Провалът на минимално необходимите промени в конституцията и тежката правителствена, политическа, морална и демократична криза

  Трагедията на парламентарната ни демокрация, започнала с провала на минимално необходимите промени в конституцията и преминала в правителствена, политическа, морална и демократична криза в обществото ни, естествено доведе и до засилена моя активност във Фейсбук. Тук са моите коментари на тази тема през последната седмица.
  
  
  
  Някога за ЕС обичаха да говорят, че неговите институции не били interlocking, a interbloсking (т.е. не взаимно свързани, а взаимно блокиращи се).
  Като чета какво говорят и пишат лидерите на Реформаторския блок, те изглежда наистина не са interlocking, а interблокing…
  
  
  
  Някога, имаше един чичо Гришата, светла му памет! - симпатизант на СДС в първите му години, возил ме съвсем доброволно из обиколките ни по Пернишки окръг, като много често, давайки ми съвети, гледаше към мен и ръкомахаше емоционално, забравяйки да държи кормилото.
  Та чичо Гришата обичаше да ме поучава с почти бащинско чувство:
  "Ако не разбираш нещо, докато е очевидно, ще го разбереш като стане очевадно, ама вече ще е много късно и голям срам ще береш тогава."
  Днешният политически срамен ден ме накара да си спомня за тази мисъл на чичо Гришата.
  
  
  
  Чета мнение на политолог: "ББ избра да подкрепи ДП".
  Та то цялата държава отдавна е под властта на ББ и ДП, те действат абсолютно синхронизирано и координирано - с политическата власт да се трупа икономическа власт при единия, с икономическата власт да се трупа политическа власт - при другия.
  
  
  
  Моят горчив опит в политиката ме е научил, че един политик не може да говори първо и най-напред "Въпросът е как издържах една година...", той трябва най-напред и първо да каже "Въпросът е как моите избиратели, привърженици и симпатизанти издържаха една година..."
  
  
  
  Взето назаем:
   „Най-убедителното доказателство, че олигархията не дава пет пари за промените в конституцията е фактът, че докато върви парламентарната битка за промяна на основния закон на държавата и то в най-важната му част, българският премиер рита топка в работно време в квартално мачле на аматьори и други любители, безделници и комплексари.“
  Впрочем, някога напразно се опитвах да убедя президента Първанов да не тича буквално по бели гащи, потен и зачервен в подобни мачове пред камерите на телевизорите, защото така убива и последното сакрално, свято и свещено у висшата държавна институция. Голяма работа, че главният секретар на МВР го прави, казвах му - в голямата политика и държавността каквото е позволено на бика не е позволено на Юпитер.
  
  
  
  Мой приятел ми препоръча статията на Евгений Дайнов "What Just Happened (slight return)" с думите: Чети как ДПС превърна България в Цацарстан...
  
  
  
  Реплика към мен в метрото:
  ББ не само не се интересува от промените в конституцията и затова най-демонстративно и откровено цинично рита топка, докато ги гласуват - той просто не ги разбира, не ги схваща и не си прави труда да ги проумее, защото нито познава законите на страната, нито ги е чел някога, нито смята, че те са за него задължителни. Той така се отнася към всички закони, а ние искаме да познава и уважава Основния закон!
  
  
  
  :)
  От мой много добър приятел в живота и някогашен опонент в политиката:
  "Преди години, в СССР Константин Есенин, синът на великия поет Сергей Есенин, се занимавал с футболна статистика. И чрез нея правил прогнози според статистиката на мачовете (по ден от седмицата, метеорологични особености, сезон от годината, стадион, места в класирането и т.н.), които на пръв поглед били абсурдни, но се сбъдвали. Например:
  -- Спартак ще вкара гол в последните 10 минути на първото полувреме в южната врата на стадиона и този гол ще бъде достатъчен да спечели срещу Динамо.
  -- Съдията ще даде дузпа за игра с ръка в полза на Торпедо в началото на второто полувреме, но вратарят на Локомотив ще я спаси...
  Ала тук няма да ти говоря за теория на вероятностите, а само ще напомня, че както знаеш, ББ не е изкарал докрай нито един свой мандат - като главен секретар на МВР, депутат, кмет и министър-председател.
  Затова, в духа на статистиката а-ла Константин Есенин, правя прогнозата, че независимо какво е решила федерацията, т.е. олигархията, във втората третина на първото полувреме мачът на това правителство ще бъде прекратен и ще се наложи преиграване.“
  
  
  
  Взето назаем:
  За 25 години преживяхме много кризи. Имаше
  и изтощаваща политическа криза;
  и смазваща ценностна криза;
  и разтърсваща социална криза;
  и жестока финансова криза;
  и тежка лидерска криза;
  и сурова икономическа криза;
  и кошмарна луканова криза.
  Нищо не ни се размина – народът мина през ужасно стъргало. Но всяка от тези кризи някак мобилизираше обществото, караше го да се замисли, да включи инстинкта си за самосъхранение и да поиска да оцелее.
  Днес обаче ние преживяваме безпрецедентна демократична криза.
  За първи път властта търси решение на проблемите в посока на недемократичност, противодемократичност адемократичност, антидемократичност.
  За първи път властта не дава пукнат грош за демокрацията, напротив, жертва демокрацията в полза на олигархията, демонстрира, че демокрацията не й е нужна, че демокрацията й пречи, че демокрацията е нещо лошо и сбъркано, че демокрацията е минавка, заблуда, илюзия, непозволим лукс.
  Ето защо тази криза, за разлика от всички предходни, демобилизира обществото, манипулира общественото съзнание и унищожава мисловните му процеси, не позволява на обществото да се опомни, да се ориентира, да включи инстинкта си за самосъхранение и да се опита да намери изход от ситуацията.
  В този смисъл това е най-тежката от всички досегашни кризи, защото е първата такава криза, която недемокрацията очевидно взема връх над демокрацията, като по този начин сваля маските, захвърля играта на демокрация в кошчето за боклук и заявява ясно и категорично, държейки сопа зад гърба си:
  Държавата е на олигархията и това не подлежи на обжалване и промяна. Оттук нататък ще бъде така, все пò така и само и единствено така. Който не е съгласен, да си отваря очите на четири, да внимава в картинката, да се маха от страната или … да духа супата!
  
  
  
  И още нещо назаем (приятелите ми са тези дни много активни, очевидно случващото се отеква в душите им, вълнение настава, тупкат сърца им... :) ):
  Ще дойде време, когато няма да говорим за декомунизация и демокрация, а за дегерберизация.
  
  
  
  Властта у нас е била понякога слаба, объркана, дезориентирана, парализирана, изплашена (това последното, особено при хиперинфлацията 1996-1997 г.). Но не помня поне досега тя да е била жалка. Имам чувството, че сегашната власт се е запътила именно към това състояние. Тя не разбира очевидни сигнали; тя се държи неадекватно и прави комични жестове; тя не осъзнава какво се е случило; тя е обърнала маската обратно и изкривената усмивка се е превърнала в жалостива гримаса; тя чрез някои министри говори потресаващи нелепици. Болно ми е да го кажа, но към това, да стане жалка, властта се приближава така, както в теорията на катастрофите разпадащата се система се приближава към катастрофата - колкото по-близо е до пропастта, с толкова по-висока скорост става приближаването й към нея. Катастрофата, пропастта засмуква и ускорява, тя действа хипнотизиращо, тя мами и зове. Тя кара системата да лети към катастрофата, към пропастта както замаяната, хипнотизираната пеперуда лети към пламъка на свещта…
  Другояче не мога да си обясня поведението на властта в момента.
  Една власт (доколкото управлението на държавата е нещо много сложно, фино, рисковано, непредсказуемо) може да бъде слаба, объркана, дезориентирана, парализирана, изплашена, но не бива, в никакъв случай не бива да допусне да стане жалка, защото тогава автоматично жалка става държавата, която е паднала толкова ниско, че да я управлява станала жалка власт и автоматично жалък става народът, който е паднал толкова низко, че да си избере да го управлява власт, която е станала жалка...
  
  
  
  Има държава, в която премиерът шантажира коалиционните се партньори със заплахата, че ако не играят по свирката му, ще се кандидатира за държавен глава!
  Някога, вече разминали се напълно с президента Първанов и пред раздяла, аз се опитвах да му кажа следното:
  Когато питали жената на шопа дали мъжът й е имал глава, тя казвала - ами капа си купуваше, трябва значи и глава да е имал, че защо му е на човек без глава капа?!
  Да не дойде времето, когато питат дали има държава България, отговорът да е – ами държавен глава има, трябва значи и държава да има, че защо й е на нещо, дето не е държава, държавен глава?
  Е, както сме я подкарали, с това управление, с тези истерически компромиси, с шантаж като този, може да сме спокойни, че нещо подобно все още на държава България утре може и да има, иначе защо ще плашат опозицията с това, че ако не играе по свирката на олигархията, премиерът ще се кандидатира за държавен глава!?
  
  
  
  SMS-SOS от приятел:
  Спешно, спешно! Знаеш ли какво става на мача срещу Отбора на Олигархията? Литекс направи това, което трябваше да направи РБ - при нечестен мач да извади отбора от терена! Да си играе сама олигархията - на политика и на футбол...
  
  
  
  Знам, знам какво може да се каже по мой адрес при този коментар. Въпросът, обаче, не е за мен - моята политика отдавна е прилючила и цената е платена, аз си знам как и колко.
  Но тези дни постоянно имам усещането за deja vu.
  Някога, някога, толкова някога, колкото 23 лета, в СДС възникнаха т.нар. "сини мравки". Те избраха да вървят срещу СДС и да разговарят, преговарят и да се договарят с ДПС в името на властта, наречена и тогава Правителство.
  Мравките по-късно до един изчезнаха от политическата сцена. Но нанесоха огромни щети на СДС, демокрацията и България.
  И най-важното, участваха в раждането на "Беровото" правителство - слабо, марионетно, манипулирано, развързало ръцете на мафията, на трибуквените метастази на свещения съюз между върхушката на БКП&ДС и организираната престъпност (СИК, ВИС... - спирам дотук, все пак във властта днес има по-компетентни от мен експерти в познаването и изброяването на всички трибуквени и не само трибуквени групировки).
  P.S. Въпросът не е за мен, както казах по-горе, но само ще напомня, че някъде тогава "кинжалите" в СДС ме бяха отлюспили, ала при все това аз нито веднъж за всичките си около 4 години в двата първи парламента, не гласувах по принципните въпроси в разрез с политическите решения на СДС. Виж, други го правеха, но после вторично посиняха, защото замириса на ... пари, на приватизационни сделки. Ала това е тема за други разговори. Сега моето deja vu е за сините мравки, които сините симпатизанти за отрицателно време и веднъж и завинаги започнаха да възприемат като хора, предали СДС. Ето защо мога да споделя с някои от тези, тананикащи си нещо от Синатра днес, а може би от Кобзон утре, какво ги чака нататък.
  
  
  
  Аз пък бях останал с впечатление, че само БСП го можеше номера на китайката - да участва в правителство, на което е опозиция.
  Веднъж, докато нейното правителство бе на власт, трябваше да участвам в ключов международен форум и ги питах - каква е позицията на България по Ирак? Отговорът на тяхното правителство бе:
На българите казваме, че си тръгваме, но ще всъщност останем, а на американците казваме, че оставаме, но всъщност ще си тръгнем...
  Сега научавам, че съм бил останал с грешно впечатление, този номер на китайката не е само комунистически патент.
  
  
  
  Някога в перестройката четяхме с интерес Moscow news - там много неща бяха удивителни и необичайни.
  Сега слушаме всеки ден Moscow news, но като Москов news - и всяко негово изявление е все по-удивително и по-необичайно.
  Сега разбрах от него, че ако не си във властта, то ти си безполезен като политик.
  Наистина, защо ни е опозиция при точно тази демокрация?
  Преди доста време една доскорошна депутатка от БСП отишла при свой влиятелен съпартиец с молба пак да я уреди за народен представител. Той я попитал защо толкова много се натиска за парламента? А тя му отговорила - ами защото нищо друго не мога да правя!
  Но да се върна към Москов news.
  Човек дълго време крие истинските си убеждения, но рано или късно те избиват на повърхността като цирей по лицето. Само че обикновено циреят по лицето не е козметичен дефект, а симптом и синдром на далеч по-сериозно заболяване - с елементи на патология...
  Впрочем, докторите по-добре от мен ги разбират тези неща.
  
  
  
  На български език наскоро излезе нашумялата книга на достатъчно известния политолог (и не само) Мойзес Наим "Краят на властта".
  Понеже това е автор, който е много влиятелен и често цитиран в политически и научни издания на Запад и на Изток, то аз си спомних как във водещото списание за международни отношения, знаменитото американско "Foreign Affairs", през 2012 г. именно Мойзес Наим публикува обиколила целия свят статия "Mafia States" (Мафиотските държави). В нея бе посочена България като такава държава, в която организираната престъпност се е преплела с властта и влияе пряко чрез своите интереси на националните интереси...
  Виж също http:/e-vestnik.bg/14692
  
  
  
  Мой приятел:
  - Стига сте му яли ушите на Москов! Погледнете нещата от друг ъгъл, влезте му в положението. Защо не допуснете, че той казва, че държи на правителството, понеже е в ролята на онзи, дето викал, че бил държал мечката, докато всъщност мечката държала него!
  
  
  
  Днешен mail: "Само хората с по-чувствително обоняние ли долавят, как от парламента, през съдебната система, културата, магистралите, малкия и средния бизнес, та до футбола се разнася миризма на гнило? Какво става, започва ли гниене в държавата, да не би докато си играем на политика да е започнал нейният разпад?"
  
  
  
  Наблюдение на приятел:
  В България политикът започва като революционер, после става реформатор, след това се превръща в комформист и накрая завършва като охранител на статуквото...
  
  
  
  Мой приятел разпалено ръкомаха: "Ако онзи ден и вчера това, което правеха реформаторите бе шизофрения, то днес това какво е - шизофрения на квадрат!? И шизофренията им не е нормална, ами шизофренична! Със страх се питам какво ще измислят утре - медицината на психопатологиите още не е измислила точното название за него...".
  
  
  
  Обичам да цитирам приятели: Реформаторите ще останат в правителството дори от него нищо да не остане. Те са като шопа - и да няма правителство, пак ще са в него.
  
  
  
  Чета:
  Радан Кънев: Предоговаряне на коалицията с ГЕРБ е призив: "Ела, Цецо, излъжи ме пак"
  Е, поне с това "пак" човекът си признава, че преди малко повече от година Цецо ги е излъгал.
  И си зададох неволно четири въпроса:
  1. Защо трябваше да минат 13 месеца, за да се осъзнае и признае това?
  2. Не беше ли това тогава всъщност силна и страстна проява на желание да бъдат излъгани?
  3. Какво да правят онези, които още тогава видяха колко прозрачна е тази лъжа - те все пак са електорат, членове, привърженици, симпатизанти и просто гласували за излъганите?
  4. Дали пък излъганите от Цецо не лъжеха всъщност своите избиратели?
  Рано или късно на лъжливото овчарче вълкът му изяжда овцете от стадото или го отвежда в своята кошара, за да си живее царски с тях като ги има винаги под ръка...
  
  08.12.-15.12.2015 г.