Има нещо откровено цинично – като насъщна характеристика на българския политически елит – във всеобщата почуда и суета, с която депутати и министри (бивши, настоящи и бъдещи) реагират на двата варианта на доклада на Сметната палата за сделките с имоти в МО
  Ето някои от изводите (на базата на информацията за ставащото в МО), които съм си направил като експерт, следящ и анализиращ процесите в системата за сигурност, и като секретар на президента по националната сигурност през 2002-2006 г.
  --- Далаверите с имоти (плюс обществени поръчки, плюс доставки за войската, плюс сделките за модернизация и превъоръжаване на армията) са свързани с едни от най-големите грабежи на Прехода у нас.
  Както обича да се шегува бивш министър на отбраната – „влязох в политиката богат, станах богаташ”...
  --- Военното контраразузнаване (ВКР) преди всичко и изцяло, както и останалите спецслужби (всяка по своему и в немалка степен) у нас са прекрасно информирани за мащабите на далаверите в МО, много от които са надлежно документирани, но с личното нареждане на ключови фактори в МО (и в съответното правителство) са спирани – да не се работи повече по тях или да не се повдига шум нагоре по йерархията.
  --- ВКР е сега разтворено и постепенно размиващо се в ДАНС, но то въпреки всичко е в ДАНС и затова вместо ДАНС да тича да гони Михаля след Сашо Томов (дори малко се съмнявам, че може да го направи), да се захване и да си довърши нещата в МО, но като свали превръзката от очите си и види не това, което иска и му казват, а това, което трябва да види.
  --- С много редки изключения политическите върхушки слагат за министри в МО не специалисти по национална сигурност, не мениджъри на отбраната, а хора, които са прекалено далеч от тези процеси, но имат задачата да прокарват интересите (главно материалните) на тези върхушки. И като възнаграждение за това – самите те, кой колкото може и колкото съвестта му позволява – да си наситят финансовите апетити веднъж завинаги. Впрочем, това е водещ мотив при назначаването и на заместник-министрите. Не е ли странно, че при сегашната въртележка в МО изхвърча единственият заместник-министър (доколкото го познавам – очевидно неспособен да краде), който разбираше за какво става дума, а останаха други, които продължават да не са в час или са с конкретна мисия, навяваща съмнения за не съвсем почтена насоченост...
  --- Прави се възмутителен опит да бъдат насъскани правозащитните структури и общественото мнение срещу някои изкупителни „по-дребни” жертви, за да не се види реалното ниво на грабене, алчност и всеядност в МО и ГЩ на БА (все още съм убеден, че бившият началник на Военна академия ген. Евгени Манев е достоен, почтен и инлигентен повече от средното ниво в генералитета и съм много силно възмутен от кампанията на охулване, омаскаряване и оплюване, подета спрямо него).

  Защо обаче този материал е в рубриката „Така съветвах президента”?
  --- Първо, защото президентът е Върховен главнокомандващ на нашите въоръжени сили и обича да демонстрира това по различни поводи (някои от които за жалост са бутафорни – на фона на реалното състояние на българската армия).
  --- Второ, защото само това, за което съм му говорил и писал му стига той да заяви позиция, да вземе отношение по въпроса за ставащото в МО и БА. А без служби, агенти и помощници, аз съм знаел едва 5% от това, което президентът знае. Но за жалост, нито веднъж и по никакъв повод и никакъв начин той не каза и дума за кражбите на века в МО.
  --- Трето, при президента работеше по-бившият началник на ГЩ ген. Михо Михов, от доста време там е и бившият началник на ГЩ ген. Никола Колев, при това в ключовата роля на негова (на президента) дясна ръка и de facto вице-президент на страната ни – като правомощия и тежест в президентската администрация. И Михов , и Колев отлично знаят какво е ставало, ставало, става и сега в МО, ГЩ и БА. Ако не са го споделяли с президента, значи са го лъгали и манипулирали. Ако са го споделяли, а той е мълчал, значи...
  --- Четвърто, както по принцип е известно, президентът възглавява Консулативния съвет за национална сигурност. Многократно съм писал становища до президента, че той трябва да свика заседание на КСНС, посветено на процесите на трансформация и модернизация в системата за национална отбрана и в частност – във въоръжените ни сили. Защото става дума за колосални финансови ресурси, за много-милионна програма за изливане на огромни средства в МО и БА, без да има ясни приоритети, без да има аргументирани мотиви, без да има поне отчасти някакъв политически, административен, финансов и граждански контрол.

  Следва нищожно малка част от моите материали до президента по дискутираната тема”.

11.08.2002 год.
  У нас се краде неудържимо. Краденето става масов спорт, в който участват, според поста и социалното положение, мнозина – от една страна общинари, управители на фирми, министри; а от друга страна – роми, но и бедни турци и бедни българи.
  Кръв ми капе от сърцето, когато бивши (и настоящи) военни буквално през ден споделят при срещи, по телефона, по е-mail-а - как се разграбват закриваните поделения на Българската армия. На портала седят човек-два, да кажем пенсионирани военни, а отвсякъде нахлуват (най-често смугли) хора и крадат абсолютно всичко.
  Държавата създавала, съзиждала, съграждала за армията казарми, халета и хангари, летища, полигони и полеви учебни центрове, комуникации и свързочни възли, складове, гаражи, лаборатории и работилници, офицерски и културни домове, училища, спортни обекти… А техника, а въоръжения - танкове, БТР-и, вертолети, самолети, зенитни установки!
  Но ето - след разграбването в индустрията и селското стопанство, дойде ред и на Армията! Навред в страната картината е една и съща – като в пир по време на чума пълчища оскотели хора обират, ошушкват, опоскват несметно имущество за милиарди. И това става докато в Министерството на отбраната се правят измислени, нагласени търгове или конкурси за подбор на фирми (наши, близки, свои) за участие в търгове!

11.04.2004 год.
  Зад кадър остава много.
  - Например вертолетна база с 4 вертолета и 21 летци с по 7 часа нальот за 2003 год. или самолетна база с 50 водени на книга пилоти, които решават кръстословици. Лейтенантите имат годишен лимит от 2 часа “нальот”, а асовете - цели 10 часа! А пък самолетът, който 1-2 пъти седмично лети до Ирак, изчерпва практически почти целия ресурс на славните ВВС.
  - Или как 26 офицери за третия контингент в Кербала ги возят мизерно от Карлово с почти разпаднал се рейс на лекции във Военна академия и ги изпращат да спят мизерно в бригадата в Горна баня, макар Министерството на отбраната (МО) да има 2 доста добри хотела в София…
  - Или как МО дава по 1 милион на тримесечие - на частни охранители да пазят празни казарми!
  - Или как Агенция “Кражби и продажби” в МО се нарича вече “Стани богат”.
  - Или как в някои сектори на МО корупцията надскача всички разумни граници.
  В МО се случва същото, което протича в цялата система за сигурност - като няма умела координация, силно ръководство и качествено управление и като системата не е структурирана добре, започва вътрешна и междуособна борба, при която всеки иска да узурпира повече правомощия. Те са му нужни не само заради повечето власт, която дават, а и защото с тях вървят още пари от бюджета, придобива се допълнителна значимост.

08.05.2005 г.
  Из моя Проект за Слово на президента при откриването на 40-то НС:
  Модернизацията на армията, нейното съвременно превъоръжаване са водещ приоритет на държавното ръководство. Но в този процес трябва да има прозрачност и контрол, в т.ч. и парламентарен при вземането на решения, сключването на договори и при изразходването на средствата.
  Защото в МО и ГЩ се носят слухове и вървят разговори за комисионни, от които на нормалния човек дъхът му спира. Зная, че всеки е невинен до доказване на противното, но за да се докаже противното, трябва да има институции, на които, така да се каже, им стиска да направят това.
  Няма ли такива независими от своите преки ръководители институции, истината много трудно ще излезе наяве. Ето защо е необходимо новото ръководство на МО да разгледа условията, при които са проведени до сега търговете поне по водещите проекти и внимателно да изчете това, което се съдържа в папките с класифицирана информация, събирана от Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”. А поради характера на информацията, тя не може да бъде унищожавана.

14.08.2005 год.
  Два проблема, свързани с националната сигурност, останаха (малко или много) встрани от нашата институция - съдбата на ВПК и мащабните сделки за превъоръжаване на армията.
  В немалка степен двата проблема са тясно обвързани. И при единия, и при другия страната ни търпи значим ущърб за сметка на правещи колосални пари политици, бизнесмени и военни.
  Някои важни сделки за модернизация и превъоръжаване на армията отвориха черна дупка - през която изтичат милиони. Поеме ли НДСВ отново Министерството на отбраната, най-вероятно да се реализира творчески на практика принципът: Край - пито-платено, скрито-покрито, взелият-взел...
  Факт е - няма нито независима, нито обективна експертна оценка какви изтребители са ни необходими. Може би има само корист.
  Така е и при досегашните покупки. Експерти твърдят, че решаваща и за “Пилатус”-ите, и за фрегатата е била комисионната. Планират са още сделки - но никой не знае какви са схемите за тях и какво всъщност се купува. Не е достатъчно да си купиш платформата (самолет, вертолет, кораб). А оръжията (нали тези въоръжения трябва да стрелят)? Ами поддръжката, подготовката на екипажа, резервните части, тренажорите и наземната част? За тях не се говори. Трудно е да се каже и кога една сделка ще завърши - тя често се оказва незавършваща история (never-ended story), на която не може да се хване края.
  Абсурдно е, но за апетитите и сделките в МО и ГЩ няма одит, няма парламентарен контрол, няма данни от специалните служби, няма заседание на Консултативния съвет за национална сигурност!?
  Знае се, че и болтче не може да влезе в армията, и фенерче не може да се купи без ТТЗ (тактико-техническо задание) и без подписа на военните. Така че военните са в схемата и се карат с цивилните при засегнати интереси и понеже се смятат за непогрешими.
  Цивилни и военни от всичко най-много обичат покупката - защото там са комисионните.
  Покупката в България като правило е бизнес-сделка, в която тези, които вземат решението се облажват, защото от тях зависи какво и от кого да се купи.

18.10.2005 год.
  Едно от министерствата, което се следи с най-голямо напрежение е това на отбраната. Оценката е, че като че ли са попарени надеждите за промяна, там статуквото е запазено, дори бетонирано.
  Организацията на работата в Министерството на отбраната е направена така, че НДСВ има на дадения етап пълен контрол над процесите и парите...
  Одитът и ревизията в Министерството на отбраната са задължителни - “пипането” там е тест за премиера и президента. В МО се питат - и те ли ще оставят всичко “скрито-покрито”, без да имат воля поне малко да проверят какво е правено! Или и за МО ще важи правилото - Нищо да не се пипа.
  Няма нищо по-здравословно от истината - и за цивилното, и за военното ръководство съответно в МО и в ГЩ. Това засяга:
  - И някои процеси в армията.
  - И ниския имидж на висши военни сред личния състав на Българската армия и главно сред войниците от мисиите.
  - И визията за модернизация на армията.
  - И становището по “интегрираното МО”.
  - И позицията по военното образование и наука.
  Т.е. - все много важни и спорни въпроси, по които вярната гледна точка е в разрез с интересите или на висшите цивилни, или на висшите военни.
  Кадрите в Министертвото на отбраната смятат, че президентът има пряко отношение към това министерство и са в очакване - ще прояви ли той интерес какво се случва там, ще има ли сили да направи нещо?

  Корупционните навици и криминализираното съзнание силно са покварили политическия ни елит и държавното управление.
  Вече можем да направим извода, че новото правителство не е променило ситуацията и на йота! Старите схеми действат, старите канали функционират. Въпросът е само доколко новите министри, депутати, областни управители са се вписали в тях.
  Атмосферата е такава, че онези, които “не вземат” са черни овце и корупционната среда ги изхвърля (или смачква) като чуждо тяло…
  - Освен Митниците, Министерството на отбраната е сякаш другата институция, която по толкова мащабен начин ощетява държавата. Може да се каже, че нито една значима сделка през последните 3-4 години не е сключена без на преден план да са сложени не само и единствено нацоналните интереси и потребности, а и комисионните за ключови играчи.
  В една или друга степен това се отнася и за “Пилатус”-ите, и за фрегатата, и за “МиГ”-овете, и за вертолетите, и за транспортните самолети и т.н.
  Това се споделя масово в МО – че и да е имало по-добра оферта, тя е била проваляна, само защото някои хора по веригата вече са взели комисионните.
  С някои сделки държавата е натикана в безобразна финансова авантюра, от която губят всички, не само армията.
  Службите са наясно, но говорят с половин уста, страхувайки се да чуят собствения си глас – че част от новите играчи в отбраната се намесиха - за да вземат и те от пая, с което оскъпиха сделките, разказвайки басни за офсета.
  Ако МО е един от върховете в държавата ни, плачещи за одит и контрол, то върхът в МО такава е сделката за възстановяване и модернизация на вертолетите Ми-17 и Ми-24! Многократно съм бил питан - защо президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените ни сили мълчи?
  Сделката за вертолетите е потресаваща илюстрация - какво представлява страната ни, колко разядена е тя от корупцията.
  Вероятно тази обречена от самото си начало на провал сделка някога ще влезе в нашата история - като нагледен пример за прокарване на огромно безобразие с мълчаливата подкрепа или пасивното отношение на мнозина фактори, в т.ч. правителство, парламент, президент, съд и др.
  А сделката не може да се реализира защото “спечелилият”, израелската фирма “Elbit Systems” (ES) няма задължителния сертифициращ документ от производителя, държащ правата по ремонт на вертолетите: ОКБ”Миль”/”Рособоронэкспорт”.
  Нещо повече, руснаците уведомяват министър Николай Свинаров, че считат за безперспективна работата с фирма “Elbit Systems” по въпросите за модернизацията на вертолетите - в интерес на нашето МО!
  “Elbit Systems” трябваше да бъдат отстранени просто поради факта, че като кандидатстват в процедурата за възлагане, те прилагат фалшифициран или съчинен документ, с който искат да докажат, че имат нужното споразумение с руската страна!
  Директорът на руската Федерална служба за военнотехническо сътрудничество ясно и писмено декларира, че не са пращали каквито и да е писма на “Elbit Systems”, касаещи офертата за ремонт и модернизация на вертолетите Ми-17 и Ми-24 за българските ВВС!
  И за нашия политически връх няма значение, че самият министър на отбраната на Русия Сергей Иванов, образно казано, ни показа жълт картон. Както и че експертите много ясно предупреждават, че в някои страни в Европа (напр. Румъния), а и в Латинска Америка “Elbit Systems” е претърпяла провал в подобни начинания.
  После се чудим защо наричат България „държава на големите комисионни и голямата безотговорност”!
  В тази машинация (чрез две последователни парламентарни мнозинства) е de facto съучастник българският парламент - толериращ безотговорното поведение, от което страната ще претърпи големи финансови щети (защо не и човешки жертви от лошо свършената работа от “Elbit Systems”) и ще се забърка в шумен скандал с Руската Федерация.
  В машинацията е въвлечен Върховният административен съд, който става също очевиден съучастник. А това идва да покаже каква ни е съдебната система. Не напразно от Европа (вкл. по повод концесията на летищата в Бургас и Варна| ни питат - как така държавата не може да влияе на Съда, а групировките могат?
  В играта влиза и Комисията за защита на конкуренцията!
  За капак МО превежда на “Elbit Systems” 8.6 млн. евро по Договора, без той още да е влязъл в сила! Не е подписано и офсетното споразумение - задължително според законодателството ни!
  Един крещящ пример за загнилостта на цялата ни държава?!
  България е страна на повсеместна корупция и крадлив елит.
  Това не е преувеличение или черногледство, то е реалност.
  Много скоро, особено на фона на изборите, а президентът отива към тях със започваща да спада електорална подкрепа (да не се бърка с рейтинга, съдържащ доста кухост!) има опасност да бъде направена на пух и прах неговата и без това съчинена теза, че това правителство е първото, което демонстрира ясна политическа воля да се справи с корупцията и престъпността.
  Това ще наложи президентът да започне да назовава нещата с истинските им имена, за да не изпадне в нелепо положение.

  Ето това е...
  И както пее Владимир Висоцкий: „А в ответ - тишина...”.

08.06.2008 год. Николай Слатински