Тази статия:
  „Изолирана Русия е Русия - втора ръка“, публикувана в Клуб „Z“
  http://www.clubz.bg/14242-izolirana_rusiq_e_rusiq___vtora_ryka
  си заслужава да се прочете, макар и да робува на някои клишета и да страда от някои клишета на съветолозите/кремлинолозите.
  Важното е да започнем и ние, в България, нашето обществено мнение да знае, че завземането на Крим не е емоционална импровизация в отговор на съкровеното желание на населението на полуострова, внезапно след 70 години решило да се върне в пазвите, по-скоро към полите на майката-родина. Нито е силов оотговор на събитията на Майдана.
  Това е силна доза афродизиак, подсилващ патриотичното желание на руската част от Русия (русский е етническа категория, россиянин – държавно-многонационална, всеки руссский е россиянин, но не всеки россиянин е русский). То е знак за една различна стратегическа линия. То е удар по масата: Аз, Владимир Постсоциалистически, еднолично, но от името на Всея Руси сменям рязко геополитическия курс и започвам консолидация на управляваната от мен държава не на базата на „за“, т.е. „про“, а на базата на „против“, на „анти“ – на антизападна, на антиамериканска и преди всичко на антиевропейска основа.
  
  Моето скромно лично мнение е, че нашето, българското общество има правото да изработи отношение към новата стратегическа линия на Путин, по-скоро – да изработи няколко различни отношения и да се види по възможно демократично – кое от тези отношения има най-широка подкрепа (или поне – най-малко тясна п подкрепа).
  Но преди това е хубаво обществото ни да бъде информирано максимално добре за процесите в Русия. Пък тогава да мисли, разсъждава, философства и решава.
  Част от разбирането на това – как Путин управлява и смята да управлява Русия, са следните 4 пункта.
  1. Култът.
  Путин смята, че в рефлексите и реакциите на российското (от Россия) общество винаги има място и съществува вътрешна потребност от някакъв култ към личността. Ето защо неговите политтехнолози, контролираните медии (а това са над 90% от медиите в Русия), лягащата по курса на вятъра интелигенция и силовите структури започват постепенно да създават сравнително мек култ към личността на Путин. Колкото и мек да е един култ към личността, той е култ към личността и се осъществява чрез възхваляване на тази личност, обявяването й за спасител на Отечеството, приписването й на заслугите за всичко хубаво или поне не лошо, което се случва в страната (докато лошото се приписва на външните врагове и анти-държавните конспирации на вътрешни хора с манталитет на врагове на народа).
  2. Авторитарната демокрация.
  Путин смята, че вече не само демокрацията, но и доскоро възхваляваната от неговите идеолози управляема демокрация не е добра за Русия, затова се налага хибридът „авторитарна демокрация“ – същността на този режим е авторитарна, но вземането на решенията се осъществява по формалните демократични процедури и с формалните демократични институции, като под контрола на управляващата върхушка и нейния едноличен лидер, тези формални демократични процедури и институции обезпечават волята на тази върхушка и този неин едноличен лидер.
  3. Великоруският национализъм.
  Путин смята, че всяка друга идеология, освен тази на руския (тук е руския, не российския) национализъм се оказва неефективна за консолидацията на нацията и се връща, вече в новите условия, към стария социалистически опит да се изкове единството на нацията около великия руски народ (би могло да се добави и славянският елемент, доколкото другите славянски народи от СССР вече са извън Русия) . Сега отношението на всеки етнос и всяка религия, на всеки местен княз вече се преценява по отношението му към руския народ. Цялата пропаганда е впрегната във изтъкване на значението на руския народ за днешна Россия, за успехите в историята на руската държава, за победата над враговете, вкл. във Великата Отечествена война. Нека поясня, за да не бъда неправилно разбран – по-рано главният победител в тази война бе съветският народ, народите на Съветския съюз. Сега не само по отношението към тази Свещена за народите на СССР война, а във всяко друго начинание, главният принос е на великия руски народ, а другите народи – те основно са щастливи, че имат такъв велик брат.
  В същото време на руснаците в съседните държави Кремъл започва да гледа като на инструменти в своята политика, като на пети колони и мини със забавено действие.
  4. Контролираният хаос.
  Путин се отказа от идеята прилежащите територии („близкая заграница“) да бъде по възможност поощрявана да има нормални (даже проруски) отношения и позитивно (даже проруско) отношение към Русия. Поради различни причини, това се оказа губеща стратегия. Добрите отношения и доброто отношение изискват в голяма степен равноправие, добросъседство и самостоятелност и независимост и от двете страни на границата. А Путин не си представя подобни отношения и подобно отношение като равноправни, това е извън менталната му схема, той за тях няма капацитет и нагласа да конструира приемлив обяснителен механизъм.
  Ето защо новата стратегия на Путин за близкая заграница е създаването там на зони на контролиран хаос – подстрекаване на конфликтно поведение на „свое“ население, постоянна военна, финансова и хуманитарна подкрепа, отслабване на съответната държава, създаване на опции за разрешаване, в които „морковите“ са обещанията да се „притиснат“ „своите“ воюващи хора да отстъпят, а „тоягите“ са заплахите, че тази територии могат да последват участта на Приднестровието (от Молдова), Южна Осетия (от Грузия) и даже Крим (от Украйна). Този „контролиран хаос“ може да се сравни с така добре предсказаното от Джордж Оруел „контролирано безумие“.
  Според мен нашият народ, ако иска да мисли обективно, би трябвало да знае тези неща и много други, които си заслужават да бъдат узнавани и осмисляни. Пък после да решава. В края на краищата, демокрацията у нас все още не е оспорена толкова радикално, колкото европейския ни избор. А при демокрацията, особено при формалната, прави са тези, които са повече.
  А за вече съм се убедил, че все по-често напоследък моето мнение се разминава драстично с мнението на тези, които са повече. Работата е там, че аз виждам в това разминаване проблем, а те – не. А поне отвреме навреме би трябвало и те да виждат в това проблем, но очевидно не им пука…
  
  07.02.2015 г.