За мен наистина е учудващо, че толкова много хора по толкова емоционален начин реагират на списъците на вложителите в КТБ!
  Вероятно като злочест народ, злополучно общество и злощастни граждани започваме си самовнушаваме, че сме паднали от Марс или поне от луната и да не вярваме на очите и на душите си.
  Иначе няма как да се чувстваме изненадани, та случващото се във и със, край и около е толкоз просто и логично...
  Първо, нима това не бе банка, замислена като финансова институция на свръх-богатите и „просто” много-богатите, така че клиентите й бяха скъпи?
  Второ, нима в тази банка не приключи разделението на властите у нас, като персоните от изпълнителната, законодателната и съдебната власти масово, на тълпи, орди, стада, глутници и ята не се втурнаха да си държат парите в нея?
  Трето, нима тази банка не даваше мега-изгодни, специални и специфични условия на ВИП-клиентите си, за каквито простосмъртния чичко с 2-3 000 лева никога и за нищо на света не можеше да мечтае (а е известно, че 2 000 - 3 000 са влог, 200 000 – 300 000 са рентиерство, а 2 000 000 – 3 000 000 са инвестиция?
  Четвърто, нима властови институции в центъра и по места, държавни и псевдо-държавни, частни и псевдо-частни, законни и псевдо-законни, легални и псевдо-легални организации, структури и фирми доброволно или доброзорно не се чувстваха призвани или призовани да си държат парите в тази банка?
  Пето, нима със стагнацията и изпадането в полу-кома на реалната ни икономика и със засилването на сладките, почти безконтролни откъм харчене еврофондове, не ескалира вътрешновидовата конкуренция сред елита и акулите в него не разкъсаха пред очите ни една от най-големите сред тях, която освен това допусна нелепата глупост да иска пряко да се намеси в политиката (по-рано за същото направо теглеха куршума)?
  Шесто, нима правителството и парламентът, под благия поглед на прокуратурата не започнаха шоково, с откровена и неприкрита страст и сласт да теглят милиардни кредити, за да спасят частично с тях ВИП-клиентите на тази банка (и естествено да си уредят сладкото живуркане във властта като управляват с милиарди на заем, които народът ще плаща десетилетия, след като те се науправляват и от България камък върху камък не остане)?
  И седмо (помните ли „Седмо - кради по-малко” на Дарио Фо?), нима не не стана безпощадно ясно, че никой и по никакъв начин няма да понесе каквато и да било наказателна отговорност за това Престъпление на века?
  Е, тогава защо сме толкова учудени и стоим в ступор – стреснати, трогнати и очаровани?
  Вероятно защото ни е по-лесно да се правим на паднали от Марс или поне от луната – като достойна за съжаление нация от кошаревски свидетели...
  
  10.02.2016 г.