Този, който иска да прочете нещо повече от Кой?-вестници, нека надзърне в сайта на "Дневник". Там им два много силни текста на Теодора Димова и Евгений Дайнов като реакции на трагедията в Париж.
  По своята същност тези два текста [като че ли] са коренно различни и отстояват противоположни тези. Но според мен те в нещо много дълбоко и истински ценно си приличат - това са два абсолютно европейски анализа!
  Аз съвсем убедено и разтревожено смятам, че у нас протича изключително опасен процес на крайно отрицание, на осъждане, охулване и омраза към Европа. Този процес е като пост-социалистическа едра шарка - болест, която инфектира все повече хора у нас, а носи в себе си опасността от летален изход или нанасяне на уродливи петна по лицето на обществото ни. Отричайки се от европейската идентичност ние можем да загубим и националната си идентичност, която в своята дълбока същност е европейска.
  
  Вземете от една страна тези два ключови текста и ги сравнете с тоталитарната по същност агресия, доста повърхностно, имитационно и симулационно, а всъщност примитивно, радикално, фундаменталистки и екстремистки "опакована" с Исляма, една от трите Авраамови религии (заедно с Юдаизма и Християнството).
  Представете си алтернативния свят на едномислието, унификацията, не-свободата по отношение на всеки и на всичко, различно от официално допустимия начин на мислене (дали наложен от идеология, дали от религия, той е тоталитарен, нанавиждащ отделния човек и воюващ с Другия, с различния). Искаме ли да живеем в такъв свят? Опасявам се, че някъде доста първосигнално в себе си, множество българи искат да живеят точно в такъв свят. Дори да не го осъзнават, защото са допуснали това свое интимно желание на безсъзнателно и подсъзнателно равнище.
  Всъщност Димова и Дайнов мислят по европейски, а само слагат акцента на различно място - единият говори за разумната свобода, другият - за свободата на разума (поне аз така ги разбирам и затова не искам да ги противопоставям).
  А сега нека си направим поне малко усилие - да се поровим в руските сайтове, да послушаме руските телевизии, да прочетем руските вестници. Съветвам ви да го направите (дори в името на това, че първите глътки информационна, медийна, публична свобода нашето общество пое в огромни дози именно откъм руски "средства за масова информация" - "Огоньок", "Московские новости", "Литературная газета" и др.) - ще видите само една господстваща гледна точка, тази на Кремъл, само един допустим начин на мислене, само едно и също вещаене от внимателно подбирани автори - ескалиращо антиевропейско (говори се в абсолютно национални медии за Гейропа, за Еврожопа, за ПедЕврастия). Останалите мнения и автори биват громени, ограничавани, "респектирани", окарикатурявани.
  Това би трябвало поне нещо да ни говори. И отношението към него не може да бъде анатемосвано като русофобство.
  Все повече на мен ми липсва самоосъзнаването ни като част от Европа. Това ми се струва, пак ще го кажа, изключително тревожно, защото може да се превърне в началото на края за нещо твърде важно и изконно българско.
  
  29.01.2015 г.