Събитията около падането на първото правителство на СДС (“първото демократично избрано правителство”) през 1992 година се нуждаят от анализ. Вече я има и дистанцията на времето.
  Този анализ трябва да се базира преди всичко на факти и документи и по-малко да се рови в индивидуалните специфики на главните политически играчи тогава.
  Днес аз вече определено преценявам Филип Димитров като твърде неадекватен в ролята си на министър-председател.
  Боли ме, че Съдбата предостави на мен и още неколцина наистина способни и перспективни млади политици огромен шанс да работим за България, а на пътя ни се изпречи такава сбъркана по манталитет политическа фигура и заедно с нея ние проиграхме този шанс. А мисля, че заедно с нас пострада (което е стократно по-важно) и България. Ние всички плащаме - като народ и общество - високата цена на безкрайния Преход, станал безкраен и заради упорството на СДС да предлага до дупка Филип Димитров за премиер.
  Но макар и да не може да се избяга от личностите и техните психологически и емоционални характеристики, ние трябва да дадем път преди всичко на фактите и документите.

  Тук привеждам своето изказване на 28 октомври 1992 година в 36-то Народно събрание по време на дебатите за вота на доверие на правителството на Филип Димитров. Изказах се като председател на Комисията по национална сигурност, като един от водещите тогава сини депутати и като един от 39-те (за които и за чиято гладна стачка през 1991 година ще говоря друг път отделно).

  Аз не съм бил член на НКС на СДС, а и не обичах да ходя на неговите заседания на “Раковски” 134, защото ме изнервяше тамошната говорилня, често пъти безкрайно отдалечена от реалностите в страната. Пък и цялото ми време отиваше в моя избирателен район в Перник и в навлизането в сложните проблеми на националната сигурност.
  Но на заседанието на НКС, когато се обсъждаше дали Филип Димитров да поиска вот на доверие от парламента аз отидох специално и се изказах, за да остане в аналите на СДС становището ми по този жизнено важен въпрос.
  В моето изказване пред НКС на СДС категорично заех позиция срещу това – Филип Димитров да иска вот на доверие.

  Да припомня, че СДС бе понесъл междувременно много удари. Най-жестокият бе от президента Желю Желев с т.нар. “Боянски ливади” – на 30 август 1992 година.
  Аз много уважавам и днес д-р Желев, но оттогава и досега смятам, че тази негова пресконференция изигра жестоко деструктивна роля и спрямо СДС, и спрямо България, и спрямо нейната демократизация. Да, президентът имаше много основания да вижда нещата така, както ги изрече на глас, но определено смятам, че не бяха изчерпани всички шансове вътре, в рамките на СДС, проблемите да се решат и кризата да се преодолее или поне отложи. Защото ние се учехме в движение да управляваме, комунистите ни оказваха - в София и по места - масова и безогледна съпротива и всеки спечелен ден за управление беше за нас нова възможност да овладяваме тънкостите на властта и да тласкаме нещата напред, да ги правим необратими.
  Не по-малко тежък беше ударът, нанесен ни от Бриго Аспарухов, който като директор на НРС – пак на пресконференция, на 18 септември 1992 година - нападна безпрецедентно премиера, взривявайки обществото с т.нар. “Македонска афера”, като изнесе скандалната информация, че ”съветник на правителството е замесен в някакъв оръжеен скандал”.
  За съвещанието при президента Желев на 2 октомври 1992 година мога да разказвам лични впечатления и как се стигна до извинението (!!!!) на директора на НРС към министър-председателя. Аз тогава категорично настоявах ген. Аспарухов да подаде оставка. А след 2 дни, на 4 октомври министър-председателят резонно отказа да приеме това извинение и го нарече “безпрецедентно нахалство”.
  Изобщо всичко свързано с “Македонската афера” и политическите земетресения след злополучната пресконференция на ген. Аспарухов са тема за друг мой разказ. Аз бях тогава в окото на вулкана, в центъра на въртопа и понякога цялата борба падаше върху моите плещи. Включително и на закритото заседание на Народното събрание на 20 октомври 1992 година, когато СДС взе идиотското решение да не участва в дебатите, така че бях изпратен сам срещу целия останал парламент и водех просто непосилна битка с – как да го кажа по-цивилизовано – с озверялата като глутница парламентарна група на БСП и т.н. до “Ера-3”. Няма да забравя и ехидните лица на голяма част от депутатите на ДПС. Тогава за пръв и последен път почти до кръв кръстосахме словесно шпагите с моя сетне добър приятел Димитър Йончев, който тогава ме нападаше безкомпромисно и на няколко пъти успя да одраска душата ми. Ала все пак оцелях.
  Но парламентът гласува онова свое безпринципно решение, че министър-председателят бил създал “предпоставки за уронване на престижа на Република България и за накърняване на националната сигурност”...

  След като Народното събрание бе постъпило по този груб и не базиращ се на елементарните факти начин, да се иска вот на доверие - от същите тези депутати в същата тази истеризирана обстановка на възкръснала почти от небитието БСП (година преди това Доган искаше в парламента забраната й) и на депесарски шутове по самата идея “СДС” - бе безумие.
  Може да беше рицарско това поведение, но с него Филип Димитров поставяше себе си над СДС, над каузата. Ето защо на заседанието на НКС на СДС се изказах категорично против искането на вот на доверие. Това би било ритуално самоубийство, пустословен мъченически акт.
  Аз и тези, които разсъждаваха като мен загубихме, заедно със здравия разум и с каузата на СДС.
  Но по време на дебатите по вота на доверие, ние се бихме отчаяно, като гладиатори. Напразно. Лъвът беше повален и от пробитата му козина се разбягаха скрилите се там доскоро на топло парламентарни мравки.

  Привеждам словото си като белег, като спомен от онова време – ето така виждаха хората като мен нещата тогава.
  Искам изрично да подчертая, че докато бях отлюспен от СДС (а и неизменно след това) се борих за каузата СДС. Обаче тази кауза бе превърната в кинжално острие на една секта от фанатизирани анархо-седесари.
  Но дори водейки с тях остър диспут, обгорен от тревога за СДС, подложен на непоносими и недопустими обиди, клевети и нападки, аз докато бях депутат, винаги гласувах така, както гласуваше СДС, никога в разрез с парламентарната група.
  Казвам това, защото постоянно сред нас имаше хора, които гласно се биеха в гърдите за СДС, а тайно гласуваха срещу решенията на СДС – само и само да удължат живота на 36-то Народно събрание.
  Докато Филип Димитров, със свойствената му страст към ритуалните актове и вцепененяване в някаква далечна, само нему видна точка отвъд хоризонта, не коленичи пред Жан Виденов, предавайки му властта, като се договори с него за избори - в най-удобното за БСП и за самия Жан време.
  Но това също е тема за други спомени, факти и документи.

  Дебатите по предопределения вот на доверие завършиха с печално гласуване – още същия ден, 28 октомври 1992 година Народното събрание отхвърли искания от Филип Димитров вот на доверие със 120 срещу 11 гласа и правителството трябваше да подаде оставка. С което бе разчистен теренът за разцепление на СДС и минаването му в опозиция.
  На сцената след известно време щеше да се появи правителството на безвремието на Любен Беров.
  А след него и злополучният кабинет на Жан Виденов...

Вот на доверие на правителството на Филип Димитров
36-то Обикновено Народно събрание, 142 заседание, сряда, 28 октомври 1992 година

Нередактирана стенограма

  НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми гопода министри, уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
  Правителството на Република България се нуждае от вашия вот на доверие и аз мога да кажа, че това правителство има чистата съвест и моралното право да се обърне към вас с подобно искане.
  За мене е особено леко, но и отговорно, да говоря за свършеното от кабинета за гарантиране и укрепване на сигурността на страната, ала най-напред искам да цитирам конституционните права и пълномощия на правителството в тази област. В Конституцията е казано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на въоръжените сили. Казано е ясно и изчерпателно и всеки, който се опитва да консумира от тези правомощия в ущърб на правителството, рискува да влезе в разрез и противоречие с Конституцията.
  Управлението на правителството на Филип Димитров в областта на сигурността и отбраната на страната бе и е големият шанс за България и един разумен, демократичен парламент няма право да лиши страната от този шанс.
  В тази невралгична точка на Европа - Балканите - обременени от етнически и религиозни, културни и пр. Проблеми, политиката на това правителство за укрепване сигурността на страната изведе България на нови позиции и донесе качествено нов авторитет, чист от подозрения, спекулации и обвинения. За този нов образ на България през последните десетилетия няма друго правителство и друг премиер, които да са направили толкова много.
  Главен гарант за националната сигурност в това бурно време са непрестанните усилия на кабинета да способства за решаването на съществуващите на Балканите проблеми, а не да създава нови такива, както навярно мнозина от вас мечтаят. Mожe спокойно да се каже, че патент именно на това правителство е политиката на прагматично съчетаване на националните интереси с общите европейски и демократични принципи, на стриктно зачитане на съществуващите реалности на нашия полуостров като главен фактор за неговата стабилност, на безусловно признаване на суверенитета, независимостта и държавността на всички балкански страни, включително и на отделилите се от бивша Югославия.
  Нека да ви напомня, че това правителство вече влезе в историята с патриотичния, с политическия акт на признаване на бившите Югославски републики.
  Спечеленият от правителството на Филип Димитров авторитет не бива да бъде разпилян и нашият парламент е длъжен да го съхрани чрез убедителния си вот на доверие. Този авторитет не е само авторитет на правителството. То е наше общо достояние и именно затова бе моята реч на закритото заседание срещу невъзможното и антипарламентарно решение прието напук на нормалната логика и на винаги присъщото на нашия народ и неговите политици родолюбие.
  Нашият парламент не се възпротиви срещу първия значим опит за покушение срещу правителството, предприет от самозабравил се директор на Специална служба, който увлечен в желанието си да заслужи признанието на тези, които стоят зад гърба му, не се посвени да намеси съседни страни в конфликта, ясно съзнавайки може би последствията на забъркания от самия него международен скандал.
  Благодарение на демократичните промени в България, чийто генератор и осъществител бе Съюзът на демократичните сили, почти сигурно е, че и в бъдеще България ще бъде управлявана от демократични правителства, но един парламент не може конюнктурно да си затваря очите, когато един генерал осъществява възжеланата от неразградените структури на Държавна сигурност дестабилизация на страната.
  Правителството на Филип Димитров направи изключително много за подобряване на сътрудничеството ни в областта на отбраната и сигурността с нашите съседни страни. Споразуменията за задълбочаване на мерките за доверие с Гърция и Турция, интензивните връзки с Албания, Македония и Гърция, с Русия, Украйна - това са доказателства за възможността на правителството да води политика на сигурност и доверие непосилна за нито една друга парламентарна сила у нас.
  Едва ли има смисъл да ви убеждавам, че при позитивните процеси във взаимодействието на България с колективните структури за сигурност, каквито са НАТО и напоследък Эападноевропейският съюз, в духа на пробуждащите се у европейските народи стремежи за интеграция при съхраняване на своята идентичност, именно нашето правителство е това, което служи за пример сред бившите социалистически страни с тази своя политика на сигурност.
  Това правителство бе първото демократично правителство у нас, което получи възможността да ръководи Министерството на отбраната. Отдавайки дължимото на българското войнство, което не се подведе по яростната политизация и бруталната агитпропаганда на бившата комунистическа партия и не стана арбитър на политическите спорове, ние не можем да не подчертаем упорството, дори ината, с който БСП държеше на неконтролируемата си власт над армията. Министерството на отбраната бе последната крепост, която падна, по-точно - попадна под ефективния граждански и парламентарен контрол - благодарение именно на това правителство.
  С правителството на Филип Димитров ще бъдат свързани всички нелеки демократични промени в това министерство - цивилен министър - нещо, което за вас все още е абсурд, цивилно ръководство на отбраната, което за вас е още по-голям абсурд...
  ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Самото ръководство е абсурд!
  НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): ... разграждането на идеологическите и политическите структури, което за вас е най-голямото поражение, начало на реформата в армията, което е краят на вашето господство в тази армия!
  Нашето правителство, мога да кажа, правителството на Република България, получи едно много тежко наследство в Министерството на отбраната и ако страната ни е сочена за пример пак сред бившите социалистически страни за промените и реформата в армията, то именно защото страната ни беше управлявана от това правителство.
  Ако може да се съжалява за нещо, то е за някои илюзии у нашия генералитет, подхранвани известно откъде, че те могат да са автономни от цивилното ръководство, от гражданския и парламентарния контрол.
  Това правителство води нелеки битки с отприщената след дългите години на комунистическо управление престъпност, с огромните финансови злоупотреби, корупция и насилие.
  Събарянето на това правителство означава допълнително стимулиране на тази престъпност, означава анархосиндикализъм, означава безпрепятствено сливане на червения и спекулативния капитали и господството им като всеможещи мръсни пари! Страната ни най-сетне има вътрешно министерство без политическа полиция и един изключително интелигентен вътрешен министър. Ако някой иска насилието в страната да расте, престъпниците да останат ненаказани, корупцията да се шири, българските граждани да живеят в страх, той ще гласува днес срещу това правителство.
  Дами и господа! Аз искам да дам възможност и на моите колеги да защитят това наше силно идейно правителство. Наше искам да кажа - българско правителство затова ще си позволя само да се обърна най-напред към опозицията.
  Господа опозиционери, дори водени от криво разбраната опозиционерска логика вие вътрешно сте убедени, че тежкият кръст на страната може да се носи днес само от правителството на Филип Димитров. 3атова не пречете то да управлява страната така, както Европа желае и аплодира в момента!
  Аз се обръщам и към нашите приятели от Движението за права и свобода и тук мога да отворя една скоба и господин Юнал Лютфи може да потвърди, че когато сме били заедно в чужбина аз винаги съм защитавал каузата на съществуването на Движението за права и свободи - един феномен, който е реалност именно защото в страната имаше Съюз на демократичните сили!
  Аз се обръщам към нашите приятели от ДПС, за да им кажа, че вярвам в младите ни демократични традиции и искам да разглеждам този факт, че те в момента в тази зала седят зад това правителство като гаранция, че те ще стоят и в бъдеще зад него, а няма да действуват тайно зад гърба му.
  Аз се обръщам и към нашите колеги от Съюза на демократичните сили, които водени от най-различни подбуди си въобразяват, че ще помогнат на демокрацията, ако днес гласуват срещу това правителство. Те трябва да знаят, че в политиката има морал, а моралът е козът, който демократичните сили в нашата страна изведоха като основен принцип на българската вътрешна и външна политика. Те трябва да знаят, че един морален човек никога не се превръща в политически труп, гласувайки срещу коалицията, която го е избрала, срещу народа, който му е дал това доверие.
  Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от СДС)
  ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: 3а реплики - първи беше господин Иван Генов, а след това е Стойко Пенчев. 3а трета реплика - не видях. (Недоволство, шум и реплики от СДС).
  Изказванията са за група, но обсъжданията включват и реплики, и дуплики.
  Моля, с картата, господин Генов.
  ИВАН ГЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя реплика по повод неверните тези на господин Слатински, а именно:
  - че правителството на Филип Димитров е шанс за България;
  - че правителството на Филип Димитров е създало нов образ на България;
  - че правителството на Филип Димитров защитава националните интереси на България.
  Това, с което ще се запомни правителството на Филип Димитров, господин Слатински, е неговата конфронтационна политика - политика на война с целия български народ. (Възгласи "Не е вярно" и "У-у-у" от СДС).
  На 30 август д-р Желев най-отговорно заяви (цитирам): "Ние се оказахме изправени пред една погрешна в основата си политика. Вместо обединение - конфронтация. Ние сме изправени пред невероятния факт, когато правителството е обявило война на всички. "
  Във връзка с това искам да подчертая, че никоя институция в страната няма право да игнорира много точно прецизираните и дипломатично поднесени мисли на господин Мартинес - президент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, пред българската делегация в съвета на 5 октомври тази година. Цитирам: "Конфронтацията е най-голямата опасност в условията на преход. Без национален консенсус и без национално помирение България трудно ще получи международно доверие."
  Вече цяла година, господин Слатински, правителството на Филип Димитров действува така сякаш управлява в чужда държава или още по-точно в услуга на чужди интереси. Никой не е гласувал в това Народно събрание, за да ни управляват чужди съветници, а тази практика ще продължава, докато начело на кабинета е господин Димитров.
  Искането на вот на доверие в момент, когато парламентът е решил, че господин Филип Димитров е създал предпоставки за уронване на престижа на Република България и за накърняване на националната сигурност, не е нищо друго, освен акт на антиполитика, на антиморал, който изразява обратни чувства и обратни намерения.
  Въпреки всички напъни, господа, няма да позволим България да стане обратна страна. (Смях и ръкопляскания от опозицията, недоволство от СДС)
  Ако някой имаше нормално политическо мислене, днес нямаше да се занимава с вот на доверие...
  ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето изтече, господин Генов.
  ИВАН ГЕНОВ: Ако някой имаше нормално политическо мислене, днес нямаше да се занимаваме с вот на доверие, а трябваше да разполагаме с оставката на премиера. 3ащото кредитът на доверие е изчерпан. ("У-у-у" от СДС, "Браво" и ръкопляскания от спозицията)
  ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предупреждавам ви, колеги!
  За да няма днес недоразумения, при изтичане на времето ще натискам бутона, който покаэва, че времето е изтекло, ще правя устно предупреждение и ще прекъсвам. Затова моля да не се сърдите.
  За втора реплика има думата господин Стойко Пенчев, за трета реплика - господин Мухтанов.
  СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател... (Реплики от СДС)
  Колеги, спокойно, обсъждаме проблем. (Шум в залата)
  Госпожо председател, колеги! Винаги когато господин Слатински се е изказвал по проблемите на отбраната и сигурността, аз съм се смущавал. Смущавал съм се от това, че много непрофесионализъм, непознаване на проблемите звучи в това, което той обсъжда. (Госпожица Златка Русева казва нещо от място)
  Госпожице Златка, ако обичате, замълчете и ме изслушайте. Вие въобще не раэбирате проблемите на отбраната... (Шум в эалата)
  ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пенчев, моля да се отнасяте уважително.
  СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Тоя смут, който иэпитвате от професионалистите, вчера го изясних. Окаэа се, че господин Слатински е математик, эавършил е в Съветския съюз и той вероятно по някакви сериозни причини не е служил в армията. (Шум в залата)
  Получава се непрофесионализъм - да управляваме национална отбрана, национална сигурност, а да не знаем как се хваща пушката. Ето това е същността на проблема, господа. Трябва да се познават принципно, професионално нещата, свързани с управлението на държавата и на комисиите. Този който не познава професионално, той говори с идеологеми. (Реплики от СДС) 3атова ви моля, когато обсъждате тези проблеми, използувайте професионализма си, а не идеологемите. Това е същността на недоверието и към правителството, и към комисията.
  И искам да посъветвам господин Слатински: напуснете тази комисия и идете в Комисията по науката и образованието. Там вероятно като математик ще бъдете по-полезен.
  Благодаря ви. (Смях от СДС, ръкопляскания от опозицията)
  ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета реплика - господин Мухтанов.
  ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги, господа министри! Господин Слатински заяви, че премиерът с чиста съвест е имал морално право да се обърне с искане за вот на доверие на правителството.
  Аз не зная откъде премиерът ще почерпи това морално право, но искам да припомня, че след закритото заседание на 20 октомври би било редно на другия ден в една нормална държава, както навсякъде по света, да бъде депозирана оставката на това правителство. (Реплики от СДС) Това не беше направено.
  Обратно: на 21 октомври в официоза "Демокрация" господин премиерът в качеството си на председател на Националния координационен съвет на СДС обвини Народното събрание, народните представители, които са участвали в това заседание, в национално предателство. (Реплики "Правилно" от СДС)
  И от нас - националните предатели – премиерът сега иска да получи вот на довериеl?..
  Аз мисля, че ако правителството на Димитър Попов беше наречено правителство на надеждата, това правителство може да бъде наречено правителство на обратните или неадекватни реакции. Смятам, че реакцията беше неадекватна и това неведнъж беше доказвано.
  Раздуханият оръжеен скандал от премиера на страната, който обвини собствената си страна, че нарушава ембарго, без да е доказано това показва, че наистина това правителство има обратни реакции... (Реплики от СДС)
  И призовавам Народното събрание днес също да реагира с обратна реакция: на искания вот на доверие да гласува вот на недоверие, което би поставило нещата на местата им. (Ръкопляскания от опозицията)
  ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Слатински има право на дуплика, а след това, госпожо Русева, ще Ви дам думата.
  Заповядайте, господин Слатински.
  НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми дами и господа, 15 секунди се колебах дали да взимам правото на дуплика, защото тук се касае до правителството, а не до моята лична персона.
  Сега на господин Генов мога да му кажа, че като го слушам, ме обзема една доста дълбока и почти архаична жал. Един млад човек не може да бъде останал толкова далече в миналото - с мисленето и с поведението си. (Ръкопляскания от СДС) Явно той като ходи насам - натам из Европа, не слуша какво говорят за България демократичните правителства, а подтичва зад шепата останали още комунисти в Европейския парламент. (Ръкопляскания от СДС)
  Що се касае до господин Стойко Пенчев, той пък беше толкова остроумен, че се чудя дали да му отговарям. Той явно изповядва принципи от началото на 40-те и 50-те години, когато проблемите се решаваха с пушките. В България проблемите се решават вече с интелект, разбирате ли? (Смях и ръкопляскания от СДС) И именно в това е заслугата на Съюза на демократичните сили - че прати решаването на проблемите с пушките в миналото.
  А що се касае до господин Тошо Мухтанов, аз към него винаги имам двойствено чувство, макар че неговите чувства към Съюза на демократичните сили са удивително обратни. Той е един доста интелигентен професионалист в своята област и аз се мъча да обясня на тази парламентарна група [на БСП] от 106 депутати вече десет месеца напразно, че вместо да има толкова "компетентни професионалисти" в Комисията по национална сигурност, могат десетина от тях да заменят с Тошо Мухтанов и ефектът ще бъде същият. Той е десет пъти по-компетентен, отколкото половината от тях взети заедно, което му позволява да води равноправен диалог с хората от СДС в комисията. (Смях в залата)
  Това е точно така.
  Но се чудя на господин Мухтанов защо разменя големия си професионализъм на едно дребно, на клюкарско ниво, заяждане и политическо боричкане. Благодаря ви.

  26.05.2008 година, Николай Слатински