Досега ББ се справяше доста добре за собственото си ниво на политическа подготвеност и интелигентност. Защото, казано на математически език, ситуацията бе линейна. Малки въздействия - малки последствия; големи въздействия - големи последствия.
  Но сега ситуацията и на международната, и на националната сцена са вече нелинейни. Малки въздействия могат да имат големи последствия и обратно - големи въздействия могат да водят до малки последствия.
  В такава сложна, динамична, нелинейна и непредсказуема среда ББ е стратегически сляп и тактически елементарен.
  Това не е неговата среда. Той обича ясни (защо не - уредени) мачове - огромно превъзходство, сила вместо интелект, отстъпващ и демотивиран противник, (пред)известен резултат.
  При малко по-смътна и размита ситуация той бързо се (само)отстранява, напуска полесражението, прекратява преждевременно мандата си, изчаква по-добра възможност.
  Но в новата, както казах - сложна, динамична, нелинейна и непредсказуема среда не може да се играе на сигурно. В тази среда ключовата дума не е Сигурност, а е Риск!
  Това е коренно различна среда, това не е игра на Дама или Не се сърди човече (тактически игри), та даже не е и шахмат (стратегическо-тактическа игра), това е ГО (стратегическа игра).
  Тук не става с мускули и удари под кръста, не става с дребни хитрини и сръчни трикове, тук се иска мозък, стратегия, виждане няколко хода напред, диагностика на уязвимостите, а най-вече - управление на рисковете.
  В такава игра ББ е паникьосан, дезориентиран, изнервен и готов да се прави на нещастен, заплашван, изнудван, притискан до стената, защото така може да бъде съжален, а не смятан за жалък.
  По-малък проблем му е това, което се случва вътре в страната - появата на конкурент, по-скоро на мълвата за конкурент, който за първи път може да го бие на избори (трябва спешно да се консултира с Петър Стоянов - как се управлява риска да загубиш спечелен мач, т.е. избори). По-малък, но не по-малко болезнен проблем, защото митът ББ се крепи на непобедимостта му - първата му загуба ще се окаже и последна, фатална, окончателна. И ББ ще направи физиономията на Тодор Живков на пленума на 10 ноември.
  Многократно по-голям проблем е това, което се случва извън и покрай страната ни, особено след инзвърнедно опасната игра с огъня, която започват двамата геостратегически мегаломани и геополитически авантюристи Ердоган и Путин. Липсата на разбиране на ситуацията (то се засилва и защото в сложна среда са нужни някои маркери, репери, науката го казва - поддържане на латентни патерни, но да не усложнявам излишно - които да позволяват запазване на ориентация, да дават доказателства, че не си се загубил, не си се размил и разпаднал на несъбираеми парченца; а ББ дезинтегрира тези си опорни индикатори, стълбове, като започна да раздава геополитически оценки и да приравнява Запада на тези, с които Западът воюва и дори да го изкарва по-черен от врага, с който Западът се бори; така ББ унищожи пътеводното си манкиране и мимикриране - като не знае какво да прави, прави каквото кажат приятелят Дейвид и канцлерката)... Та исках да кажа, че липсата на разбиране на ситуацията, пълната загуба на ориентация, безобразно слабото познаване на историята и абсурдната геополитическа слепота на ББ го доведоха до критичната и почти катастрофична ситуация да започне да генерира самият той опасности и заплахи за България и националната сигурност, да смазва националното досотйнство и слага на дръвника националните интереси.
  Не може да бъде и другояче. Мениджмънтът на държавата в новата свръхсложна и свръхдинамична ситуация, управлението на стратегическите рискове за националната сигурност, вземането на правилни решения относно тежки и драматични геополитически проблеми, лидерството в толкова бурни времена - всичко това изисква качествено различен тип държавник начело на държавата. Безпомощността на човека, който нашият народ инсталира на кормилото на управлението е историческа безотговорност на народа ни. И за нея, недай Боже, може да ни се наложи да платим много висока цена. Играта на народно безразсъдство е към своя край. И не ни остава друго, освен да се уповаваме на същото това, което издигнахме като най-надежда гаранция за националната ни сигурност през последните (поне) 10-15 години - сляпата надежда Дано ни се размине!
  
  17.08.2016 г.
  
  
  P.S. 1.
  Понеже започнаха иначе полезни разяснения за това, че Гюлен и Ердоган били от един дол ислямистки дренки, струва ми се, че не бива тези разяснения да бъдат разглеждани като негласен упрек към всички, които се възмутиха от бруталното падение на нашите власти с предаването в лапите на Ердоган на последователя на Гюлен.
  Това не е справедливо и може да се превърне в опорна точка на оплелата се като пиле в кълчища изпълнителна (изпълнителна, защото е полегнала и изпълнява волята на всеки външен фактор, който я пожелае) власт!
  Абсолютно сигурен съм, че 99% от хората, които реагираха единодушно спрямо цинизма и нищожеството на властимащите, нямат нищо общо със симпатизирането на убежденията на хвърления в репресивните ердоганови клещи турчин! Не, не и не - това са хора интелигентни, с разсъдък и съвест. Тук не е ставало и не става дума в какво вярва отдаденият на заколение човечец. Става дума за българската държава, за българската държавност и за това, че както каза един мъдър ФБ приятел, стореното от нашите власти вони, вони отвсякъде. И за жалост - не за първи път...
  
  
  P.S. 2.
  "Турските власти са направили законови поправки, според които около 38 000 затворници ще бъдат пуснати на свобода, за да оосвободят място за гюленисти."
  
  Тоталитарните режими винаги са давали предимство на криминалните престъпници пред политическите противници. Сталин на няколко пъти пуска на свобода от многобройните тюрми и лагери криминални престъпници, за да освободи места за политически затворници. Хрушчов също е по-милостив чрез амнистиите си към криминалните, отколкото към политическите осъдени в затворите. И по Брежнево време обикновените хора казваха, че криминалният престъпник ще излезе от затвора поне отчасти човек, но осъденият по политически причини едва ли ще има този шанс...