Някога, когато започна взаимното ни, братоубийствено изтребление в СДС, мнозинството сред функционерите на СДС, съвсем по законите на ленинския демократичния централизъм, изхвърляше един по един и дори на групи представителите на малцинството. Това изхвърляне се наричаше отлюспване. Отлюспеният веднага бе заклеймяван като враг, предател на синята идея, внедрен агент-провокатор и т.н., и т.н.
  А мнозинството поддръжници на СДС, макар и постепенно топейки се, неизменно заставаше зад мнозинството функционери на СДС и така им даваше моралното право да се смятат за прави, за единствено прави и непогрешими.
Защо го казвам сега ли? Защото тогава един наш тих и всеотдаен съмишленик, чичо Гришата, светла му памет, постоянно казваше:
  - Това не са седесарски бесове, това е много типично за българина въобще, това си е наша народна черта. И срещу нея нищо не може да се направи!
Слаба утеха бяха за мен тия му думи.
  Но през последният четвърт век навсякъде – в политиката, икономиката, финансите, културата, науката, висшето образование, спорта, в частност във футбола – виждам все същото. Мнозинството върви след отлюспващите (независимо дали са прави и доколко са прави) и тежко и горко на отлюспените. Те винаги накрая се оказват лошите, предателите, некадърните, вредителите. А доброто, направено от тях се забравя, омаловажава, окарикатурява и отрича.
  С такова мислене трудно може да се върви напред. С такова мислене мнозинството не само подкрепя определен и донякъде уродлив манталитет в управлението на процесите, но му развързва ръцете да е все повече уродлив. И никакъв друг манталитет започва да не може да вирее, да не може да има почва у нас. Камо ли да бъде пример за подражание. Независимо колко модерно управление преподаваме и колко модерно го преподаваме като управление в 100 университета в столицата, в градове, села, паланки и просто мънички махали из родната ни татковина…
  
  18.09.2016 г.