Избори и избрани в тяхната България – тази на целите проводници

Тук са моите статуси във Фейсбук за местните избори и референдума.
  
  1.
  Тази петилетка полупроводници, другата петилетка - цели проводници, другарки и другари!
  
  На тези избори почти цялата власт, на другите избори – цялата власт, другарки и другари!
  
  Еднопартийната система се завръща.
  Много пъти през последните две години писах за това.   Хубавото е поне, че няма да си търсим Тато, имаме си го. И Милко Балев няма да си търсим - и него си го имаме. И БЗНС - също, защото ще си имаме няколко.
  Политическата полиция може да влиза – вратата е широко отворена.
  Утре, като човек си търси работа, да не се чуди защо ще му бъде необходима бележка от местния (едно)партиен функционер.
  И препоръка от (едно)партийната организация в университета или бившата му месторабота.
  
  
  2.
  Каква превъзбуда - ББ бил нарушил закона… Нима е за първи път? Нима това е изключение? Нима не сме свикнали вече?
  Та той прави това пред очите ни вече 15 години. Няма да говоря какво е правил преди тези 15 години.
  Обичаме да се правим на ударени.
  Хайде стига, то бива къса памет!
  Та за ББ законите не важат от главен секретар насам – това е стилът му. Ако му пречат законите - толкова по-зле за тях.
  В това е част от харизмата му.
  Заради това си го харесваме почти всенародно.
  Българинът е убеден, че законът е врата у поле. И само баламите спазват законите. Какво тук значат някакви си закони!?
  Посланието днес е съвсем друго - не да се възмущаваме, а да свикваме. Оттук нататък ще е все така. Все повече така. И само така.
  Някои от нас не искат да го разберат. А останалите се правят, че не го разбират.
  
  
  3.
  Мой приятел в тъжен мейл до мен:
  
   „Абсолютно нормални резултати, даже очаквах още по-голяма победа на Партията и Вожда.
  Има две Българии.
  Едната, тази с която ние с теб имаме все по-малко общо и в нея сме в все по-растящо малцинство, си проведе изборите и си ги спечели. Нейната любима Партия спечели. Любимият й Вожд качи процента на одобрение. Скоро ще се радва на 80-90% общонародна любов.
  В тяхната България логиката е антилогика, нормалността е антинормалност, разумът е антиразум – но от гледна точка на нашата България.
  Нашата България си има свои ценности и принципи. Тя е мъничка, свива се, намалява. В нея са хората, които мислят като нас. Те не приемат колективното подивяване, масовата психоза, терора на нарастващото мнозинство. Не от високомерие. А от несъвместимост.   Затова не обръщай внимание на бодрите рапорти за категорични победи, приятелю. Това се случва в тяхната България. Това е техният избор на живот.
  Докато те празнуват в своята България, нашата България включва скайпа. И разговаря с децата си и се радва на растящите далеч от не-нашата България внуци. Децата и внуците – те макар и заедно с нас само по скайпа, са част от нашата България. Тя ни остава като ценност и чувство. Нея с подобни избори и безумни изборни резултати не могат да ни я отнемат.“
  
  Прочетох тези редове, разстроих се и включих скайпа...
  
  
  4.
  Преди 4-5 години бях написал в полемична статия, че за мен много сериозен проблем на обществото ни е, че първите три лица в държавата – президент, премиер, председател на парламента са с провинциален, а не европейски манталитет, не говорят чужди езици и са безнадеждно off-line по отношение на новите комуникационни и информационни технологии.
  Защо си припомних това ли?
  Защото днес си писахме с един колега, че живеем в абсурдно общество – щом изобщо се налага да се обяснява нещо за електронното гласуване. Никой не се замисля дори, че самата дискусия дали трябва или не трябва да се въведе обижда обществото ни, защото ние сме вече 15 години в 21 век и за нормалните хора в нормалните общества новите комуникации са ежедневие, естествена среда, начин на живот.
  Моят колега каза (написа) – какво искаш, нашето общество е безнадеждно off-line, то отказва да говори на европейски език, затваря се в своята ориенталска провинциалност…
  В разговора ни стана дума колко трудно е да се преподава съвременната наука за сигурността, да се говори за глобализираното, постмодерното, мрежовото и рисковото общество на фона на абсурдната реалност, на постоянното взиране в миналото, на „разкачането“ от естествените процеси и затварянето в комплекси и страхове с атавистична природа.
  Навярно защото преди време този колега е преподавал марксистко-ленинска философия, той каза следното:
  Някога ние преподавахме абсурдни тенденции (за близката и неизбежна победа на социализма, за още по-близкия и още по-неизбежен край на Запада, за не толкова близкото, но съвсем неизбежно настъпване на комунизма), които се сблъскваха с реалните процеси в обществото ни и от този сблъсък претърпяваха оглушителна и опустошителна катастрофа. А сега преподаваме реални тенденции (споменатото по-горе навлизане във времето на глобализацията, постмодерността, мрежовостта и рисковостта), които се сблъскват с абсурдните процеси в обществото ни и от този сблъсък претърпяват оглушителна и опустошителна катастрофа.
  Накрая колегата завърши с все същия вопъл: Така е в едно безнадеждно off-line общество, на което се налага през 2015 година да му се обяснява като на бавноразвиващо се дете що е то електронното гласуване и трябва ли да има то почва у нас.
  А обществото си знае своето: Те баш такова животно каде нас нема и нема и да има…
  
  
  5.
  Взето назаем:
  
  Най-напред си ги избират с огромна подкрепа, после вдигат вой до небето, че имало некадърници и безобразия, че нямало ред и човещина.
  Ами това са некадърниците на тези, които сте си избрали!
  Лошото е, че вие некадърно си ги избирате, те некадърно назначават некадърници, които и нас тормозят с некадърността си.
  
  
  6.
  И още веднъж взето назаем:
  
  Лошото ченге вилнее в НАТФИЗ.
  Доброто ченге ни връща във времето на ВИТИЗ.
  
  25-26.10.2015 г.