

  Българската политика отказва да живее в днешната реалност и да мисли, да изработва стратегия за излизане от дъното, за преодоляване на разпада, за обръщане към бъдещето, за оцеляване и развитие на страната ни.

Закон на подяждането и изяждането на държавата и държавността

  Върховната управленска команда през последните 2-3 години се съсредоточи основно върху следните властови задачи:
  - Такива, които са с внушителен пропаганден и дори шумотевичен ефект;
  - Такива, които са свързани с преразпределение и усвояване на огромен финансов ресурс;
  - Такива, които създават ореол около първия партиен и правителствен ръководител на виден държавен и обществен лидер с историческо значение и от европейски мащаб.

Тоталитарното в нрава ни

  Тоталитарното мислене винаги преминава към тотални обобщения и тежко и горко му на онзи, който не се вписва в тази тоталност. Той става враг, врагът заслужава само едно - репресии.
  Тоталитарното мислене се изразява чрез тоталните обобщения, то е отражение както на стремежа за социално инженерство, така и на вътрешния мир на заразените от него - тоталитарчик може да бъде и министърът, и професорът, и докторът на науките, и генералът, и хирургът, и поетът, и спортният деец, и патриотът, обикновеният гражданин в (гр)адския транспорт.

14 февруари

  Само да каже нещо по повод на жестоките битки на 14 февруари.
  И то не е, че не разбирам как така хората си нямат истински важни проблеми... А може би вече не могат, а може би още не могат да йерархизират приоритетите, целите, тревогите и радостите си...
  Това, което искам да кажа е следното:
  Човек е започнал прехода си от биологическото към социалното, от животното към личността, когато се е учил и научавал да трансформира конфликтите, ценностите, действията, мисленето от или-или в и-и. Колкото по-нагоре е в стълбицата на своята общностна и обществена, социална и социализирана същност, толкова повече човекът се стреми да разбира и създава нещата и познанията си не като изключване, изваждане, деление, диференциране или-или, а като включване, събиране, умножение, интегриране и-и.
  Ето защо за мен не е никак безобидна, а дори е опасна тенденцията нашият народ все по-често и все по-яростно да гледа на всичко и на всички като или-или и все по-рядко и все по-неискрено като и-и...
  
  14.02.2018 г.

Експорт на съдържанието