Напоследък така се получи, че написах няколко статуса във Фейсбук, посветени общо-взето на един и същ проблем – рязкото снижаване на качеството на мениджмънта в най-различни институции.
  Това е болезнено деградиране на управленски умения, свързано с тотално разбиване на ценностната система и с унизителна демотивация на хората, които са ангажирани с някаква продуктивна дейност (работа, заработване на заплати, работене като съвсем нормално съществуване на личността).
  
  Аз съм потопен в реалния живот и виждам, че нещата в това отношение вървят много зле, вървят на зле. Управлението се замества с началничество – не напразно, както ми подсказа един бивш студент, премиерът толкова много обича думи като „началник” и „началство”. Става дума за ментална деформация, за интелектуална малформация, за абсолютно сбъркано разбиране, а по-скоро – за категорично неразбиране на самата същност на управлението, на мениджмънта. С подобно сгрешено, а може да се каже – извратено схващане, - да управляваш динамични системи, да мениджираш големи общности от хора, да ръководиш сложни процеси, това означава да командориш, да заповядваш, да разпореждаш, да принуждаваш, да наругаваш, да обиждаш, да наказваш, да тропаш по масата, т.е. да си началник, да си началство, да началничестваш.
  
  
  Статус 1, 23.07.2015 г.
  През последните няколко години ми се е налагало професионално да общувам с хора от държавните т.нар. силови структури. Пък и не само силови.
Забелязвам – голямо откритие, няма що! – рязко спадане на нивото (управленско, интелектуално, делово, човешко). Демократичността на "началствата" (а имаше време в първите години, когато редица ръководители си даваха сметка, че е дошло ново време, демократично) се снижава, разчита се на административната сопа, на мисленето (ако е мислене) – като разговаряш с мен ще мълчиш.
  Колеги от тези структури постоянно ми се жалват, пропищели са. Те стават обекти на методи, засилващи административната репресия, следенето, увличането по формата на работа и отчетност, за сметка на същността и ефективността.
  От разговори с тези колеги и от личните ми наблюдения, произтича поне едно обяснение защо това е така.
  А то е, че вече на ръководни позиции в държавните силови (и не само в силовите) структури се издигат хора, изцяло формирали се в годините на т.нар. Преход. Те са се „изграждали” в една постоянно променяща се среда с липса на реални и почтени ценности, във време на стихийни, често псевдополитически, корпоративно- и частно-егоистически мотивирани „реформирния”, на чистки и кадрови произвол, на правилото, че липсата на правила е Правилото. Това ги е превърнало в конюнктурщици, в ситуационни играчи, в специалисти по оцеляване и приспособяване, в прагматични циници, в хора на някого и оттук – в администратори, вечно загрижени за това – да бъдат хора на някого, ако трябва – на врага на онзи, на когото до вчера са били хора. Те, заемайки някакъв пост, веднага включват своята мисъл към това – къде да отидат след този пост, какви връзки да изплетат, какви пасове да пуснат, за да имат кариерно развитие. Затова на заеманото място могат да нанесат всевъзможни щети, стига това място да им послужи за трамплин за продължаващо израстване.
  Подобни характеристики, свойства, присъщности са логично следствие от средата, те са придобити и развити в резултат на естествения подбор.
  Тук не става дума дали даденият човек е кадърен, професионалист, можещ. Той може и да е такъв, но това не влияе или много слабо влияе на поведението му като управник. Защото всичко, което той прави се оценява с други критерии, от други съображения.
  Вероятно не всичко е загубено, може би все нещо може да се спаси, но за мен пораженията, нанесени на т.нар. ръководен кадър са катастрофични и необратими.
Формирал се е нов вид управленско същество, чиито придобити черти постепенно ще преминат в гените му и то ще започне да се самовъзпроизвежда и да изтласква всичко друго, което в новата агресивна и аномална, безпринципна и безценностна среда ще се окаже неприспособимо и оттук – непригодно...
  
  
  Статус 2, 27.08.2015 г.
  Днес бивша моя студентка ме помоли за препоръка за чужбина и понеже я поразпитах как е, поговорихме си известно време и тя ми каза следното:
  - Защо ли в университетите ни преподавате стратегическо ръководство, сценарийно мислене, целево ориентирано управление, мениджмънт, лидерство, корпоративна сигурност, психология на взаимодействието с общности от хора,
след като всички ние, които някак сме успели да намерим работа в България с отличните си дипломи, виждаме едно и също, абсолютно едно и също и то е много уродливо – хората които са на началници, особено онези, които са висши началници
  - използват командването; стила „Като разговаряш с мен ще мълчиш“, безпрекословните заповеди, предупреждавайки ни, че по-лошо от това да изпълниш една заповед как да е, е да започнеш да я обсъждаш с тях;
  - отнасят се арогантно с подчинените си, мачкат ги, унижават ги, тъпчат човешкото им достойнство; използват ги за какво ли не, вкл. да им купуват пици, сандвичи и банички;
  - държат се в поверената им институция като в бащиния и се разпореждат в нея като с феодална собственост;
  - обграждат се с подмазвачи, безгръбначни протежета, интриганти и доносници, поръчват им да дебнат и слухтят какво се прави и говори в институцията;
  - налагат строги ограничения, внедряват оруелови системи за наблюдение и контрол, следят не какво е качеството на работата, а дали се спазва формално работното време;
  - разпределят наградите, поощренията и екстрите само на много приближени им служители.
  А най-лошото е, че когато ти посягат на самочувствието, правата, резултатите от труда и достойнството, няма на кого да се оплачеш – веднага ни казват, че никой не ни държи тук, ако не ни харесва – прав ни път, крива ни пътечка…
  
  
  Статус 3, 31.08.2015 г.
  Срещам днес един приятел, отива на работа и върви умислен, вкиснат още от сутринта. Питам го защо е в такова настроение, а той:
  - В петък ме викна шефа и ми се развика. Да не съм се правил на иконоборец. Вече времената били други. Сега управлението във всяка структура – държавна или частна, бизнес или обслужваща, производствена или образователна – вече е изпразнено от съдържание. То е само форма, демонстрация на власт и сила. Затова началството, за да се чувства началство, трябва да командва, да мачка тези под него, да ги кара да се тресат от страх и притеснение. Иначе как ще се изживява като началство? Управлението не се нуждае от друго, а от смазани, притеснени, унизени хора. Затова да съм си оставил способностите в миналото, принципите вкъщи, амбициите - на портала, а тук от мен се иска безусловно подчинение, безпрекословно мълчание и безкритично изпълняване на заповедите. Не само в държавата, никъде у нас вече няма да се търпи опозиция. На когото това не се харесва в държавата – да се маха от нея, на когото това не се харесва в работата му – да се маха от нея! Това да съм си го вдълбил, пирографирал в главата веднъж завинаги...