Една песъчинка може да отприщи лавината

  Често говоря за обществото, като за сложна, динамична, нелинейна система, като за „самоорганизираща се критичност“ (self-organized criticality). Това понятие е предложено от датския учен Пер Бак през 1987 г. Пример за самоорганизираща се критичност е купчинка пясък. С насипването на пясък склоновете на купчината стават все по-стръмни и когато наклонът достигне определена критична стойност (критичен праг, точка на фазов преход, повратна точка), тогава и най-малката добавена песъчинка поражда лавини, свличания на пясъка, така че наклонът се понижава, докато достигне обратно критичната стойност. Подобни процеси на бавна промяна без особени последици до един момент и лавинообразно развитие след него са наблюдавани и изучавани при снежните лавини (естествено), горските пожари, земетресенията, войните.
  Защо пиша това ли? Не, не само за да дам пореден пример колко красива е истинската наука за сигурността, а не тази, при която някои колеги с часове обясняват на студентите, че същностната наука за сигурността, това са вербовката, подслушването, активното мероприятие, криенето на смачкана хартийка в хралупата на петия бук отляво надясно в Парка на свободата и като бъде тя нагрята, ще се прочетат едни написани с краве мляко суперважни изречения…
  Пиша го, защото колкото и омерзителни и отвратителни да се постоянните обществени скандали, непрекъснатите управленски провали, неизменните ала-гестаповски интриги и вечните КОЙ-вестникарски омаскарявания, в тях има и нещо поне малко оптимистично – те нарастват височинката на купчинката пясък и ни приближават до мига, когато и най-малката добавена дори неволно песъчинка, ще отприщи лавината, която ще свлече всички натрапници, изедници и нарциси, дето ни причиняват тези скандали, провали, интриги и омаскарявания и с такава херостратовска низка и ниска страст се мъчат да дозатрият нашата държава и да доунищожат държавността й.
  
  14.01.2016 г.