Вчера писах на своя сайт за дълбоките психологически травми, които слагат непреодолим отпечатък върху психиката на руското общество и огромното мнозинство от руснаците.
  Тези травми трябва да се познават, трябва да се разбират. Без тяхното осъзнаване от нас, ние не можем да разбираме нито тази държава, нито този народ, нито това общество.
  А не ги ли разбираме, ще им лепим идеологизирани етикети. Едните ще се отдават на заклеймяване, а другите - на възвеличаване.
  Независимо какво всеки от нас мисли за 9 май, 9 май не може да се разглежда отделно, изолирано от процесите в Съветския съюз след болшевишкия преврат през 1917 г.
  Вярно е, че погледът ни трябва да бъде обърнат напред, в бъдещето, което за България изобщо не е гарантирано.
  Но щом Историята ни разделя като фили и фоби, ние трябва да се взираме в нея и да я осмисляме и преосмисляме.
  Нашето общество спори за социализма, но то не намери сили да даде точна оценка за кървавата идеологическа и репресивна почва, върху която избуя социализмът. Става дума за сталинизма. Ние избягахме от дебата за сталинизма и за Сталин, този кървав тиран с патологични наклонности, унищожил с насилие, унижения, глад и жажда за тотална, еднолична власт милиони, десетки милиони руснаци!
  И когато по булевардите на Москва върви Безсмъртният полк с фотографии на загинали във Втората световна война, ние трябва да помним, че Русия ще се излекува от своите травми или поне ще се научи да живее с тях без да им плаща непосилен данък, когато из улиците на Москва премине още един Безсмъртен строй - с портрети на унищожените от сталинизма и неговите мутанти хора, човеци, съветски граждани...
  За сталинизма има написано много, който иска да знае, може да прочете книги, да гледа филми. Аз бих могъл да му посоча стотици заглавия, не малко от тях ги имам като книги и файлове.
  Ето само две от тях - прочетете "Крутой поворот" на Евгения Гинзбург и гледайте "Завтра была война" (може и повестта на Борис Васильев да прочетете). Това са две късчета с памет за един уродлив политически проект, за едно безжалостно време, което смила хората с кръвожадна хладнокръвност.
  Знам, знам, че заради 45-годишното ни облъчване от соцпропагандата и заради вкорененото русофилство у мнозина българи, ние сме склонни да си затваряме очите за това жестоко, тиранично време и за този безскрупулен тиран Сталин; веднага ще се сочи какво бил направил и какво бил постигнал. Но Историята никога няма да ни каже - а какво би станало, ако тези трудолюбиви, образовани и силни духом народи биха постигнали без тиранията.   Има толкова примери днес на успешни държави, на високоразвити държави, които не били под кървава десница на тирани.
  Но когато говорим за 9 май, днес, след отшумяването и отминаването на празника, ние трябва да продължим да събираме парченцата от Истината, от Историята. само така ще разберем напълно и 9 май 1945 г., и десетилетията преди него (сред тях са и чудовищните вакханалии от 1937 и 1938 г.), и десетилетията след него - та чак до наши дни...
  Отново ще кажа - можем на първо време да започнем с "Крутой поворот" и "Завтра была война"...
  
  11.05.2015 г.