Не заради някаква поредна полемика, а като малък нюанс, като незначителна подробност в пейзажа ще кажа, че учените, мислителите, философите отдавна предупреждаваха, че светът навлиза в ново време – на Рисковото общество, на серийно произвежданите несигурности, на превръщането на извън-редността, а-нормалността в новата във-редност, нормалност, на перманентното състояние на криза, т.е. на преминаване от една криза в друга.
  Друг е въпросът, че снижаващият се стратегически ръст на политиците доведе до това, че масово по света са на власт хора, които нямат потенциала да управляват в новата среда, с новите предизвикателства и рискове.
  Частична причина (не знам дали и доколко частична) е намаляващата заинтересованост на обществата от политиката и снижените им критерии за избор на политиците. „Върхът” е нашето общество, което в подобна критична, почти катастрофична ситуация се е отдало на властник, тотално, абсолютно, апокалиптично разминаващ се с изискванията за съвременен държавен лидер и стратегически мениджър…
  Обществата се разпадат на противоборстващи общности, хората се атомизират на спасяващи се поединично индивиди и отсъства общия, колективния разум, липсват общите цели и ценности.
  Това превръща народите, населяващи отслабващи като държавност и късогледо управлявани държави, в някакви истерични тълпи, в сиви ксенофобски, егоистични и страхуващи се маси. Вижте какво се случва!
  Хората искат:
  - да не бъдат, ама изобщо да не бъдат тревожени – за да си живеят с глави, заровени в пясъка на забавленията и зрелищата;
  - да им върнат спокойствието, ама цялото, наведнъж и веднъж завинаги – така че да не виждат и да не чуват това, което не искат да гледат и да слушат;
  - да няма бежанци, които да им смущават живота - като построим вероятно китайски стени на границите си и дислоцираме там армията, жандармерията и полицията, които да стрелят на месо и да отстрелват всеки задал се бежанец;
  - да се разпадне Европейският съюз – без да се запитат какво ще стане после с нас, със страната ни, след като дори сега, при дисциплиниращите мерки и необходимостта да не разсърдваме прекалено големите евроначалници, нашата власт дерибейства, трупа милиони, смазва бизнеси, стимулира контрабандата, превзема всички институции, дори гражданските, на обществото, засилва силовите структури – държавни и частни.. ами тогава те ще ни източат спестяванията и надеждите чрез насъскване на държавата срещу нас, ще ни съдерат кожите от не-демокрация и ще ни смачкат физиономиите чрез системно структурно и силово насилие;
  - да се откажем от демокрацията – нали припадат от кеф по Орбан, който казва, че няма да мисли за демокрацията, а за сигурността – тогава защо ручахме 25 години тези жабета, защо трябваше да бутаме соца, та там си имахме сигурност колкото може повече, а свобода – колкото се може по-малко…
  
  Истината не е приятна, но тя е логична – живеем вече в качествено друго време, време на нестабилност, на кризи, на рискове, на перманентни източници на хаос и сътресения. Това е свръхдинамично, турбулентно време. То просто е различно време. И вместо да си мечтаем как да се върнем обратно в неговото предвремие и безвремие, ние трябва да се учим да живеем в него, да развиваме инструменти и сетива за ранно сигнализиране и превенция на предизвикателствата и рисковете, да изграждаме адекватни институции – не ресурсно ориентирани (правят това, което умеят и искат да правят), а целево ориентирани (стремящи се да дават отговори на опасностите и заплахите пред нас), най-важното – да избираме, да даваме шанс на нов пит лидери – образовани, знаещи, можещи, креативни, смели, мислещи стратегически, виждащи по-далеч от пъпа и носа си, а не такива, които хвърчат с фалкони за начесване на егото, размахват ножици за имитация на съзидателност, говорят на простонародни диалекти с архаизми и цинизми, симулират управление и гледат на народа си като на стадо, което се нуждае от овчари с криваци – да го водят накъдето им хрумне и с овчарски кучета, които да му ръфат задните части, ако реши да се отклони от тотално сгрешения и водещ заникъде път…
  
  12.09.2015 г.