Пошла реалност – лудите водят слепците

  "Такова е проклятието, старче,
  на времето ни: лудите да водят
  слепците..."
  От "Крал Лир" (1605 или 1606 г.) на Уилям Шекспир
  (превод Александър Шурбанов)

  
  1. Поклонение на модерната лидерка на модерната лява партия пред паметника и духовните мощи на Тодор Живков.
  2. Жорж Ганчев – този път като фарс.
  3. „АБВ, Народен съюз и "Гергьовден" се обединяват в парламентарен съвет”...
  4. Златко Баретата оправдан.
  Мога да приведа още 44 пъти по 4 примера за асбурда, под псевдонима „България”.
  
  Не, това даже не е паралелна реалност. Това е Реалността, нашата Реалност.
  Това е пошлост, превърната в низша форма на управление и обществен живот.
  
  В България протича необратим процес на опошляване на демокрацията.
  Ние живеем в пошла социална среда, с пошла политика, с пошли медии и с пошло отношение на народа ни към своята съдба.
  Защото как иначе може да се обясни това, че той търпи случващото се и даже изпитва остра необходимост от конски дози пошлост... Няма друго обяснение, освен че нашият народ като наркоман се е пристрастил към опошляването на живота, който живее. И очевидно не иска друг живот. Този му харесва. Този му стига, стига да му дават редовно нови и нови дози пошлост.
  
  31.05.2016 г.
  
  
  P.S. 1.
  "Съдържанието на медията е просто сочното парче месо, което крадецът носи, за да разсее кучето пазач.“
  Това пише още през 1964 г. Маршал Маклуън (Marshall McLuhan, 1911-1908), канадски философ, теоретик на комуникациите и гуру в сферата на въздействието на медиите върху общественото и индивидуалното съзнание.
  
  
  P.S. 2.
  Не знам кое от двете е по-точно:
  Дали Галиче е един умален образ на България или България е един уголемен образ на Галиче...