Срещнах бивш приятел. Когато съм имал известни властови ресурси съм направил каквото е било по силите ми да му помогна. Но у нас по принцип не остава добро ненаказано.
  Започна да ми говори разни работи на лична основа. Бедният, той не може да разбере, че не всичко е лични интереси. Има и лични принципи. И много висока цена, която се плаща и когато ги отстояваш, и когато ги нарушаваш...
  Как да му обясня, че това, което споделям като лично мнение не му изнася не толкова, защото не е вярно, а защото той печели от това, срещу което аз споделям личното си мнение.
  И така, аз наистина вярвам и смятам, че:
  1. Не е редно определени университети да зарибяват с научни степени и звания хора, облечени с власт, които после чрез тази си власт им се отблагодаряват за сметка на други университети.
  2. Не е редно само защото са ги внедрили в съответните държавни структури, хора от определени университети да проверяват, оценяват, контролират и акредитират конкурентни университети, доколкото волно или неволно те се намират ситуация на конфликт на интереси.
  3. Не е редно при законово гарантирана автономия на университетите, ръководители на едни университети да се опитват поради силните си контакти с властта да влияят на кадровата политика (а и не само на нея) на конкурентни на тях университети.
  4. Не е редно науката за сигурността, в която става дума и за националните интереси и приоритети, за националната сигурност, отбрана, вътрешен ред и външна политика, да бъде оставена на самотек, всеки да си преподава каквото си знае и както си може, а не да се преподава каквото трябва и както трябва; като е необходимо да се чете на съвременно европейско ниво и с най-актуални знания за глобалната, континенталната, регионалната и националната сигурност в настъпващото глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково общество и с отчитане не на анахронични щампи и догми от миналия век или поне от миналото десетилетие, а с лице към модерните и с катастрофичен потенциал предизвикателства, рискове, опасности и заплахи.
  
  Ето това е скромното ми и изключително лично и самотно мнение, а бившият приятел, срещнат случайно днес в отговор се опитва да ми размахва институционална томахавка.
  Направо ме уплаши, няма що. То животът ни мина и замина, а той се репчи, защото навярно репченето го кара да си мисли, че е много важен....
  
  25.07.2016 г.