Интервю с Юлиан Христов, Агенция „Фокус”, 22 юни 2008 год.
със заглавие “Доц. Николай Слатински: Полицията се задъхва в борбата с обикновената престъпност”, http://focus-news.net/?id=f9427

  Уводни думи на Агенцията: „Доц. Николай Слатински е преподавател по дисциплини, свързани с националната сигурност във ВА “Г.С.Раковски”, академията на МВР, УНСС и други български университети. Автор е на статии, монографии и книги, посветени на темата за националната сигурност. Бил е секретар по националната сигурност на президента. В интервю за Агенция “Фокус” доц. Слатински определи някои от параметрите на Националната гвардия, като необходима структура в системата за национална сигурност.”

  Фокус: Доц. Слатински, обосновано ли е изграждането на структура като Националната гвардия в системата за национална сигурност?
  Доц. Николай Слатински: Повдигате един много важен въпрос. Най-напред искам да кажа две неща.
  --- Първото е, че има конкретен автор на тази идея, макар че към нея постепенно се присъединиха много хора и някои дори се опитаха да си я присвоят. Авторът на тази идея естествено е майор от резерва Манол Тенчев.
  --- Второто нещо, което искам да кажа е, че има различни виждания за Националната гвардия – с едно и също название хората наричат различни неща. Аз мисля, че това което Манол Тенчев предлага е най-близо до истината.
  Нашата система за национална сигурност изпитва остра нужда от подобна структура, която да даде възможност за три неща:
  --- Първо, да интегрира този освобождаващ се от армията кадрови потенциал. Моето усещане е, че нашата държава е много сурова, а понякога и жестока към хилядите офицери, сержанти, а напоследък и кадрови войници, които напускат армията и не ги използва по предназначение. Тя е инвестирала в тях, разчитала е на тях и сега изведнъж ги изхвърля на улицата.
  --- Второ, с преминаването към професионална армия, като че ли започнахме да разглеждаме войската като експедиционен корпус тип лека пехота. Така поне изглежда тя в главите на политиците. Според повечето от тях, едва ли не, армията е предназначена само за мисии зад граница. Оставя се без покритие огромно пространство за военните аспекти на националната сигурност, за които никой не го е грижа. Никой не се замисля, че могат да възникнат задачи, които нашата система за национална сигурност е принудена да решава в автономен режим, когато не може да разчита на колективната система за сигурност.
  --- Трето, проблемът с управлението на кризи от различен характер: ние създадохме министерство, но това министерство не знае за какво е създадено. То е създадено върху елементарния принцип – ако е криза да му мисли държавата, Министерски съвет, правителството, а ако е бедствие – да му мислят кметовете и областните управители. А министерството за какво е? То е очевидно, за да разпределя ресурси.
  Така се получава вакуум в тази система и Манол Тенчев се опитва вече почти 15 години да доказва, че трябва да се мисли по този въпрос. И аз го подкрепям не толкова, защото неговата идея няма слаби места, а защото той единствен предлага да се създава, а не да се руши. Да се уплътнява системата за национална сигурност, а не да се размиват нейни функции и тя да се превръща в поглъщаща ресурси без отговорност и хора без капацитет, които да размиват тези отговорности.

  Фокус: Под чие подчинение тогава трябва да бъде тази структура?
  Доц. Николай Слатински: Не съм аз този специалист, който оже да говори от последна инстанция. Най-напред е въпросът дали подобна структура ни е необходима. Много от експертите интуитивно чувстват, а някои от тях се и мотивират, че, да, тази структура ни е необходима. Когато се поставя въпросът за подчинението, се появяват много различни възможности, свързани най-вече с това за какво ще я използваме. Аз си мисля, че една подобна структура трябва да може да функционира както на национално, така и на местно равнище, което означава, че тя може да бъде от една страна свързана с институциите, пряко ангажирани с провеждането на политиката за сигурност, но може да се помисли дори и да е към президента в същия смисъл по отношение на нея, в който той е върховен главнокомандващ на въоръжение сили, макар че ние вече нямаме въоръжени сили, имаме само българска армия.
  Може би това ще подобри баланса между институциите. Защото проблемът е много по-дълбок – всъщност никой не знае какво точно прави президентът, какво правят институциите, когато има криза. Това не е разписано, това виси във въздуха. Действа се на принципа: Дано на нас ни се размине, на нас това не може да ни се случи. А има цял спектър от кризи и институции, които си прехвърлят топката една към друга. Всеки смята, че по-важното е да разпределя ресурси, а не да се ангажира с отговорности. Това е сложен въпрос и аз нямам еднозначен отговор.
  За мен дебатът трябва да бъде върху осъзнаването от страна на гражданското общество, че нашата система за национална сигурност в областта на управление на кризи в мирно време, на военни кризи, както и на прехода от мирни към военни кризи, не е еднозначно регламентиран.
  Какви инструменти е създала системата за национална сигурност в този смисъл:
  --- Създала е една жандармерия, която вече започва да бъде натиквана в седма глуха.
  --- Създаде една гражданска защита, която постепенно поради ред причини се изчерпа откъм експерти, специалисти и професионалисти и започва на места да говори на развален български език, да назначава хора, които са “от нашата партия”, а не хора, които са военни, обучавани да управляват и управлявали кризи.
  --- Имаме полиция, която се задъхва в борбата с обикновената престъпност...
  --- И едно не овладяно от никого и нежелано пространство, свързано с управлението на кризи и с оценката на риска при тях.
  Затова твърдя, че има вакуум. Манол Тенчев казва, че именно такава институция ни трябва, за да се запълни този вакуум. Това трябва да е ново начало на започналия от ГЩ на БА през 2004 г. дебат. Тогава аз заявих категорична подкрепа за идеята и лансираната от майор Тенчев концепция.

  Фокус: Казахте, че никъде не е разписано как действат държавните институции при кризи. Със създаването на Национална гвардия и закон за нейното съществуване ще бъде ли решен този въпрос?
  Доц. Николай Слатински: Създаването на Национална гвардия, ако това се случи, ще бъде част от усилията на държавата, които се заключават в това да се изработи пълен инструментариум от институции, от средства, от сили, с които да реагира при тези кризи. Ще положи началото на смислен дебат, че ние имаме нужда от съвременен закон за националната сигурност, който да разпише в частност и това кои са институциите, които действат в мирно време и кои действат в извънредни ситуации, каква е ролята на президента, каква е ролята на армията, каква е ролята на полицията в случай на криза, какво правим ние, за да може на преден план да излезе това, за което цяла Европа гледа с широко отворени очи – гражданската сигурност. Всичко това не е разписано.
  Ние в някакъв смисъл сме едно наивно общество, което отказва да мисли, че всеки може да бъде връхлетян от какви ли не кризи, които са породени от природен, от техногенен характер. Ние си мислим също, че няма начин това да ни се случи. Ако ни се случи, тогава ще му мислим.
  Искам да кажа, че разговорът е по-широк. Нашата система за управление при кризи не е структурирана, не е изградена. Ние създадохме един апендикс на държавата, един трансформатор на ресурси, едно министерство на извънредните ситуации, което реално бяга от отговорност.
  В частност, ако се върнем към конкретния проблем за Националната гвардия, има много свежи идеи – на майор (р) Манол Тенчев, а също и на ген.-лейтенант (р) Аню Ангелов по отношение на резерва на БА. Имаме ресурс, имаме и хора. Ако изграждаме всичко на равно поле, ако бяхме някоя току-що възникваща държава, може би щяхме да направим нещо съвременно. Но ние имаме тези изхвърлени от системата военни - прекрасни български специалисти, които реално са управлявали кризи, които са необходими на държавата. Тоест
  Тоеста Националната гвардия не е панацеята, не е уникалното средство, но тя е начин България да използва наличния си ресурс, така че да не бъде безотговорна към своята сигурност, да се знае, че винаги може да се случи извънредна ситуация, в която системата за сигурност да реагира в автономен режим, когато НАТО и ЕС ще кажат: “Не ни занимавайте. Ние си имаме Ирак, Иран, Афганистан.” И това ще бъде отговор в контекста на член 3 от Вашингтонския договор, според който всяка страна членка на НАТО следва да изгражда и развива собствения си национален отбранителен потенциал.
  В кутията с инструменти на националната ни сигурност липсват важни инструменти – тя е бедна, празна, тя е черна кутия, в която се поглъщат ресурси. Манол Тенчев дава едно решение – то увеличава потенциала на държавата да реагира при кризи, то ангажира огромен ресурс, с който ние разполагаме и дава възможност нещо да се изгради, а не непрекъснато да се руши – нещо, което наблюдаваме вече 20 години. Непрекъснато преструктурираме, създаваме какви ли не структури, имаме дейности, за които няколко институции отговарят, имаме дейности, за които никой не отговаря.

  Фокус: За да обобщим – Националната гвардия има своето място с изведените в резерва специалисти в областта на отбраната и националната сигурност, и от друга страна – поради променената среда на сигурност и невидимите заплахи, които продължават да ни застрашават.
  Доц. Николай Слатински: Абсолютно. Аз не искам да влизам в детайли, защото детайлът предпоставя взиране в него. Аз отново ще кажа – идеята за Национална гвардия отговаря на три реални потребности за обществото:
  --- Първо, имаме ресурс, който е нужен на националната сигурност при кризи, който се пилее. Гражданската защита е сляпа към него. Тя предпочита да взима момичета и момчета на партиен принцип, а не военни, инженери и специалисти, напуснали МО и МВР.
  --- Второ, очевидно липсва подобен инструмент, а нашата система се нуждае от него.
  --- И третият проблем, който тази система решава, това е че тя позволява да се започне сериозен диалог за това как е структурирана цялата система за национална сигурност.
  Ние имаме изключително зле структурирана система за национална сигурност. Имаме система за национална сигурност, която не уважава специалистите, която подбира хора буквално от улицата. В тази система се взимат хора по приятелски, партийни, любовнически и по какви ли не линии. Аз се удивих, когато видях младо момиче, назначено за съветник на вицепремиера по управление при кризи – кога това дете е управлявало криза, различна от собствената си лична криза, за да бъде съветник на вицепремиера...
  Необходим е сериозен дебат по отношение на националната ни сигурност – защо нямаме стратегия, защо нямаме закон за националната сигурност. Тази тема е болката на много специалисти, които не са нужни на управлението, защото управлението смята, че националната сигурност е нещо много просто. Това не е да вземеш човек от своята партия, едно невинно, но не познаващо системата същество и то става, да кажем, заместник-министър на отбраната, както това се случи онзи ден. А управлението на сигурността и отбраната е изкуство, то е е наука, то изисква висок професионализъм и специфични знания и умения. Не може така да се действа с тази система, не може тя да е оголена, не може да си пилее кадрите и не може да не е професионално, компетентно подкрепена.