26.06.2008 г.

  Преди няколко месеца, когато на премиера му бе много трудно, направих пред мои приятели и близки прогнозата, че е вероятно ударите да бъдат пренасочени от Сергей Станишев към Георги Първанов. Виждам сега, че тогава съм бил прав.
  В момента вече тече и набира сила кампания, която иска да покаже на обществото, че съществуват прекалено сериозни, принципни, системни различия между Станишев и Първанов.
  ● С други думи, дори неефективен, със спорни управленски качества, Станишев действа в рамките на демократичните процедури; неговата политика е прозрачна; той не се страхува да взема решения и да се противопоставя на много силни фигури като Румен Овчаров и Румен Петков; освен това е и млад по дух, знае езици, гражданин е на света, работи за европейското бъдеще на модерна България... Изобщо - Станишев е човек на 21 век.
  ● А Първанов е непоследователен, действа непрозрачно, ловък и лукав е, бяга от парливите проблеми на обществото, запълва висшите власти със свои хора и действа със скрити, недемократични методи, влязъл е в тесни връзки с олигарсите и е изпаднал в различни зависимости от тях, сдушил се е с главните редактори на многотиражни медии, откъснал се е от реалността, интересува се повече от международни екскурзии и лов, излъчва домодерност... Изобщо - Първанов е човек на 20 век.
  И по-рано съм писал, че ако бях на мястото на президента, бих се разтревожил много от ситуацията в Интернет форумите - където той е описван безкрайно негативно, станал е основен обект на критика и на всевъзможни обиди, нападки и окарикатурявания.
  Аз очаквах атаките да се пренасочат към президента, за да се разтовари премиерът от напрежението и обществения гняв.
  Все пак на президента избори не му предстоят и при късата памет на обществото не е толкова опасно да се вдигне буря в чаша вода по негов адрес. Освен това властта е у премиера и онези, които печелят от статуквото и имат най-голяма полза от това безвремие, не биха желали чрез нападки срещу Станишев да са разколебава властта – за олигарсите тройната коалиция е манна небесна и източник на спокойствие, признание, респект, нови високи дивиденти. В същото време те достатъчно силно обвързаха президента с вниманието, лукса и развлеченията, които предлагат, а и от тази институция са изтискали максималното - най-много да осигурят по още някое държавно отличие - за тях или за ухажваните от тях (някои са и техни придворни) творци, наречени малко по-грубо от Явор Дачков “духовни олигарси”.
  Ала и аз не допусках, че PR-душеприказчиците на Първанов, замаяни от насажданата от тях атмосфера на изключителност на президента, притъпили сетивата си за ставащото - с вечния стремеж да създават у него изкривена картина на реалността, в която той е най-големият и безалтернативният държавник на България - ще могат така силно да го подведат с 2 откровено непремерени и слаби интервюта, първото от които бе пряка, фронтална атака срещу премиера. След като му бе вдигната така високо и удобно топката, за Станишев не бе трудно да я забие в полето на Първанов. Като най-силна (и то от далечна Америка!) изява бе тънката, присмехулна и убийствена ирония в отговор на нападките - че президентът бил “един от най-големите, най-видните български държавници, без съмнение, с голям опит и винаги има какво да се чуе и научи от него”...
  Ако президентът не бе освободил почти всички креативно мислещи хора в своята администрация и най-вече тези, които не се страхуваха да му казват истината, той щеше да бъде в час и най-малкото - да има възможността да чуе една друга гледна точка, която да му отвори очите, да му помогне да реагира правилно, да не допуска ужасни грешки, поставящи вече под съмнение дори неговата невероятна политическа интуиция, която в не малка степен му позволи от позиция в самия ъгъл на обществения живот у нас да се изкачи като безалтернативен (на вторите избори) президент на страната...
  Обаче според мен тази черно-бяла схема “Първанов-недемократ – Станишев-демократ“ не работи добре за нашето общество и за имиджа на България. Да не говорим, доколко тя е вярна.
  ► Първо, президентът не бива да бъде хулен, сатанизиран и определян за най-голямото зло за България - какъвто уклон има в алтернативните медии и сайтове. Най-напред, защото е нашият държавен глава. И освен това, защото той практически с нищо не се различава от голямата маса български политици.
  Всеобща е тенденцията политиците (така е почти навсякъде и по света) да мислят главно за себе си и за своите интереси, да наблягат на (зло)употребата на властта, на материалното и развлекателното в нея, на символите и знаците на новия свой статут (лов, коли, скъпи аксесоари и костюми). А държавата и народът да остават на заден план, като при това у нас всеки е принуден да се оправя както може и където (вкл. навън) може.
  ► Второ, безогледното атакуване на президента изкривява картината на властта, дава възможност на хората от тройната коалиция и правителството да остават скрити за критика. По периферията на общественото внимание преминават алчни и нагли министри, зам.-министри, шефове на агенции, депутати; да не говорим за Симеон и Доган (особено той!) - които изобщо нямаше и да бъдат обсъждани, ако не бяха често отчаяните усилия на ДСБ да ги постави в центъра на дебата и във фокуса на правоохранителните институции.
  ► Трето, през оставащите три години и половина до края на мандата, президентът би могъл да спре свободното падане на уважението към него и към президентската институция. Тази институция може да се изпълни с повече смисъл, да започне да работи по-полезно за България, не само за президента. Тя е ключов инструмент за постигането на много по-ефективна външна политика и политика за сигурност и отбрана. Нашият народ може единствено да загуби от нейното дискредитиране.
  ► И четвърто, черно-бялото противопоставяне “добър-лош” между премиера и президента е една широко отворена врата за възпроизводство на стереотипи, за откровени инсинуации и за лансиране на всевъзможни геополитически тези – всичките те свързани с до болка познатите черно-бели нагласи у нашия народ – “фили срещу фоби”, “САЩ срещу Русия”, “демократи срещу недемократи”, “млади срещу стари”... Т.е. това полярно противопоставяне на премиера - като “човек на утрешния ден” и на президента - като “човек от вчерашния ден”, само би дало нова храна за разделението вътре в обществото ни. А всеки път, когато нашият народ е бил разделян и противопоставян, нищо добро и полезно от това не е произтичало за България.

26.06.2008 г. Николай Слатински