Тук искам да хвърля светлина върху разрешаването на една драма, в която по подобие на случая с медицинските сестри бяха замесени българи, хвърлени в мрачен затвор, сетне щастливо спасени, без обаче обществото ни да знае точно как стана това, кой има главната заслуга за благополучния завършек и какво всъщност направи по случая българската държава.
  Разбира се, трагедията в Либия далеч надхвърля по сила и продължителност случая в Дубай, но въпреки това – струва си да се знае всичко и за този случай. Убеден съм, че анализът на това печално събитие с благополучен край си заслужава, защото в него има много поуки за нас – като институции, общество и народ.
  Отдавна се каня да разкажа за драмата в Дубай, но конкретен тласък ми даде, колкото и странно да звучи това, една епохална идея със съавтор министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.
  Оказа се, че за нея и за кръга от избрани, в който тя се движи, най-сериозният проблем за България е наличието на толкова много и толкова различни зарядни устройства за GSM-ите ни. Несъмнено, това е и основният европейски въпрос за нашата страна който тя, Гергана Грънчарова се е заела да разреши с ресурсите и властта на високия й пост.
  Предизвикателство, достойно за препълненото с твърде отговорни задачи ежедневние на министъра по европейските въпроси. Но поне сега на нея, на Гергана Грънчарова, ще й е по-лесно и по-леко, защото в нейна помощ е делегиран нарочен вицепремиер - по еврофондовете – Меглена Плугчиева.
  Всъщност, Гергана Грънчарова върви умело и всеотдайно по стъпките на своята предшественичка Меглена Кунева, която като български еврокомисар напипа друг фундаментален проблем за България – опасността българските деца да се задавят с някое копче на Барби, пулче от „Не се сърди човече” или парченце от Лего...
  А аз си мислех, че децата на България имат малко по-различни проблеми – мизерия, насилие, педофилия, просия, отказ на майки и бащи от родителски ангажименти, работа по 12-14 часа на ден и понякога в тежки условия, западащо училище, разпадащо се здравеопазване...
  Да... Става ми ясно, че когато се издигаш на такова високо място – главен преговарящ, министър по европейските въпроси и еврокомисар, и след персонални, естетични и емоционални заслуги към външната политика на страната ни, вече се откъсваш от дребните тревоги на обществото и виждаш през изкривената оптика на висшето си поприще истинските проблеми на нашето битие и съзнание.

  Но да се върнем към Дубай.
  Петима българи, както ще стане ясно от приведените по-долу мои материали до президента, бяха арестувани в Обединените Арабски Емирства на 1 декември 2004 г. на летище Дубай. Те са обвинени в измама и неправомерно присвояване с кредитни карти и чекове (издадени на тяхно име чрез задграничните им паспорти) на финансови средства от 4 банки: най-напред от Standard Chartered Bank, а после също и от HSBC Bank, Emirates Bank и ABN Amro Bank.
  В един момент техни роднини се обръщат за съдействие и към президента. Със случая се ангажира Борис Велчев, тогава водеща юридическа фигура в нашата (президентската) администрация. Той контактува със заместник-министъра на външните работи тогава - Гергана Грънчарова, но в един момент стига до извода, че президентът и неговият екип не могат да помогнат и се отказва от по-нататъшни ангажименти.
  Аз, в качеството си на секретар по националната сигурност на президента съм държан първоначално встрани от проблема, ала също за известно време съм силно скептичен за възможностите ни да окажем съдействие на изпадналите в беда наши сънародници.
  Но в един момент неуморната Диана Инджова, директор на Центъра за психологически изследвания, ме моли да се срещна с роднини на задържаните.
  На срещата съм потресен и трогнат от тяхната драма и ги съветвам да се обърнат за съвет към моя приятел Славчо Велков. Ако някой може да даде идея и да подскаже какво да правим – това е само той.
  Пиша този материал без знанието на Славчо Велков. България му дължи огромна благодарност – той е стратегът и осъществителят на избавлението на петимата българи - каквото и да говорят сега Гергана Грънчарова и тогавашният ни консул в Дубай (не знаещ и бъкел арабски) и повишен вече в заместник-министър на външните работи Милен Керемидчиев.
  От срещата с роднините на петимата със Славчо Велков започнахме акция по измъкването на момчетата от зандана.
  Славчо Велков развъртя своите приятелства и познанства с араби у нас, които обичат страната ни, свързани са с нея чрез образование, семейства, деца и бизнес. Той ми казваше – трябва да направиш това и това – напр. да напишеш на този и този човек в Дубай писмо с уважение, да се обадиш по телефона на този и този важен арабин, да дадеш подкрепа на този и този български гражданин-арабин за мисията му в Дубай и т.н. Всичко се правеше внимателно, с отчитане на характера и традициите на арабите. Моята заслуга бе единствено и само в това – че имах „фирма”, която там, в арабския свят значи страшно много – секретар на президента по националната сигурност.
  Е, понякога се опитвах да накарам Гергана Грънчарова и особено Милен Керемидчиев да свършат нещо, но като правило – без успех. Особено консулът ни лазеше по нервите, на няколко пъти дори ни издъни. А все пак той там олицетворяваше на място българската държава и за някои действия ни беше жизнено необходим.
  Президентът бе заел позиция, която в не малка степен е разбираема – „Действайте, без да шумите и без да ме намесвате. Т.е. ако не успеете или се издъните – вие ще оперете пешкира, ако успеете и ги освободите, честта и славата са за мен...”.
  Лошото е, че и досега президентът не намери време да каже едно „Благодаря” на Славчо Велков и да му даде поне почетния си знак - иначе раздаван наляво и надясно, без значими критерии и принципи...
  Нека отбележа, че в един момент, от отчаяние и липса на подкрепа от страна на българските власти, дори решихме да напишем от мое име като секретар на президента „Подкрепително писмо” до... Турските авилинии - да ни съдействат в извеждането от Дубай на петте момчета...

  Ето част от моите материали до президента по драмата „Дубай” (в тях името на нашия безценен арабски приятел е даден засега с инициали, както са премълчани и лицата, помогнали ни в Дубай - защото не съм взел от него и от тях изричното им съгласие да ги оповестя, но съм убеден, че България им дължи сърдечна благодарност):

07.04.2005 год.
Докладна записка
До г-н Красимир Стоянов,
Главен секретар
на Президента на Република България
Относно: Молба на роднините на задържаните в Дубай, ОАЕ

Уважаеми г-н Главен секретар,
  Запознах се, доколкото можах, с част от документацията по случая.
  Някои от моите проучвания се оказваха дублиране на предприети от нашата администрация действия (въпрос на координация). Обаче по-важното е, че предприетото е правилно и подходът е адекватен.
  Президентът с право разглежда случая като изключително важен.
  Това не е въпрос, пряко касаещ националната сигурност, но някои аналогии с реакцията на нашата държава в Либия могат да доведат до дълбок комплекс на погрешно и закъсняло поведение, говорещо за характерна черта на един не отговарящ на националния интерес стил на българските държавни институции, с което ще се ерозира и уважението към държавността, към управлението и управляващите.
   [С този нюанс, че във времето, когато се е случил казусът “Дубай”, президент на неадекватно реагиращата държава е бил Г.Първанов.]
  Има много неясни неща, като част от тях са свързани с личността на Х. Е. Бадер... Редно е пелената на секретност около него да се вдигне, а службите ни трябва максимално да ускорят отговорите си ... за делата на този човек.
  Единственото, което може би би трябвало да бъде направено вече е президентът да се срещне с роднини на задържаните, с което да демонстрира съпричастността си и да не бъде обвинен в пасивност.
  Изобщо не можем a priori да приемем тезата, в която МВнР почти вярва - за вината и криминалните деяния на нашите граждани. Те са невинни до доказване на противното и се нуждаят от подкрепата ни.
  Въпреки досегашната практика, би могло да бъда присъединен към работата по случая, защото за мен той е особено важен за страната.
С уважение: Николай Слатински
07.04.2005 г. Секретар по националната сигурност

16.05.2005 год.
До Президента:
Относно: Задържаните българи в Дубай

  На 13 май се срещнах и разговарях с близки на българите, задържани в Дубай, Обединените Арабски Емирства (ОАЕ). Срещата бе уредена от Диана Инджова, директор на Центъра за психологически изследвания (тя бе домакин на срещата) по настояване на близките на задържаните.
  Близки на задържаните в Дубай българи са се обединили в Комитет на роднините по случай “Дубай”. Основните цели на Комитета са следните:
  --- Защита на човешките права на задържаните в Дубай.
  --- Достъп до честен правораздавателен процес.
  --- Осигуряване на правото на задържаните на адекватна защита.
  --- Осигуряване правото на медицинско обслужване на момчетата.
  --- Осигуряване на физическата им и емоционална стабилност.
  Петимата задържани в Дубай наши сънародници са: Светозар Колев (род. 1964 г.), Любомир Мегов (род. 1973 г.), Кирил Мантовски (род. 1981 г.), Виктор Иванов (род. 1983 г.) и Велин Неделчев (род. 1983 г.).
  Президентът е сезиран от близки на задържаните с молба от 30 март. С “безкрайно отчаяние, безсилие, болка и обида от пренебрежителното отношение на МВнР” те го молят за помощ. Пишат му и, че на техните многобройни молби няма отговор от институциите, че информацията е оскъдна и манипулирана, че постоянно им се вменява чувството на вина на задържаните им деца и съпрузи и единственото конкретно нещо е да им напомнят да събират пари за хонорари на дубайските адвокати. И че момчетата са без преводач и по време на съда. Те умоляват президента да не позволи втори либийски процес, поради мудността и бездушието на нашите институции и вярват в неговата спешна и ефективна намеса.
  Арестуването на петимата е станало на 1 декември 2004 г. на летище Дубай. Обвинени са в измама и неправомерно присвояване с кредитни карти и чекове (издадени на тяхно име чрез задграничните им паспорти) на финансови средства от 4 банки: най-напред от Standard Chartered Bank, а после също и от HSBC Bank, Emirates Bank и ABN Amro Bank.
  И петимата задържани мъже са работили у нас във фирма “Канадски технологии в България” (“Кан Тек БГ ООД”) на ливанеца Хашим (Майк) Бадер... Визите на петимата са уредени от друг бизнесмен от ливански произход представящ се като Джордж – възглавяващ фирмата “M I Electronics F.Z. LLC”, чийто ръководители се издирват също по случая от съдебните власти в ОАЕ - обаче напразно, защото те много своевременно са се евакуирали от ОАЕ. Заподозрени по аналогични престъпления граждани на други държави също навреме са напуснали или са били изведени от техните дипломати от страната.
  Това е второто пребиваване на петимата в Дубай – като са заминали за там през октомври 2004 г. А първото е било през април-май 2004 г.
  Доказано е, че са теглени пари с кредитните карти на името на нашите сънародници и когато те не са били в ОАЕ, или когато са били там, ала са вече задържани. Възможно най-достоверната версия е, че с копията от задграничните им паспорти управителите на “M I Electronics” Омар Мохамед Шериф (Амер Ал Шериф) и Раби Бакар са извадили кредитни карти, с които се прави измамата, “ущипала” тези, а може и други банки.
  Веднага след арестуването им на летището, петимата са отведени в полицейски участък и са бити… (за Гергана Грънчарова те “са изяли шамари”); нямало е, естествено, преводач дори на и от английски, подписали са документи с неизвестно за тях съдържание. Отказана им е медицинска помощ, дори при очевидния факт, че поне един от тях се е нуждаел остро от такава.
  На 3 декември са преместени в ареста на полицейска станция Рафа.
  На 15 февруари са преместени в арест в сградата на прокуратурата – при по-добри (относително) условия, но с луминисцентно осветление и без достъп до чист и свеж въздух. Хранили са се с месеци с ръце, може би досега се хранят така. Психическото им състояние е силно влошено.
  От 11 до 14 февруари т.г. от МВнР е изпратена експертна група. Тя се е срещнала със задържаните, проверила е условията, при които те са държани (като е установено подобряване на битовите им условия след преместването в ареста на прокуратурата) и е връчила от тяхно име жалба във връзка с употреба на сила и други процесуални нарушения от полицията. На тръгване експертната група просто забравила писмата на задържаните до техните близки (те са изпратени в България по-късно).
  Временно управляващият Генералното консулство в Дубай Николай Ванчев е посетил за пръв път задържаните едва на 4 декември. МВнР твърди , че това е станало в първия работен ден на дубайските власти след датата на ареста. Роднините на задържаните опровергават това твърдение - според тях това изобщо не е бил първият работен ден. Те имат много претенции към консула Ванчев - че не действа адекватно; че не ходи на съдебните дела (веднъж защото… попаднал в задръстване с колата); че не им е изпратил първите написани писма на задържаните до тях, в които те разказват за претърпените при ареста унижения; че им е предложил адвокат, близък на Хашим (Майк) Бадер и че е уговорил първоначално по-голяма сума за възнаграждението на адвоката; че е силно преувеличено твърдението за наличие на преводач по делото (от МВнР казват, че за такава е назначена българска гражданка, завършила арабска филология и сега живееща и работеща постоянно в Дубай)...
  Колкото и субективни да са близките на задържаните, моето усещане е, че наистина консулът Н. Ванчев не е точният човек на точното място.
  В свое писмо до Георги Пейчинов, директор на Дирекция “Консулски отношения” и до Петко Дойков, директор на Дирекция “Близък Изток и Африка”, консулът Н. Ванчев твърди, че двама от задържаните българи са подписали лично (те са казали това при срещите му с тях) чекове за получаване на заем на стойност 100 000 дирхама (около 27 000 долара) и 200 000 дирхама (около 54 000 долара). И че за някои от задържаните има снимки на камерите в банките в които са издавани кредитни карти. Но роднините ми казаха, че графологическата експертиза е доказала, че близките им не са подписвали уличаващи ги документи. А това, че има снимка на някого в банка не означава, че той е извършил престъпление.
  Адвокатът Рукоз Джордж Хобейке наистина първо е бил ангажиран от Хашим (Майк) Бадер, който обещал да заплати адвокатския хонорар. Но след като не е получил пари, Хобейке се е отказал от защитата на българите. После, след разговори с консула Ванчев, е намалил сумата – от 10 000 на 7 000 долара на човек, за да се ангажира и с 4-те случая (4-те банки. В момента има 2 адвокати – първият е за двама, а вторият - за трима от задържаните. Но някои от семействата на българите са твърде бедни, за да осигурят парите и се налага да разпродават собственост.
  Между България и ОАЕ не е сключена спогодба за правна помощ по наказателни дела. По местните процесуални норми нашето Генерално консулство не е допуснато до материали в прокуратурата и следствието по дела от наказателен характер. Не е разрешена и служебна защита на задържаите, защото такава се предоставя в ОАЕ по дела, предвиждащи смъртно наказание, а деянията на българите са “дребно престъпление”.
  Факт е, че българите са проявили прекалено доверие на Хашим (Майк) Бадер. Едва двама от тях – Л. Мегов и К. Мантовски са имали писмени договори с фирмата, а другите са работили само на устна договорка.
  МВнР се изтъква аргумента , че “за съжаление мрачната статистика е, че близо 500 българи са в различни затвори само в Европа”. Но това не е Европа. А и става дума за 5 човека - вероятна жертва на крупна измама. Фактът, че са група – ще умножи ефекта при негативен изход от делото.
  Държавата трябва да се ангажира дори само за това, че не е създала условия българите да работят у нас, а им се налага да водят чергарски живот и да се подлагат на непомерни рискове в най-различни държави.
  Поради мрачните перспективи пред развитието на случая и огромната вероятност българите да бъдат осъдени на 29 май на 2 или 3 години без да са виновни (впрочем на 31 май е делото и в Либия) - като жертви на крупна измама от престъпна група, а и поради слабата ангажираност и, направо да го кажем, бездушието в МВнР (напр. министърът не желае да се ангажира ни най-малко), близките на задържаните отправят взор на надежда единствено към президента, когото все по-силно уважават.
  Те очакват от президента ангажимент със случая. Даже не толкова за да се види, че лично е ангажиран, а да се види, че държавата най-сетне се ангажира – “а той остава единственият истински неин представител”.
  Какви идеи бяха предложени от близките на задържаните или пък се родиха по време на моя разговор с тях (като се стараех да не създавам прекалени надежди у тези уморени и отчаяни жени, нито дори да им дам възможност да кажат “Президентът ни обеща да направи това и това”?):
  1. Президентът може да изпрати свой представител в Дубай, който на място да се запознае със случая. Факт е, че президентът изпрати свои секретари в Триполи. Хората се питат: Защо да не направи това и сега?
  2. Президентът може да изпрати упълномощен от него адвокат - като свой личен представител на делото на 29 май (“да следи, да чуе и види от първа ръка за какво иде реч”). Напомня се, че президентът Стоянов изпрати на делото в Либия покойния Хр. Данов като свой представител.
  3. Фактът, че за Трети март президентът е държавникът, получил най-добри отзиви (всъщност единствен получил такива) в местната преса и въобще в арабския свят, поражда у тези жени надежда, че той може “да потърси чисто човешки контакти с висши арабски политици и политици от ОАЕ по случая. В арабските държави човешките контакти се ценят особено много, а и повечето от тия арабски лидери не са като Кадафи.
  4. Премиерът Симеон Сакскобургготски често изтъква своите отлични контакти с арабския свят и с местните монарси. А след като е публична тайна, че президентът и премиерът често си общуват на четири очи, то не може ли президентът да помоли, че дори и да “понатисне” премиера да се ангажира с този случай, да въвлече някои от тези свои контакти?
  5. Гражданинът от ливански произход Рамез Ахмад Шараф изкупува с непосилни за конкурентите си огромни оферти най-хубавите имоти на МО. Това предполага (очевидно) и по-специални отношения на хора във властта с него - напр. с министъра на отбраната. Логично възниква въпросът у роднините – а не биха ли могли по някакъв начин българската държава, българските власти да го “посъветват” да помогне по-реално по случая?
  6. Хашим (Майк) Бадер се разхожда спокоен на свобода у нас. Нашите власти нима не могат да му вгорчат дните при подобно мошеничество? Масова практика е държавата на действие срещу себе си да отговори с противодействие – особено като той по някакъв начин е вътре в играта и е казвал, че където трябва е платил за да остане сух и невинен. Още повече че нашите служби и съдебната ни система знаят много за него.
  7. Трябва да се дадат много по-строги инструкции на консула Ванчев в Дубай да постави този случай като първи свой приоритет и да си върши работата като защитник на българските интереси и българите в ОАЕ.
  8. Около случая с пленените български шофьори в Ирак се видя, че президентът има добри отношения с българите у нас, които са добре поставени в арабската общност (или поне знаят арабски език). Не може ли някой от тях да подпомага близките на задържаните в общуването им с властите в Дубай и с адвокатите - поне да им превежда или най-малкото да удостовери вярно ли са преведени изпращаните им от МВнР документи. Езиковата бариера е убийствена за близките на българите. Арабският език е с такава писменост, че нищо не може да се разбере от написаното – та да се досетят те поне малко за съдържанието на текста.
  9. България е имала винаги добри позиции не само в арабския свят, но и по-специално в Ливан; там са действали спецслужбите ни, създавали са банки, имали са и търговски отношения. Е, не може ли някои от тези хора с връзки и позиции там (а в спецслужбите хората са гравитирали и гравитират около БСП) да се потърсят, да се раздвижат, да помогнат…
  10. Едно име, което изплува винаги, когато става дума за арабския свят е това на Славчо Велков... - той може да се използва да помогне.
  Той беше много активен у нас при драмата със заложниците-шофьори, когато се действаше в екстремална – кризисна – ситуация. Тогава се направи максималното, та макар и не винаги най-ефективното. Но залогът беше голям: ами ако се спасяха заложниците?...
  Предлагам президентът да отдели 5 мин. за инструктаж на Сл.Велков.
  11. Близките на задържаните в Дубай българи се надяват президентът да ги приеме. Дори без да се каже това на пресата (макар че то няма как да се укрие). Те се надяват да почувстват чрез президента наличието на българска държава и на желание у тази държава да им се помогне. Аз не виждам нищо фатално ако президентът ги изслуша. Още повече, че има такива прецеденти. Наистина, Дубайският и Либийският случай не могат изобщо да бъдат сравнявани по сложност, но по чисто формални критерии и сходства те си приличат. Тук става въпрос дали българската държава е в състояние все пак да защитава гражданите си зад граница.
  Случаят “Дубай” изцяло се развива при сегашният президент, което му остава много малко място за маневриране. По-добре той да се опита да направи нещо - дори с риск да не успее, отколкото после да се говори – “изобщо не си мръдна пръста!”. От тази гледна точка моето мнение е, че президентът трябва да се ангажира със случая. А как и доколко – това е вече въпрос на преценка. Изредените 11 точки – някои които звучат или наивно, или като хващане на удавник за сламка, са някакви опции, които подсказват, че има какво да се направи. Стига да има желание и воля.
16.05.2005 г. Николай Слатински, Секретар по националната сигурност

17.05.2005 год.
До Президента:
Относно: Задържаните българи в Дубай

  Близките на задържаните са се срещнали със Славчо Велков, когото обаче съм помолил изрично никъде да не ползва името на президента.
  Хората са се зарадвали от контакта със Сл.Велков, защото най-сетне някой да им обърне внимание и да им предложи някакво съдействие.
  От срещата отново е станало ясно, че консулът Н. Ванчев все така се държи неадекватно и се нуждае от сериозно внушение и порицание. Все още задържаните нямат преводач и поради се измъчват в общуването си с полицията, прокуратурата и съда. Със свои връзки и възможности Велков каза, че е уредил виден представител на палестинската общност у нас да отиде там да им превежда. Установен по думите на Славчо Велков е и контакт с местен човек, съдебен експерт, който се запознава с делото.
  До ден-два този човек ще каже мнението си - дали нашите са виновни.
  Избраният адвокат Рукоз Дж.Хобейке не само защитава интересите на Хашим (Майк) Бадер, който е изпратил българите и участва в измамата; не само също така е поискал и много по-високи хонорари - 10 000, после 7 000 (при нормална тарифа от 2 000), но е от фамилия, която в Ливан не се ползва с доверие... Поради това изборът му е крайно неудачен и това предизвиква много сериозни притеснения...
  В един момент обаче ще възникне въпросът за пари, които роднините няма откъде да намерят (напр. да се наеме нов и компетентен адвокат).
  Славчо Велков ми разказа за развита дейност по линията на създаване на лоби чрез изграждане на клубове на приятели на България в някои от арабските страни - Египет, Ливан, Йордания... Той наистина има някои приятелства в среди от арабската общност и такива хора у нас не са чак толкова много - поне сред тези, които изявяват желание да помагат в подобни трудни минути.
Във връзка с възможността Славчо Велков евентуално да помогне с нещо по случая и като се отчита доверието, което той вече е внушил на близките на задържаните, отново предлагам президентът да се види с него в по-спокойна обстановка и му даде съответните инструкции...
17.05.2005 г. Николай Слатински, Секретар по националната сигурност

06.12.2005 год.
До Президента:
Относно: Задържаните българи в Дубай
(Среща на президента с майките на задържаните, четвъртък, 16.00 ч.)

  От самото начало случаят се следи внимателно от администрацията ни. Петимата задържани в Дубай сънародници са: Светозар Колев (род. 1964 г.), Любомир Мегов (род. 1973 г.), Кирил Мантовски (род. 1981 г.), Виктор Иванов (род. 1983 г.) и Велин Неделчев (род. 1983 г.)...
  Моето мнение, ако бях попитан е, че моментът за срещата не е избран съвсем удачно. Нашата институция не може и не бива според мен да се намесва пряко, а така има вероятност тя да излезе на по-преден план.
  По-подходящо щеше да е тази среща да се е провела много по-рано.
  След като случаят беше изпаднал в абсолютна безизходица, ние със Славчо Велков раздвижихме нещата, като го правехме много деликатно, за да опазим президента, но да бъдат позитивите изцяло за него – ако се намери решение на проблема. Родителите са напълно убедени от развитието на събитията, че ако някой наистина прави нещо за тях, то е администрацията ни, а доскоро консулската служба на МВнР и нейните представители в Дубай или не помагат, или изключително силно пречат.
  Много полезна роля изиграха някои представители на общността на арабите у нас и особено г-н Х.Х., чиято помощ е просто неоценима.
  Нещата бяха доведени почти до разрешаване на случая, когато само благодарение на мудността на нашите представители там, българите не бяха изведени навреме и нова банка повдигна аналогично обвинение.
  Не е време за раздаване на оценки кой как в МВнР вършеше своята работа, но предубедеността и пълната липса на дипломатически опит и на елементарен професионализъм и непознаването на арабския свят, караха Гергана Грънчарова да прави неверни анализи на ситуацията и да се предовери както на предния консул Ванчев, така и на сегашния – Керемидчиев. Факт е, че и министър Паси гледаше да не се занимава със случая, докато далече по-разбран и отзивчив е министър Калфин.
  Какво в бързо написан (за час-два материал) може да се препоръча на президента, след като той вече е приел молбата на майките за срещата.
  --- Засега няма основание този случай да се сравнява със случая с медицинските сестри в Либия. Това трябва да се изтъква постоянно. В същото време не може да не се разбира, че майките са много уплашени – да не би сценарият да се повтори. Във всеки случай, има опасност и то не малка, този казус да зацикли във времето и да напомни на Либия.
  --- Президентът трябва да подчертае, че той следи много внимателно случая и е съпричастен със съдбата на петте момчета, защото това са български граждани, които трябва да чувстват подкрепата на родината.
  --- Президентът няма необходимите правомощия да разреши казуса, но може да изрази убедеността си, че българската държава ще продължи – и то с много по-силна ангажираност и по-категорична воля - да прави максималното, за да облекчи съдбата на момчетата и да направи това, което е потребно, за да се завърнат те час по-скоро на българска земя.
  --- Понеже майките (по-скоро роднините на момчетата) са изнервени и в не особено добри отношения помежду си, може да бъдат призовани към повече съгласие и единни позиции, по-малко такива емоции, които биха могли да навредят на делото и повече доверие в нашата държава.
  --- Макар нашата институция да следи много от близо случая, все пак е добре да се каже, че водеща институция е МВнР и президентът е в чест контакт с министър Калфин. Такъв контакт е добре да се направи тези дни, за да има пълно покритие между думите и делата на президента.
  --- Моето вътрешно убеждение е, че момчетата са невинни, подведени от опитна и безскрупулна международна група (каквото е доколкото ми е известно мнението на властите в Дубай). Най-малкото не бих съветвал президента да повтаря непрекъснато подхвърляното подозрение от Г. Грънчарова (“очевидно не са най-големите престъпници, но е факт, че са подписвали документи и нищо чудно и те да са замесени в схемата”). Това е много болезнена тема, а и не е доказано, че те са го правили в пълно съзнание и в пълна яснота, че правят нещо нередно. По-скоро са жертви и върху това убеждение се градят досега всички наши усилия.
  --- Много важно е да се подчертае значението на добрите ни връзки и контакти с арабската общност в България – това е доказателство, че ако се работи по запазването и развитието на отношенията между нашия народ и арабските народи, то това би било от взаимна изгода и полза.
  --- Случаят има в момента две различни, макар и взаимно свързани страни – едната е юридическата, а другата консулската. По първата се работи в рамките на правомощията и с уважаване на независимостта на съда в Обединените Арабски Емирства (ОАЕ). Тук възможностите на нашата държава са ограничени, но не бива да се подценяват. Втората линия е изцяло в компетентностите на нашата държава и тук може да се препоръча още по-съпричастно и активно отношение на консула ни там.
  --- Родителите са финансово изтощени и ако процесът сега се поднови с иска на 5-та банка, всичко ще започне отначало и те няма да могат да издържат. Те се надявят президентът да им съдейства (досега това се правеше от мен по-малко и главно от Диана Инджова и Славчо Велков). Може би е възможно да се потърси помощ от български бизнесмени - да помогнат целево, чрез превеждане на известна сума директно в МВнР.
  --- Накрая президентът може да изрази оптимизъм пред роднините за по-скорошно разрешаване на случая, защото те отново са обезверени.
06.12.2005 г. Николай Слатински, Секретар по националната сигурност

18.05.2006 год.
До Президента:
Относно: Задържаните българи в Дубай

  Петимата задържани в Дубай наши сънародници са: Светозар Колев (род. 1964 г.), Любомир Мегов (род. 1973 г.), Кирил Мантовски (род. 1981 г.), Виктор Иванов (род. 1983 г.) и Велин Неделчев (род. 1983 г.).
  Доколкото става ясно роднини на задържаните са участвали тези дни в предаване на Милен Цветков, където са се оплакали, че президентът не им е помогнал, макар че те са се обръщали и към него. Това е много несправедливо, защото без никакво преувеличение може да се каже, че ако някой нещо е направил за задържаните, това е само президентът!
  Но най-напред малко фактология, която впрочем може да се види и от приложените към тази записка подготвяни по-рано материали по казуса.
  Арестуването на петимата е станало на 1 декември 2004 г. на летище Дубай. Обвинени са в измама и неправомерно присвояване с кредитни карти и чекове (издадени на тяхно име чрез задграничните им паспорти) на финансови средства от 4 банки: най-напред от Standard Chartered Bank, а после също и от HSBC Bank, Emirates Bank и ABN Amro Bank.
  Най-вероятна и достоверна хипотеза е, че работодателите-ливанци от фирма “M I Electronics F.Z. LLC”, са теглили пари от името на петимата без тяхно знание, защото са имали личните им данни и документите им.
  Петимата бяха осъдени в 6 юни 2005 г. на по 2 и половина години или 30 месеца, от които 9 месеца бяха вече излежани предварително.
  Присъдите бяха във връзка с исковете на две от тези четири банки.
  Благодарение на усилията на създаденото там наше лоби (МВнР няма заслуга за това!), петимата бяха включени в списък за помилване и бяха амнистирани през октомври 2005 г. по първата присъда и можеха да се върнат в България, ако консулството ни там бе действало по-бързо. Но се знае, че рефлексите на нашите дипломати често са били мудни.
  Амнистията е заслуга само и единствено на президента, а реално за нея допринесоме трима души: Славчо Велков, Х.Х., от арабската общност у нас и аз. Амнистията в голяма степен стана въпреки предубедеността и странната апатия по отношение на този казус на заместник-министър Гергана Грънчарова.
  Както предишния ни консул в Дубай - г-н Николай Ванчев, така и сегашният г-н Милен Керемидчиев (който е потресаващо неподготвен за подобна мисия) оказват много слаба помощ, при която понякога е трудно да се определи дали е некомпетентност или ...
  За жалост, още една от банките банка внесе в последния момент иск. Това беше студен душ, който остави петимата българи в Дубай, донесе до нови нерви и притеснения на роднините и нови финансови разходи.
  На 21 май ще бъде обявена присъдата на петимата по новия иск. Към настоящия момент е много трудно да се правят каквито и да е прогнози. Има усещане, че съдията по делото бърза то да приключи час по-скоро.
  На заседанието преди няколко дни адвокатът е пледирал, че всички доказателства, че българите са ползвали кредитните карти за купуване на стоки са недостатъчни и поради това е поискал ново разследване. Но съдията е отказал това разследване и явно води делото към завършек.
  Президентът няма абсолютно никакви поводи за притеснение относно своята роля по този проблем. Ако нещо позитивно е направено, то е по неговите указания и с авторитета на институцията “президент”. Два пъти президентът се видя и разговаря с роднини на задържаните (единият път в Археологическия музей). Администрацията му следи проблема от самото възникване и прави наистина максималното за да се облекчи положението на задържаните българи. Ние сме и единствените, които оказват непрекъснато съдействие без да споделят съмнения “Ами ако петимата са виновни?”. Това непрекъснато демонстрирано съмнение от страна на други институции (особено МВнР по времето на Паси, но дори и сега!) много силно травматизира роднините и ги смачква психически.
  Можем да говорим за лоби, създадено с наши усилия (не на МВнР) – от високопоставени местни кадри..., а също и арабски приятели, членове на Асоциации на завършилите в България.
  Славчо Велков и нашият арабски съмишленик Х.Х., а и Диана Инджова поддържат честа, практически ежедневна връзка с българското лоби в Дубай и то за своя сметка. Х.Х. беше четири месеца там и оказваше помощ съвсем безкористно (като един от арабите, таящи много силни чувства към България). Знае се почти всичко по хода на разследването и процеса. Поразителен факт е, че в Консулството ни в Дубай си нямат преводач от арабски, ползвали са често услугите на Х.Х.! (Да си представим как работят те в Дубай без никой да знае арабски!).
  Да отбележим, че роднините на петимата задържани не са единни и сплотени помежду си. Докато за двама от задържаните остава същият адвокат, правещ досега чудеса, както се каза срещу скромно заплащане (Рамез), роднините на другите трима задържани са наели по внушение на консула ни Керемидчиев, нов адвокат, египтянин, който понеже няма право да защитава момчетата лично, ще го прави чрез местен адвокат! Разединението на роднините ги прави още по-слаби и неуравновесени.
  Очевидно е и, че семействата на задържаните българи са изтощени финансово. Те изнемогват и много остро се нуждаят от парична помощ.
  Може би чрез някои бизнесмени да се потърси поне частична помощ.
  След произнасяне на присъдите на 21 май, президентът, без да може да свърши, както de facto е вършил досега работата на МВнР, може да настоява да се изпрати на място високопоставен и отговорен служител на МВнР – да се запознае от първа ръка със ситуацията. Добре е това да е заместник-министър, особено Феим Чаушев – все пак се отива в мюсюлманска страна. Нашият представител може да разговаря в Дубай по по-широк кръг въпроси:
  --- За задълбочаване на българско-арабските отношения.
  --- За разширяване на работата на Асоциациите на арабите, завършили висше образование в България (в България вече идваха и подават позитивни сигнали представители на тези Асоциации от Ливан, Палестина и Йордания).
  --- За подготовка на посещение на президента на Република България в ОАЕ.
  --- Както и за конкретния случай в Дубай.
  Една визита на такъв български представител с възможно най-широка мисия не само би помогнала за изход от конкретната ситуация Дубай, но и ще се възприеме добре в ОАЕ: тя ще допадне на местния манталитет.
  Подобна визита би била най-сетне ясен знак от страна на МВнР и на правителството, че българската държава е ангажирана с този проблем.
  Това, което превъзбудените и разстроени роднини са казали толкова несправедливо в предаването на Милен Цветков изисква деликатно, за да не звучи като оправдание, но ясно опровергаване. Би могло да се помисли за участие в някое предаване напр. на Славчо Велков, който не е от нашата институция и с нищо не я ангажира, да сподели в хода на дебата по случая “Дубай”, колко невярно е твърдението на роднините.
  Може да се намекне на Ивайло Калфин, че от Гергана Грънчарова и Милен Керемидчиев до него стига изкривена информация по случая.
  Остават почти напълно в сила и моите изводи от края на предния материал “Задържаните българи в Дубай”, който е приложен в тази папка.
18.05.2006 г. Николай Слатински, Секретар по националната сигурност

25.07.2006 год.
До Президента:
Относно: Благополучното развитие с българите в Дубай
  Най-сетне приключи тежкият случай с арестуваните българи в Дубай.
  Но той приключи за петимата българи и семействата им. Обаче не е приключил още за българските институции, вкл. за администрацията ни.
  Ето защо нещата трябва да бъдат назовани с техните имена и всеки да получи заслуженото. И пиша това като свидетел на станалото и в ролята си на човека, който реално помогна да се внесе обрат в казуса.
  Да припомня, че първоначално от нашата администрация се бе заел Борис Велчев и той (след контакт с Гергана Грънчарова) установи: ние не можем да направим нищо и трябва да се дистанцираме от случая.
  По-нататък обаче чрез Диана Инджова влязох в контакт с близките на арестуваните българи. Виждайки безнадеждното състояние, в което те бяха изпаднали, аз реших да се намеся и привлякох Славчо Велков.
  Напомням това, за да Ви убедя, че имам и моралното право, и доста лични наблюдения и информация да пиша това, което излагам по-долу.
  Случаят в Дубай показа от към доста неприятна страна българската дипломация. Това беше още една илюстрация за безразличието на не малко хора, които са се “набутали” с връзки и контакти с МВнР. Първо беше практически пълното безхаберие ... на предишния ни консул г-н Николай Ванчев. Този „дипломат” буквално скъса нервите на всички, засегнати от случая, вкл. нашите с Велков нерви...
  Свидетел съм на апатичността към казуса на Гергана Грънчарова. Тя не само не помагаше, но от самото начало беше убедена, че нашите в Дубай са виновни. Знам, че тя е политическо назначение и затова никой няма да й търси сметка за предубедеността и явната некомпетентност.
  Аз ви моля като държавен глава и президент да поставите на Ивайло Калфин много категорично въпроса за сегашния консул в Дубай Милен Керемидчиев... Той прояви абсолютно безхаберие към казуса, непрекъснато пречеше, правеше чести грешки и глупости. За България е обида подобен човек да стои в Дубай...
  Сега за двама души, които фактически спасиха българите в Дубай.
  Първо, Славчо Велков (комуто бе отказана покана за Вашата лекция по националната сигурност неотдавна (!?). Може той да е неприятен на някои в нашата администрация, може да си има някои слабости, но той направи една перфектна организация, намери точните хора, осигури доста пари и бе стратег на операцията по спасението на момчетата. И именно затова съм убеден, че елементарната справедливост изисква от Вас да го наградите по някакъв начин. Стореното от него е малко чудо.
  Другият човек, безценен за спасяването на българите бе г-н Х.Х. от арабската общност в България. Този силно пробългарски настроен човек направи и невъзможното за да се помогне, вкл. с цената на финансови лишения и престой в Дубай. Аз съм също така категорично убеден, че Вие трябва да го наградите.
  В заключение, сега победата ще има много бащи, но истината е една – ние успяхме, като действахме донякъде на своя глава, с импровизации, изтъквайки (където се намесвах аз), че съм секретар по националната сигурност на президента - това в онзи арабски свят значи твърде много.
25.07.2006 г. Николай Слатински, Секретар по националната сигурност

16.06.2008 год. Николай Слатински