Вече написах тук преди десетина дни мнението си за „изцепките“ на образователния министър – виж http://nslatinski.org/?q=bg/node/667.
  Виждам, че съм бил прав (и не само аз).
  Много сериозна грешка бе някои десни политици и десни апологети да придават политическо значение на думите му – че развенчава митове, че хвърля камък в блатото и да заявяват с безпрекословна убеденост, че той трябва да продължава в същия дух, да дерзае и да се държи! Защото го били почнали враговете…
  Това явно притъпи сетивата у министъра. Той изглежда реши, че с половинустато извинение може да замаже личния си фал/гаф, но у него остана явно убедеността, че трябва да продължава в същия дух.
Трябваше да разбере, че е влязъл в спиралата „Колкото повече, толкова повече!“, т.е. вече у голяма част от обществото има свръхповишена чувствителност към всичко, което казва. И започва да става съвсем маловажно какво още е казал, защото казаното така или иначе се възприема като фал/гаф.
  Аз съм изненадан от елементарността, с която министърът се подхлъзна. Тя може би е резултат от известно високомерие, от частично объркване на начетеност с култура, от някаква степен на политическо лекомислие (да му мислят предложилите го), както и от леко предозиране на самодоволството, че е заел висок пост.
  Жалко, защото дори и да имаше добри идеи, той се вкара в такъв контекст, който обезсмисля оставането му на този пост и превръща това оставане във въпрос на време, което започна да изтича и нищо чудно да изтече по-скоро от очакваното.
  Като професор (в препълващата се с професори многострадална наша родина), наистина ме е яд, че далеч не най-типичният пример за съвременен девалвирал професор наля потоци от вода в мелницата на всички, които имат голямо основание да се отвращават от неспирно работещата фабрика за производство на хора с научни степени и звания, която се превръща в перверзия, в проказа, в опростачване, в проклятие за българската наука и висшето ни образование…
  
  04.01.2015 г.