04.06.2008 г.
Днес, 4 юни 2008 година Георги Петканов бе избран за конституционен съдия.
Нищо и никакъв като значение факт – на фона на скандала “ЦСКА” - поредният международно отекнал български позор, забъркан от българи и породен от неистовата ни българо-българска вражда.
Трябваше тук да добавя – и на фона на безпрецедентното нарастване на цените на абсолютно всичко у нас, но се спрях, защото току-що премиерът ни успокои, че инфлация няма, а и да има, тя бележи тенденция на устойчиво понижение.
Ала за мен си остава странно за коя държава говори премиерът, защото в моята държава подобна тенденция няма.
Може би той има пред вид Другата България – на Богатите, на Крепителите на Статуквото, на Спечелилите от Прехода. Сигурно в нея няма инфлация – съдейки по устойчивите цени на яхтите, “БМВ”-тата, диаментените огърлици и супермодерните ловни оръжия.
Избирането на Георги Петканов за конституционен съдия все пак е в състояние да породи известни разсъждения, та дори и твърде банални и чужди за дневния ред на елита.
---- Първо, за мен винаги е било загадка – за какви такива особени заслуги, качества и постижения една група хора бива предлагана, спрягана и избирана за всевъзможните постове, длъжности, кресла и синекури в страната ни...
Като се заговори за вицепремиер или просто министър, за посланик, страж на класифицираната информация, висш магистрат, омбудсман, началник на кабинет и съветник, за лесничей, турист на държавни разноски, пенкилер и евробюрократ, за представител в ЮНЕСКО, ООН и Хелзинкския процес, за носител на орден, член на инициативен комитет и управителен съвет, за участник в пропагандна акция, жури на конкурс за красота и какво ли още не – непрекъснато възникват и изникват едни и същи имена.
Сякаш те са от някаква каста на незаменимите. Обрасли с авторитет като пожизнени сенатори, превърнати в мит, по-стар от Епоса за Гилгамеш, хвърлящи небрежен поглед към простосмъртните – винаги са на линия, винаги са избирани, винаги получават нов мандат...
Оказва се, че можеш нищо добро да не си свършил и дори да си се провалил, че можеш и хабер да си нямаш какво си правил или трябва да правиш, но това не те вади от незаменимите, а ставаш даже още по-незаменим.
Така и не можах да си отговоря досега как и защо се получава това. Вътрешно в себе си имам усещането, че и новият конституционен съдия не е наясно по този въпрос, но едва ли е изпитал прилив на колебание от странността на избора му. Да е жив и здрав, тръгнало му е на човека на хубаво, защо да му присяда от равносметки за минали присядания около държавната трапеза.
---- Второ, двадесетте години на Прехода изискват да теглим чертата и да си направим рекапитулация на плюсовете и минусите от дейността на многобройните държавни институции, агенции, структури, комисии, съвети, програмни колективи и прочие архитектурни присадки в управлението на страната. Нещо като стратегически преглед на държавната администрация и нейните звена. Заедно, естествено с одит и анализ на ползите и щетите от тях.
Защото в България се вихри истинска вакханалия от постоянно нарастващ управленски и чиновнически апарат в центъра и по места – с удрящи тавана привилегии, стимули и способи за лично облагодетелстване – морални, материални и почти криминални, властови, символни и ресурсни.
Това са десетки хиляди хора, все повече от тях са партийни, кланови, корупционни, бизнес-, любовни и шуробаджаначески назначения. Едно огромно бреме както за джоба на данъкоплатеца, така и върху плещите на професионалистите - тези намаляващи наивници, които всъщност вършат 99% от същинската работа.
Нека не звучи прекалено злъчно, защото съм имал възможността да наблюдавам и за себе си да анализирам работата на Конституционния съд, но съм убеден, че през последните десетина години тази институция се превръща в най-синекурната у нас. В нея за цели 9 години са пратени на заслужен отдих и фактическо безделие 12 юристи – някои от тях добри, други – много добри, а понякога, но все по-рядко има и просто блестящи експерти. Те отговарят за по четвърт дело на година, получават огромни заплати, имат секретарки, коли и шофьори от НСО. Седят си на Олимп – горе нависоко, ден да мине, друг да дойде, почесват с лявата си ръка дясното ухо, припечелват някой и друг лев в работно време тук и там. Това е истински анахронизъм, който се нуждае от преосмисляне. Не напразно битката за място в този съд се води главно като битка за тих и спокоен пристан, в който принципът е “шапка на тояга” - да си гледаме другата работа, поради липса на нещо по-съществено като пряко задължение.
---- Трето, постоянно и безнадеждно се питам – къде е СДС? Къде са тези храбри “автентични” лидери на опозицията? Те да не би да са емигрирали, или отишли на европейското по футбол? Или вече се разхождат по Китайската стена в очакване на Олимпиадата? Не виждат ли какво става в страната? Не ги ли засяга, не ги ли вълнува, не ги ли жегва под лъжичката - поне след поредното обилно храносмилане на завет в собствената им плашлива безидейност? Тях инфлация, проблеми на престъпността и корупцията, МВР - демотивирано, демобилизирано, дезактивирано, пълна излишност на преименуваното Министерство на държавната корупция при бедствии и аварии, имоти на Доган и Симеон, сделки или не, плюс доставки, заменки и комисионни в превъоръжаването на армията в МО – не ги ли интересуват? Поне да имитират че са живи...
Защо само хората на Иван Костов говорят за нещата такива, каквито са? Защо само те назовават проблемите с истинските им имена? Защо само те слагат пръст и ръсят сол в гнойните рани на държавата и нейното управление? Защо само те предизвикват дебати, сътресения и оставки?
Жалко, че това го правят само те, защото вместо да бъдат чути по същество от обществото, то позволява не рядко да му бъде казвано – Крадецът вика дръжте крадеца! Добре, нека този дето вика е крадец, но ако той също сочи крадец, дайте да го видим и него – откраднал ли е, богат ли е и как – портфейлно или сарайно, недвижимо-имотно или душевно...
---- Четвърто...
Впрочем не, четвъртото тук ще го премълча, ще го пропусна, защото то е свързано с вечните мои терзания – къде са младите, къде е гражданското общество, къде са независимите експерти, къде са медиите като четвърта власт и коректив на управлението...
Няма ги тях – всичките. Тяхното отсъствие е оглушаващо с тишината си. Или им е все тая, или слушкат и папкат, или показват среден пръст - дълбоко в джоба си - за да не ги видят, или не се косят, защото ще им мине.
P.S. Не съм напълно прав точно в този момент с горните 1-2 изречения. Защото видях и протестиращи. На един автобус на “Етап” или “Груп” – от Варна за София имаше плакат “Протест”. Героично и безопасно – то е все едно да протестираш срещу климатичните промени, земетресението в Китай и цунами-то в онези далечни крайбрежни краища на Азия. Защо да се хабиш и да рискуваш да протестираш срещу главното, срещу всичкото това, което деевропеизира и демодернизира страната ни, защо да се мъчиш да промениш нещо... Лепваш плакат и си изпълнил своя граждански дълг.
И като съм започнал да пиша за “Етап” или “Груп”, да кажа, че те бяха продали предварително билети за автобуса Варна-София тръгващ в 16.30, в неделя, 1 юни 2008 година, но кой знае защо на място взели мъдрото по свински решение автобусът да потегли в ... 16.00! Като резултат, тези загубени пътници, които като мен и възрастната ми майка (на 73 години), дойдоха на автогарата в 16.10, удивени установиха, че трябва да молят фирмата “Етап” или “Груп” за билети за някой следващ автобус.
Е, в интерес на истината - дадоха ни билети, но така, сякаш ни правят услуга, сякаш удовлетворяват някакъв ужасно досаден наш каприз. И вместо в 22.30 бяхме в София след 0.30. Който имаше да прави връзка с друг транспорт за друг град или квартал, или бе достатъчно възрастен и прекалено уморен, трябваше да стиска зъби, за да не ругае на глас.
На въпросите ми: Защо постъпиха така, нали имат списък с пътниците, какво печелят с тези 30 минути, та нарушават договора с хората, купили си билети за този рейс, лицата (задниците) от “Етап” или “Груп” нагло отговаряха – Я стига, това да не ви е Европа, в България е така! Какво мрънкате, и във вашата фирма правите по същия начин...
Мислех си да призова разумните хора да не пътуват повече с “Етап” или “Груп”, но се отказвам. То е все едно и аз да си сложа отпред на стъклото плакат “Протест” и по тази начин да протестирам срещу климатичните промени, земетресението в Китай и цунами-то в онези далечни крайбрежни краища на Азия.
04.06.2008 г. Николай Слатински
Г-н Слатински,
Във връзка с вашата статия мога само да добавя че:
мъртви административни структури като Конституционният съд има във всички сфери
на държавата ни.На това се крепи уродливата същност на демоните населяващи придимно "Позитано".Самото назначение на Петканов представлява победа на злото над доброто.По времето когато тази личност/гнуся се втори път да назова името му/ беше мин. на правосъдието избуяха мафиотските структури занимаващи се кражба на фирми и недвижими имоти.Съдебната система бе превърната във филиал на мафията.Съдии и прокурори заедно с корумпирани полицаи и нечистоплътни адвокати, ограбват, а след това за да прикрият следите си, тероризират и усмъртяват ограбените собственици.
Назначението на лицето за кон. съдия представлява разпъване на политически чадър над извърштеля на серийни административни престъпления.Аналогията е видна в цялото ни общество като например назначаването на агент Мишо" за владика на Област Стара Загора.Върви доказвай на миряните, че девиза за религията и опиума е отживелица.
Чета вашият блог редовно, но в него липсва излагане на подробни методите с, които да бъдат отстранени ефективно язвите на обществото ни.Например промяна в законодателството, чрез което да се промени статута на КС и той да се свиква само по необходимост.
Абсолютно сте прав в това, което пишете. То е точно така. По принцип и Петканов (като министър и в МВР, и на Правосъдието), и Петков, и недоразумението Миков са все от един дол дренки по отношение на това, което направиха. Сега съм стиснал зъби, за да не извикам от болка по отношение на някои милиционерски управленски решения на дуета ББ-ЦЦ, дано се опомнят. Но МВР е в разпад, там не виждам как нещата могат да се оправят. Нужни са радикални промени, но радикалните промени у нас винаги се обръщат в бедствие. Нашият избор е между дълга агония и бърза анархия. Лош избор.
А за това, че не намирате в моя блог решения, изходи, методи за излизане от ситуацията - много неща съм писал и за това. Но нямам сили да намеря универсалното решение, пък и то е система от решения, които са по плещите на екип от мислещи и можещи експерти.
Уважаеми господин Слатински,
Пиша Ви, защото наистина смятам констатациите ви не за края на един мисловен процес, а едва за неговото начало. Ако разгледаме ситуацията в България в момента, ще видим че тя не е изключение от класическия модел за наличие и развитие на държавата:
1. В държавата има елит и плебей - да, има ги и тук
2. Държавния апарат служи на тези от които зависи - в случая на елита, защото правото на плебеите да участат в управлението е ограничено:
1.А. С налагане на "представители на народа" - онази група от хора за които говорите в статията си; като единствените които изразяват интересите им (на плебеите), а в действителност служат на елита
1.Б. С игнориране и подтискане на плебейските движения и водачи, с корумпирането им или с присъединявато им към горната (1.А.) група.
1.В. Допълнителни забрани и органичения за упражняване на избирателното право на плебеите - типичен пример - "Незрялоста на българския народ да се изказва на референдуми".
3. Репресивните органи (армия и полиция) и тяхната структура отразяват очакванията на елита за атака срещу правото им на управление на държавата и нейните ресурси - това обяснява защо полицията е в пъти повече от армията например.
4. Законите, съдебната система и практика отразяват господстващите взаимоотношения и ценности в държавата - няма да споменавам нищо тук, тъй като тук може и томове да се напишат
5. Икономически активната част от населението се стреми към политиката, за да защити и законодателно натрупаните си пари - т.е. с помоща и на държавните репресивни органи - това обяснява както "обръчите" на Доган, така и т.нар. "бизнес партии" - те понякога са във връзка с 1.А.
А сега за младите - те ... гласуват :) Но не винаги с ръцете си или с разума си. Но доста често и с краката си. Или с презервативите си. Поради това е и демографската криза, между впрочем. Странно е че елита не прави нищо срещу това. Може би не е разбрал че той е "елит" заради някакъв обществен договор. И когато една от страните на договора изчезне или се подмени, "елита" ще остане сам срещу едни други "елити", от други страни. А те могат да го де-идеологизират и консумират. Еволюция.
Да пием за смърта на манталитета на сегашния елит, господин Слатински. Дали скоро или след време, дали с елита или без него, манталитета на сегашния елит ще изчезне ... а това може само да ме радва !
ПС. А за конституционния съд - все пак опасните и/или използваните хора трябва да се изолират, нали ? Било да се подкупят или пък защото отстрела им ще предизвика лоши чувства.
Наистина ми е трудно да добавя нещо. И мен ме измъчват, впрочем, не е точно "измъчват", а вълнуват - същите мисли. Има обща криза на Демокрацията, тя все повече се превръща - в развитите страни - в неписан договор между безидейни управляващи и безотговорни (не се чувстват отговорни) управлявани. А в страните в преход и в задръстилите се от липса на реално гражданско общество страни, Демокрацията е перфектно средство за капсулиране на елита и неговото възпроизвеждане, докато хората са държани разединени, лишени от обединяващи цели и ценности. Дори политиците, които са избирани с гласовете на по-бедните и изпаднали в социален стрес прослойки, са всъщност кандидати на тези, които искат да циментират Статуквото. Ако нещо в България е по-различно, то е в липсата на лидерство и посока на движение, в разпадането на българския характер на държавата, в безгрижието към общото ни бъдеще като общество и народ...
Здравейте господин Слатински,
Липсата ли лидерство в България според мен е привидно. Де факто ние имаме един елит която се идентифицира не с културната и териториалната си принадлежност, а с ресурсите с които разполага. От една страна за него е важно да продължи да ги използва, от друга страна - процесите за преразпределение на контрола върху тези ресурси тече с пълна сила. Което означава че той ще се сплоти само срещу опасност, която:
1. Застрашава ресурсите му или достъпа до тях
2. Е достатъчно малка, за да може да се справи с нея
Във всички други случаи ще видим как "гущера си къса опашката".
За съжаление причините за "криза" на демокрацията навсякъде са едни и същи - криза на доверието, липсата на усещане в човек че може да направи нещо. Ето - например Ирландия и ЕС. Кризата в която попадна ЕС предизвика автоматичен отговор, представляващ по същество отказ от демокрация. Защо е така ? Можем да направим бегла аналогия с икономиката. Там има разлика между капитал-собственост и капитал - функция, т.е. в първия случай капитала е ваш, а във втория вие управлявате чужд капитал. По същият начин управлението (като част от демократичния процес) е станало чуждо на управляваните, а се е превърнало в свойство на управляващите. Западна Европа все повече придобива чертите на една бюрократична империя, а за бюрократите реда става самоцел. Единствената сила срещу това е баланса между силните местни и централна власт. Проблема е че икономическия гръбнак на местната власт - средния и малък бизнес изчезва, погълнат от корпорации с международни мащаби. Дали ще имаме страна МакДоналдс или федерация КокаКола ? Истината е че капитала сам по себе си е разрушителен, защото мисли само за собственото си размножаване. Хората са тези, които трябва да го сложат под контрол ... а това вече звучи ляво.